Първата юдейско-римска война или т.нар. Голямо въстание е поредица от военни стълкновения произтекли от 66 до 73 г. на територията на римската имперска провинция Юдея. Сблъсъкът представлявал съвкупност от решителни битки между римляни и юдеи (евреи). Грабителска политика и провалът в регулирaнето на отношенията между евреите и другите народи от страна на римляните, създали предпоставки за избухването на бунта в юдейските земи.
Бунтовните действия обхващат през 66 г. град Цезарея, а впоследствие и Йерусалим, където евреите първоначално успяват да изгонят римските гарнизони. Конфликтът завършва през 73 г. с падането на последните юдейски твърдини, като в това число и непристъпната крепост Масада. Последствията от Първата юдейско-римска война са утвърждаването на римската власт в Юдея и разграбването на провинцията.
Предистория на юдейско-римската война
С романизацията на еврейските елинизирани висши прослойки се засилила и корупцията в Юдея. Местните гърци и еврейският управленчески елит, които подкрепяли безропотно римляните, се наслаждавали на големи привилегии за разлика от останалото население. Еврейските първенци осъзнавали по-високото си място в обществото и правели всичко възможно, за да запазят статуквото.
Садукеите, чиито елит бил проримски ориентиран, владеели по-голямата част от Синедриона (управляващата къща, съвет) и защитавали Ирод – васалният цар на Рим. Не всички евреи обаче подкрепяли … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ