Видът Земен червей спада към тип Прешленести червеи (Annelida). Названието на типа произлиза от факта, че тялото на представителите им е изградено от отделни членчета (прешленчета). Според различни източници, към тях принадлежат между 9 000 и 22 000 вида, които са разпространени в солените и сладководните басейни и във влажните почви. В тези числа не са включени онези видове, които са изчезнали в процеса на еволюция.

Земен червей

Земният червей (Lumbricus terrestris) се среща и под наименованието дъждовен червей заради факта, че когато завали дъжд той напуска хабитата си (почвата) и излиза на повърхността. Той е изключително полезно животно за всяка екосистема, в която се намира, тъй като участва интензивно в почвообразувателните процеси, а също така е и част от много хранителни вериги.

Тялото на всеки земен червей е цилиндрично и с двустранна симетрия. Обикновено е червеникавокафяво в различни цветови отенъци. Идентичен с него е торният червей, но той е малко по-червеникав и за разлика от земния живее в торища от животински изпражнения.

Подобно на всички прешленести, тялото на всеки земен червей е начленено, като по коремната страна на членчетата има малки четинки. Те служат като контра и помагат на животното да … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Зелена еуглена (Euglena viridis) е едноклетъчно животно, което спада към тип Саркомастигофори и клас Фитомастигофори (Phytomastigophorea). По друга класификация типът е Euglenozoa, а класът е Euglenoidea. В този клас са включени камшичести (флагелатни) представители със самостоен или несамостоен тип на хранене, които съответно  притежават или нямат подобни на хлоропласти органели в цитозола си. Тялото е покрито от еластична органична обвивка – пеликула, която позволява метаболитните движения. При някои видове телесната обвивка е твърда черупка.

Средният размер на една зелена еуглена е около 0,05 мм на дължина и заради плътната си клетъчна обвивка има относително постоянна вретеновидна форма. Придвижването на тези едноклетъчни става с помощта  на флагелум (камшиче), който започва от базално зърно и излиза от ампуловиден резервоар в предната част на тялото. Камшичето извършва едновременно вълнообразно и въртеливо движение.

Флагелумите при някои видове са два, но вторият остава вътре в резервоара. При други представители и двата флагелума излизат, но в противоположни посоки, като единият играе ролята на кормило. В началото на големия флагелум съществува удебеляване, което е характерно за цветните видове и представлява фоточуствителен участък. По-голямата част от известните до днес еугленови са свободно живеещи организми, обитаващи застояли сладководни водоеми. Всички изброени по-горе приспособления са отговорни за активното … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Клас Миди са безгръбначни животни, които принадлежат към тип Мекотели. Тялото на мекотелите е изградено от три основни части – глава, туловище и мускулест крак. При представителите от клас Миди, за глава може да се говори само условно, защото ясно оформена не съществува. Тялото им е защитено от варовита, двуделна и симетрична черупка, която има характерна форма, цвят и размери за всеки отделен вид.

Клас Миди включва в себе си около 30 000 вида, които населяват океани, морета и сладководни басейни по цялата планета. Обикновено те се вкопават в пясъчното дъно или пък се закрепят по скалите, често образувайки големи колонии.

Устройство на тялото при клас Миди

Въпреки че черупката на мидите е пропита с варовик и други минерални отлагания, двете ù части са захванати посредством органична съединителна тъкан в единия си край и се отварят подобно на малко сандъче. Всяка една част е огледално копие на другата и се състои от три слоя – рогов, варовиков и седефен. Роговият слой е най-външен и притежава химическа устойчивост, като по този начин осигурява допълнителна защита за тези мекотели. Върху седефния слой, който е най-вътрешен се разполага прилепнала мантията на мидата и се захващат мускулите затварачи.

Мантията обгръща всички вътрешни органи и … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ