post

Европейски див заек – клас Бозайници

Видът Европейски див заек (Lepus europaeus) принадлежи към клас Бозайници, надклас Четирикраки при подтип Гръбначни животни. Подобно на всички четирикраки животни, той има 4 петопръстни крайника и е приспособен за живот в сухоземна среда.

Това, което е характерно само за клас Бозайници е, че те са живораждащи и притежава способността да бозаят (млекопитаещи). В зародишния период, плодът се изхранва с помощта на плацента, като изключение правят подклас Първични бозайници (птицечовка, ехидна). Те снасят яйца, подобно на своите предшественици влечугите.

Тялото на бозайниците притежава космена покривка, а кожата е богато снабдена с жлези. Освен подкласовете Първични бозайници и Низши бозайници (кенгуру, коала), всички останали имат постоянна телесна температура. Сърцето е снабдено с пълна камерна преграда и кръвта се движи в два кръга на кръвообръщение.

Най-голямата еволюционна придобивка на бозайниците е силно развитият им главен мозък. Въпреки че форми  на интелигетност се наблюдават при влечугите (велосирапторите в миналото) и птиците (гарваните), тя не може да се сравни с тази при някои видове бозайници (слон, делфин, примати).

Двигателна система на Европейски див заек

Двигателната система на вида Европейски див заек като и на всички бозайници се състои от пасивна и активна част.

Скелет на заек (пасивна част)

Скелетът на европейският див заек, може … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Зелена еуглена – тип Саркомастигофори

Зелена еуглена (Euglena viridis) е едноклетъчно животно, което спада към тип Саркомастигофори и клас Фитомастигофори (Phytomastigophorea). По друга класификация типът е Euglenozoa, а класът е Euglenoidea. В този клас са включени камшичести (флагелатни) представители със самостоен или несамостоен тип на хранене, които съответно  притежават или нямат подобни на хлоропласти органели в цитозола си. Тялото е покрито от еластична органична обвивка – пеликула, която позволява метаболитните движения. При някои видове телесната обвивка е твърда черупка.

Средният размер на една зелена еуглена е около 0,05 мм на дължина и заради плътната си клетъчна обвивка има относително постоянна вретеновидна форма. Придвижването на тези едноклетъчни става с помощта  на флагелум (камшиче), който започва от базално зърно и излиза от ампуловиден резервоар в предната част на тялото. Камшичето извършва едновременно вълнообразно и въртеливо движение.

Флагелумите при някои видове са два, но вторият остава вътре в резервоара. При други представители и двата флагелума излизат, но в противоположни посоки, като единият играе ролята на кормило. В началото на големия флагелум съществува удебеляване, което е характерно за цветните видове и представлява фоточуствителен участък. По-голямата част от известните до днес еугленови са свободно живеещи организми, обитаващи застояли сладководни водоеми. Всички изброени по-горе приспособления са отговорни за активното … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Обикновена хидра – клас Хидровидни (Hydrozoa)

Клас Хидровидни (Hydrozoa) са безгръбначни животни, които принадлежат към тип Мешести, който от своя страна наброява над 9000 животински вида. Хидровидните  притежават всички основни характеристики на типа, към който принадлежат. Тялото им е просто устроено и има формата на кожен мех (торба) ограждащ телесна празнина (стомашна). Мехът се състои от два слоя клетки – външен (ектодерма) и вътрешен (ендодерма). Двата слоя клетки са отделени един от друг посредством пихтиесто вещество. Представителите на клас Хидровидни имат радиална симетрия на тялото и обитават сладководни басейни с обилна растителност.

Устройство на тялото обикновена хидра

Видовете към род Хидра са множество, но на външен вид и по устройство са доста идентични и в тази публикация ще разгледаме един от тях – Обикновена (зелена) хидра (Hydra viridis  или още  Hydra viridissima). Тялото на обикновената хидра има вазовидна цилиндрична форма с размер около 1 см и характерно за целия тип Мешести устройство. В горния му край се разполагат 6 броя пипала с копривни клетки, а в основата на пипалата се намира устата. Клетките, които изграждат двата слоя на кожения мех се наричат епително-мускулни, защото всяка епителна клетка в базовата си част (към пихтиестото вещество) е свързана с … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Естествена класификация на живите организми

Растителни и животински организми наброяват около половин милион вида растения и близо два милиона вида животни. Видовото разноообразие на гъбите и бактериите обхваща над 100 хиляди. Исторически животът се е развивал от простото към сложното. Въз основа на това е възможно да се изгради естествена класификация на видовете организми, която описва родството им с други видове и мястото им в еволюционната стълбица.

Първата класификационна система е създадена от К. Линей и включва 1000 вида растения и 4000 вида животни. Научната класификация на Линей е съществено допълнена и е общоприета. В своята система Линей е използвал принципа на двойните латински названия – по род и вид, като названието на рода е еднакво за всички видове, които се обединяват в него. Основните принципи на класификацията на Линей са се запазили до наши дни.

Класификацията е разпределение на множеството организми по групи (таксони). Таксоните са групи организми, притежаващи определена степен на еднаквост (родствени белези). Във възходящ ред основните таксоните са: вид (species), род (genus), семейство (familia), разред (ordo), клас (classis), тип (phylum), царство(regnum)

Днес класификационната система с двойните латински названия е общоприета. Тя е известна като бинарна научна номенклатура. Според тази номенклатура, всеки организъм се идентифицира по род и вид. Научното наименование, например … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ