post

Зелена еуглена – тип Саркомастигофори

Зелена еуглена (Euglena viridis) е едноклетъчно животно, което спада към тип Саркомастигофори и клас Фитомастигофори (Phytomastigophorea). По друга класификация типът е Euglenozoa, а класът е Euglenoidea. В този клас са включени камшичести (флагелатни) представители със самостоен или несамостоен тип на хранене, които съответно  притежават или нямат подобни на хлоропласти органели в цитозола си. Тялото е покрито от еластична органична обвивка – пеликула, която позволява метаболитните движения. При някои видове телесната обвивка е твърда черупка.

Средният размер на една зелена еуглена е около 0,05 мм на дължина и заради плътната си клетъчна обвивка има относително постоянна вретеновидна форма. Придвижването на тези едноклетъчни става с помощта  на флагелум (камшиче), който започва от базално зърно и излиза от ампуловиден резервоар в предната част на тялото. Камшичето извършва едновременно вълнообразно и въртеливо движение.

Флагелумите при някои видове са два, но вторият остава вътре в резервоара. При други представители и двата флагелума излизат, но в противоположни посоки, като единият играе ролята на кормило. В началото на големия флагелум съществува удебеляване, което е характерно за цветните видове и представлява фоточуствителен участък. По-голямата част от известните до днес еугленови са свободно живеещи организми, обитаващи застояли сладководни водоеми. Всички изброени по-горе приспособления са отговорни за активното … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Едноклетъчни животни – протозоология

Едноклетъчни са всички живи организми, чието тяло е изградено само от една клетка и същевременно може да обменя вещества и да се размножава самостоятелно.

Откриване на първите едноклетъчни

Макар че в древността много мислители са допускали наличието и съществуването на микроскопични животинки в заобикалящата ни среда, пръв холандецът Антон ван Льовенхук успял да ги види през 17 век. Той изработил собственоръчно микроскоп и през 1675 година наблюдавал със собствените си очи първите микроорганизми известни в света на науката.

По-късно Льовенхук усъвършенствал микроскопа си и открил още бактериите и сперматозоидите. Множество учени и любители след него наблюдавали микросвета и си водели записки, но пръв Карл Линей направил по-сериозен опит да категоризира и класифицира малките гадинки. Постепенно във времето и благодарение на клетъчната теория на Шван и Шлайден, едноклетъчните били отделени таксономично от останалите  микроорганизми, като формирали голяма група под общото название Protozoa (протозои).

Дори днес можем най-грубо да разделим надцарство Еукариотни на едноклетъчни и многоклетъчни организми. Същото деление е възможно да се приложи и само за царство Животни (съответно Protozoa и Metazoa), което обединява организми с несамостоен (хетеротрофен) тип на хранене.

Науката, която се занимава с изучаването на едноклетъчните хетеротрофни организми се нарича протозоология. Като изключение, тя изучава и … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ