Видът Млечнобяла планария е един от 13-те хиляди вида, които съставят тип Плоски червеи. Някои от представителите на типа са свободноживеещи, а други са ендопаразити, приспособени изключително към живот във вътрешността на чужди организми – гостоприемници. Формата на тялото на представителите на тип Плоски червеи варира от лентовидна до листовидна.

Устройството на тялото в зародишна форма е трислойно – ектодерма (екто – външен, дерма – кожа), мезодерма (мезо – междинен) и ендодерма (ендо – витрешен). От трите слоя се формират всички тъкани и органи на зрелия индивид.

От ектодермалните клетки се образуват външната обвивка на тялото и нервната система. От ендодермалните се обособяват повечето вътрешни органи, а от мезодермата – мускулите. При паразитните видове, от ектодермата се формира и най-външен слой  наречен кутикула, който има защитна функция.

Клас Ресничести (Turbellaria) – Планария

Представителите на клас Ресничести са около 4 500 предимно свободноживеещи видове, населяващи солени и сладки водоеми, а понякога и почвите. В България могат да се срещнат видовете Млечнобяла планария (Dendrocoelum lacteum) и Алпийска планария (Crenobia alpina).

Тялото на планариите е двустранносиметрично и е покрито с ресничест епител. Под него се намират три слоя мускулни клетки, които са разположени напречно, косо и надлъжно, а … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Видът Европейски див заек (Lepus europaeus) принадлежи към клас Бозайници, надклас Четирикраки при подтип Гръбначни животни. Подобно на всички четирикраки животни, той има 4 петопръстни крайника и е приспособен за живот в сухоземна среда.

Това, което е характерно само за клас Бозайници е, че те са живораждащи и притежава способността да бозаят (млекопитаещи). В зародишния период, плодът се изхранва с помощта на плацента, като изключение правят подклас Първични бозайници (птицечовка, ехидна). Те снасят яйца, подобно на своите предшественици влечугите.

Тялото на бозайниците притежава космена покривка, а кожата е богато снабдена с жлези. Освен подкласовете Първични бозайници и Низши бозайници (кенгуру, коала), всички останали имат постоянна телесна температура. Сърцето е снабдено с пълна камерна преграда и кръвта се движи в два кръга на кръвообръщение.

Най-голямата еволюционна придобивка на бозайниците е силно развитият им главен мозък. Въпреки че форми  на интелигетност се наблюдават при влечугите (велосирапторите в миналото) и птиците (гарваните), тя не може да се сравни с тази при някои видове бозайници (слон, делфин, примати).

Двигателна система на Европейски див заек

Двигателната система на вида Европейски див заек като и на всички бозайници се състои от пасивна и активна част.

Скелет на заек (пасивна част)

Скелетът на европейският див заек, може … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Домашен гълъб (Columba livia domestica) е животински вид, който спада към надклас Четирикраки, клас Птици и разред Гълъбови.

Клас Птици

Характерно за целия клас Птици е, че предните им крайници са видоизменени и в процеса на еволюция са се превърнали в крила. Тялото е покрито с пера, които по крилата са подредени по специален начин. Тази подредба позволява на крилото да създава подемна сила и поради тази причина птиците могат да летят.

За да се улесни летенето, птичите кости са леки и кухи, телата им придобиват аеродинамична форма във въздуха, а някои органи като пикочен мехур въобще отсъстват в анатомията им. Подобно на всички четирикраки, те имат петопръстни крайници, а липсващите фаланги са вторично закърняли. Сърцето за първи път получава пълна камерна преграда, а представителите на класа притежават постоянна телесна температура.

При птиците размножаването става чрез яйца, което е наследено от техните предци динозаврите. Днес съществуващите видове наброяват почти 10 000.

Домашен гълъб – външно устройство

На главата са разположени зрителните, слуховите и обонятелните сетивни органи. Като цяло зрението и слуха са отлично развити и особено при някои грабливи птици. Вместо уста, гълъбът притежават клюн, който при различните представители на класа се е видоизменил съобразно начина … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Видът Европейски зелен гущер (Lacerta viridis) е разпространен в централните и южните части на Западна и Източна Европа. Той спада към клас Влечуги, разред Люспести, подразред Гущери.

Клас Влечуги

Влечугите са еволюционно първите изцяло сухоземни животни, които днес наброяват над 10 000 съществуващи вида. В таксона са включени разредите Люспести (змии и гущери), Костенурки, Крокодили и Клюноглави.

Те притежават петопръстни крайници, които са характерни за целия надклас Четирикраки (змиите са ги загубили вторично). Дишат с бели дробове и се размножават без да се нуждаят от водоем за целта. Водата е част от вътретелесната течна среда, а яйцата им притежават кожеста обвивка, която ги предпазва от обезводняване. Съществуват и живораждащи видове.

Влечугите са студенокръвни животни. В процеса на еволюция, сърцето им се е сдобило с частична камерна преграда, която пречи на кръвта да се смесва в по-голямата си част. Наблюдават се два кръга на кръвобръщение. При влечугите за първи път се появява и гръбначен прешлен аксис. Всички тези характеристики на класа са отразени и в анатомията и физиологията на Европейския зелен гущер.

Подразред Гущери

Размерът и окраската при различните видове варират в зависимост от условията на средата. Комодският варан е най-големият жив гущер. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Зелена крастава жаба (Bufo viridis) е вид, който спада към гръбначните животни, надклас Четирикраки и клас Земноводни. Характерно за четирикраките е, че частично или напълно са се адаптирали към живот в сухоземна среда и могат да усвояват и използват атмосферен кислород в процеса дишане. Както показва названието на таксона, те се придвижват на 4 крайника, всеки от които е петопръстен. При някои видове краката са вторично изчезнали (змии) или са видоизменени (птици, делфини, китове).

Клас Земноводни

По данни на Уикипедия, съществуващите днес Земноводни са около 6000 вида. За разлика от останалите четирикраки, земноводните не са се отделили напълно от водната среда, откъдето идва и названието на целия клас. Смята се, че еволюционно те са първите животни излезли на сушата и започнали нейното колонизиране. За целта дишат както с цялата си кожа, така и с нови специализирани дихателни органи наречени бели дробове. Размножаването на всички земноводни е пряко свързано с наличието на вода. Възрастните индивиди нямат постоянна температура на тялото и често към тях се обръщат с понятието студенокръвни, което на практика включва всички таксони животни, които са еволюционно по-стари от земноводните.

Зелена крастава жаба

Видът Зелена крастава жаба (Bufo viridis) е разпространен в Централна, Източна и Югоизточна Европа, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ