post

Първата юдейско-римска война

Първата юдейско-римска война или т.нар. Голямо въстание е поредица от военни стълкновения произтекли от 66 до 73 г. на територията на римската имперска провинция Юдея. Сблъсъкът представлявал съвкупност от решителни битки между римляни и юдеи (евреи). Грабителска политика и провалът в регулирaнето на отношенията между евреите и другите народи от страна на римляните, създали предпоставки за избухването на бунта в юдейските земи.

Бунтовните действия обхващат през 66 г. град Цезарея, а впоследствие и Йерусалим, където евреите първоначално успяват да изгонят римските гарнизони. Конфликтът завършва през 73 г. с падането на последните юдейски твърдини, като в това число и непристъпната крепост Масада. Последствията от Първата юдейско-римска война са утвърждаването на римската власт в Юдея и разграбването на провинцията.

Предистория на юдейско-римската война

С романизацията на еврейските елинизирани висши прослойки се засилила и корупцията в Юдея. Местните гърци и еврейският управленчески елит, които подкрепяли безропотно римляните, се наслаждавали на големи привилегии за разлика от останалото население. Еврейските първенци осъзнавали по-високото си място в обществото и правели всичко възможно, за да запазят статуквото.

Садукеите, чиито елит бил проримски ориентиран, владеели по-голямата част от Синедриона (управляващата къща, съвет) и защитавали Ирод – васалният цар на Рим. Не всички евреи обаче подкрепяли … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Създаването на държавата Израел

Държавата Израел възниква през 1948 година, в бурните условия на международна конфронтация и започващата Студена война между Източния и Западния блок.  Начинът по който това става довежда до сериозна конфронтация в региона, която продължава десетилетия наред в различни мащаби.

Предпоставките

От 1920 година Палестина е подмандатна територия на Великобритания. Тенденцията за организирано заселване на евреи в областта след Първата световна война става още по-сериозна. До началото на 30-те години XX век около 100 000 еврейски заселници от различни краища на света отиват да живеят в Палестина.

Както е известно, те вярват че това е тяхната Обетована земя и именно там възнамеряват да изградят своята държавност. Еврейските политически цели намират завършен вид в идеологията на ционизма.

Евреите са доста по-напреднали от местните араби в икономическо и културно отношение и успяват бързо да се превърнат в регионален фактор. За кратко време те изграждат протодържавни структури и една сериозна политическа основа за своите амбиции. Много от представителите на световния еврейски финансов елит също помагат на държавническата кауза със своите средстава и влияние.

Трагедията на юдейския народ в Европа по време на Втората световна война засилва симпатиите на международното обществено мнение към тяхната кауза. През 1942 година в Ню Йорк, Световния конгрес на ционистите … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ