post

Разцепление и убийства във ВМОРО след Илинденското въстание

Още в края на XIX век са налице разногласия сред дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). В следващите години се обособяват и идейни крила. Множество спорове и противоречия съпътстват подготовката на Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 година. Впоследствие валят взаимни обвинения за неговия неуспешен край. Затова с нетърпение се очаква насрочения за 1905-та Рилски конгрес, където трябвало да се преодолеят противоречията и да се установи дух на съгласие.

Идейни крила в организацията

Основната разделителна линия между условно наричаните ляво и дясно крило във ВМОРО било отношението към българската държава и въобще към разглеждането на македонския въпрос като общобългарски. Въпреки че и двете страни извеждали автономията на Македония и Одринско като своя непосредствена цел, разногласията идвали най-вече от въпроса за бъдещето на областите след постигането ѝ.

Лявото крило, наричани още федералисти или санданисти, застъпвали идеята за пълна независимост на организацията от чужди фактори. Имало се предвид най-вече Княжество България и Българската Екзархия.

Постепенно там започнали да проникват социално-утопични и анархистки идеи. Техен идеал бил създаването на голяма Балканска федерация. Около това крило в по-късните години, започнали да се зараждат и идеите на политическия македонизъм и наличието на македонски етнос. Основни представители на тази фракция били Яне Сандански, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ