Ендоплазмен ретикулум (ЕПР) или още ендоплазмена мрежа е едномембранен органел, изпълняващ различни функции. Представен е в повечето еукариотни клетки, с някои изключения като еритроцитите и сперматозоидите.

Ендоплазменият ретикулум е един от най-късно откритите клетъчни органели. През 1902 година е забелязан под светлинен микроскоп от Емилио Верати, но наблюденията му не привличат научен интерес. Едва през 1954 година с помощта на новоразработената техника за електронно-микроскопско наблюдение Кийт Портър и Джордж Палад „преоткриват“ и регистрират наличието на мрежоподобната структура в клетъчната цитоплазма, след което ѝ дават названието ендоплазмен ретикулум.

Ендоплазменият ретикулум представлява динамична мрежа от свързани помежду си плоски цистерни и разклонени тръбички. Дебелината на мембраната им е около 5 – 7 нм. В зависимост от състоянието и нуждите на клетката, количеството на различните структури на ретикулума може да се променя.

Благодарение на взаимосвързаността на множеството цистерни и каналчета във вътрешността на ендоплазмената мрежа се обособява огромно пространство наречено лумен. Луменът понякога заема над десет процента от общия обем на клетката. Ендоплазмената мрежа е пряко свързана с ядрената и клетъчната мембрана.

Видове ендоплазмен ретикулум – устройство и функции

В клетката се различават два вида ендоплазмен ретикулум – грануларен, наричан още зърнест и гладък. Двата вида ендоплазмена … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ