post

Първата юдейско-римска война

Първата юдейско-римска война или т.нар. Голямо въстание е поредица от военни стълкновения произтекли от 66 до 73 г. на територията на римската имперска провинция Юдея. Сблъсъкът представлявал съвкупност от решителни битки между римляни и юдеи (евреи). Грабителска политика и провалът в регулирaнето на отношенията между евреите и другите народи от страна на римляните, създали предпоставки за избухването на бунта в юдейските земи.

Бунтовните действия обхващат през 66 г. град Цезарея, а впоследствие и Йерусалим, където евреите първоначално успяват да изгонят римските гарнизони. Конфликтът завършва през 73 г. с падането на последните юдейски твърдини, като в това число и непристъпната крепост Масада. Последствията от Първата юдейско-римска война са утвърждаването на римската власт в Юдея и разграбването на провинцията.

Предистория на юдейско-римската война

С романизацията на еврейските елинизирани висши прослойки се засилила и корупцията в Юдея. Местните гърци и еврейският управленчески елит, които подкрепяли безропотно римляните, се наслаждавали на големи привилегии за разлика от останалото население. Еврейските първенци осъзнавали по-високото си място в обществото и правели всичко възможно, за да запазят статуквото.

Садукеите, чиито елит бил проримски ориентиран, владеели по-голямата част от Синедриона (управляващата къща, съвет) и защитавали Ирод – васалният цар на Рим. Не всички евреи обаче подкрепяли … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Архимед от Сиракуза (287 – 211 пр.н.е.)

Архимед е древногръцки учен и инженер, който е живял през трети век преди новата ера в град Сиракуза (Сицилия). Днес той се счита за един от най-значимите учени в човешката история, чиито принос в математиката и физиката е незаменим и основополагащ за тези науки. Гениалността на Архимед го прави прочут още приживе благодарение на неговите изобретения. За съжаление той загива при трагични обстоятелства посечен от римски войник.

Нещо като биография

За живота на Архимед не се знае много. Известно е, че е роден в Сиракуза около 287 година преди новата ера и неговият баща по професия бил астроном. Родният му град е полис и стара колония на Спарта в югоизточната част на остров Сицилия.

Предполага се, че Архимед през младостта си е ходил на обучение в Египет и в частност в Александрия, която по това време е била столица на царството на Птолемеите. Градът излъчвал цялата аура на древната елинска култура. Точно в тези години в него израствала и прочутата Александрийска библиотека. Има данни, че сиракузецът получил възможността да се запознае с Ератостен от Кирена и Конон от Самос.

От 261 г. до 241-ва преди новата ера протекла Първата пуническа война, в която Картаген преживял унизително … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Луций Корнелий Сула – новият тиранин на Рим

Луций Корнелий Сула е римски политик и пълководец, който е роден 138 година преди Христа в беден род на патриции. Въпреки безпаричието в детството си, той останал верен на своята класа до последния си дъх.

На младини Сула живеел в къща, която била обитавана както от плебеи, така и от роби. Той водел доста разгулен живот за бедняк и се отдавал на разврат и пиянство. Още като юноша изпитвал силно влечение към собствения си пол, но това по никакъв начин не направило характера му по-мек или амбициите му по-малки. Предполага се, че Сула въпреки сексуалната си ориентация, успявал добре да омайва римските матрони и така се сдобивал с доста финансови средства.

Ранната кариера на Сула

Това обаче не били единствените му умения. Той бил талантлив и крайно безскрупулен младеж, който през 107 г. пр.н.е. се добрал до поста на квестор за кампанията в Северна Африка. На него се паднала честта да бъде под командването на Гай Марий във войната срещу Югурта – царят на Нумидия. Работата на квестора била да следи паричните наличности във военното сандъче. Но подобна задача се равнявала на това, да се остави гладно куче да пази вкусна печена мръвка.

Ала Сула, освен да преследва лично … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Битката при Каталунските поля (битката при Шалон)

Битката при Каталунските поля (битката при Шалон) е титаничен сблъсък на цивилизации и един от последните опити Рим да задържи господството си над Западна Европа. Сражението се е състояло между римските легиони водени от Флавий Аеций (Флавий Етий) и хуните на Атила.

Бледо подобие на империя

В началото на пети век след н.е., Западната Римска империя била в упадък. След 425-та година на престола властвал цезарят Валентиниан III. Но той бил император само по титла, защото имперските провинции били разпокъсани, а по границите налитали варварски племена. Бъдещето вещаело мрачни времена за земята на цезарите.

Дори в тези злощастни години, в Рим все още се намирали достойни римляни и един от тях бил Флавий Аеций. Той е роден през 395-та година в Дуросторум (днешна Силистра, България) и на младини получил възможността да живее при хуните като заложник. Там се запознал с техните обичаи и начинът им на водене на бой.

В политическата си кариера Флавий Аеций имал шанса да се добере три пъти до позицията на консул (432, 437 и 446 г.). На бойното поле също се сдобил с множество успехи – срещу вестготите, германите, бургундите и пр. Но на него се паднал и тежкият жребий да се бие … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Гай Марий и неговите мулета, които превзеха Рим

Гай Марий е римски пълководец и политик, роден през 157 година пр.н.е. Той принадлежал към обществената прослойка на конниците. Тя представлявала онази част от населението, която можела да си позволи кон, за да служи в кавалерията. Неговата кариера започнала като обикновен войник и завършила като седемкратен консул на Рим. Сблъсъкът му с опозиционната политическа фракция довел до размирици и гражданска война в Републиката.

Войник при Сципион и поглед към върха

Макар и да не произхождал от знатен римски род на патриции, благодарение на качествата си Гай Марий съумял да се издигне до висините на политическия живот в Рим. В тази епоха, хората като него били наричани с определението novus homo, което ще рече „нов човек„. То въплъщавало в себе си едновременно възхищение и презрение.

Като млад войник, през 134 г. Марий се намирал под командването на Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански в Нумантия (дн. Испания). Победителят на Анибал Барка не пропуснал да забележи талантливия войник, който скоро след това станал един от любимците му.

През 120 година пр.н.е. амбициозният Марий се кандидатирал за трибун на плебса и спечелил тази свещенна позиция, която му позволявала  да защитава народа от своеволията на олигархията. В последвалата ранна негова политическа кариера … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Марк Крас и битката при Кара с генерал Сурена

Марк Лициний Крас е римски предприемач, политик и генерал, роден през 115 година пр.н.е. в Древен Рим. Неговият баща Публий Крас се славел като противник на политическата партия на популарите и съответно като враг на великия Гай Марий. В резултат на сблъсъка в гражданските войни, Публий се видял принуден да отнеме собствения си живот, за да не попадне жив в ръцете на противниците си. Наследството, което оставил на сина си било незавидно, но Марк Крас сам щял да се издигне до върха прегазвайки всяка пречка по пътя си.

Марк Крас, Цина и Сула

През 86 година пр.н.е. Гай Марий се споминал и Луций Корнелий Цина оглавил популарите. Той пуснал проскрипции (черни списъци), с които целял да унищожи политическите си врагове и на Марк Крас му се наложило да бяга в Испания. Там той се присъединил към привържениците на оптиматите и на консула Луций Корнелий Сула.

Пез 84 година пр.н.е., Цина подготвял поход срещу заклетия си враг, когато войниците му ненадейно се разбунтували и го погубили. Скоро след тези метежни събития, Марк Крас успял да се добере до лагера на самия Сула и се сдобил с позицията на доверен човек.

През 83 година, консулът навлязъл с легионите си … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Римското оръжие – въоръжението на римляните

Римското оръжие е термин, който включва в себе си не само мечовете, копията и другите остриета, а всеки един елемент от въоръжението на римляните, на отделния войник или войскова част.

Шлемовете

В периода на Републиката се използвали основно три типа шлемове. Най-разпространеният е бил тип „монтефортино„. Той бил островърх с улей за конски гребен. Откъм тила е имал метална козирка и се прикрепял с ремъци под брадичката на легионера. Вторият тип шлемове бил етруско – коринтският (наричан още псевдокоринтски). Той наподобявал старият грандиозен коринтски шлем, но на практика не защитавал цялата глава, а само мозъковия череп. Третият вид шлемове бил от елинистичен тип и се срещал през късната Република. Носели го предимно офицери.

Шлемът на римските войници претърпял сложен процес на еволюция, като през епохата на Империята могат да бъдат открити най-различни образци в отделните части на територията ѝ. Те се изработвали както в Галия, така и в Италия. Галските шлемове превъзхождали по-качество италийските. Въпреки това, най-сложните и масивни шлемове, които са били носени от римските легионери, се произвеждали на италийска почва. Такива могат да бъдат видяни изобразени на траяновата колона.

Броните

Бронята била съществена част от въоръжението на римляните. Нейното количество и качество зависели до голяма степен … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ