post

Иван Шишман и падането на България под турско робство

Цар Иван Шишман (1371-1395) е български владетел управлявал Второто българско царство през последните години от неговото съществуване. Той имал нелеката задача да съхрани българската държавност в условията на голяма външна заплаха, породена от настъплението на османските турци. Опасността се засилвала и вътрешнобългарските проблеми свързани с раздробеността и отслабването на централната власт. Чрез различни способи, владетелят успял да забави гибелта на дъжавата си, но не и да я предотврати.

Възкачването на престола

На 13 февруари 1371 година, управлявалият в продължение на четиридесет години цар Иван Александър починал. Престолът в Търновград бил наследен от неговия син Иван Шишман. Предаването на властта произтекло не съвсем в духа на българските монархически традиции.

През 1348 година цар Иван Александър отстранил законната си съпруга, за да се ожени повторно за покръстената еврейка Сара, която приела името Теодора. Вероятно воден от емоционални подбуди, той решил за престолонаследник да обяви първия си син.

За компенсация, царят дал на първородния си син Иван Срацимир право да владее над Видинската област, която по-късно получила статута на царство. От средата на 50-те години, Иван Срацимир започнал да се титулува като „цар на българи и гърци„. Тази титла до тогава била използвана само от владетелите в Търнов.

В … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ