post

Сръбски князе от XIX век (владетели на Сърбия)

В края на XVIII-ти и началото на XIX-ти век в Белградския пашалък се осъществяват процеси, които спомагат развитието на национализма и чувството за общност у сръбския народ. Населението нараства и достига около половин милион.

Освен това във връзка с опитите за налагане на самоуправство от еничарите в пашалъка (събиране на допълнителни данъци, заграбват земи и тероризират хората), централната османска власт (Високата порта) търси съдействието на местното население, разширявайки в известна степен тяхната автономия. Става така, че всяка нахия може да си избира княз, който събира данъците, позволява им се да носят оръжие и да строят църкви.

Първо сръбско въстание

Въпреки това обаче, еничарския терор не е прекратен и местното население се вдига на въоръжена борба през 1804 година. Успехът на въстанието се дължи в голяма степен и на това, че то се ползва в началото от одобрението на централната османска власт. Впоследствие обаче, сръбските ръководители искат по-широка автономия, което не се харесва на Високата порта.

Избухналата Руско-турска война (1807-1812) дава възможност на водача на въстанието Караджордже Петрович да се обяви за независим сръбски княз. През май 1812 между Русия и Османската империя е подписан Букурещкия мир, в член 8, на който се посочва, че Сърбия трябва да получи автономия, а … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ