post

Транскрипция на ДНК – синтез на иРНК

Транскрипция – представлява процес на „преписване” на информацията, която се съдържа в определен участък от ДНК молекулата, върху молекула РНК. Най-често транскрипционният продукт е информационна РНК (иРНК), която след това служи за матрица, разчитана от рибозомите при транслацията. По-рядко се транскрибират участъци от ДНК, кодиращи рибозомна или транспортна РНК.

Същност и значение на процеса

Необходимостта от процеса транскрипция се обуславя от големите размери на ДНК молекулата, които ограничават локацията ѝ единствено в ядрото, а транслационният процес, чрез който се синтезират протеините, протича в клетъчния цитозол. Освен това рибозомите не разчитат кода на ДНК и затова е нужна молекула, която да изпълнява ролята на посредник, пренасяйки кода за аминокиселинните последователности, съдържаща се в ДНК, до структурите, осъществяващи протеиновия синтез. Именно затова РНК транскриптите са много подходящи за тази цел – те са точно информационно копие само на този участък от генома, който в дадения момент е нужно да се експресира.

При процеса транскрипция за матрица служи само част от едната ДНК верига и тя се означава като матрична верига, но всъщност полученият РНК транскрипт е копие на другата – наречена кодираща верига. Мономерите за изграждането на РНК  молекулите са рибонуклеотиди и тук, като при репликацията, се спазва … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Репликация на ДНК – копиране на генетичния код

Репликация – представлява процес, при който генетичния код се копира и от една майчина ДНК верига се получават две идентични дъщерни вериги.

Същност и етапи на процеса Репликация

Процесът на репликация се осъществява във всички форми на живот – от вирусите до бозайниците и човека. В различните групи организми той има някои специфични особености. При някои видове вместо ДНК се реплицира РНК.

За правилното му протичане са отговорни множество ензими, всеки от които има определена задача. При репликацията дезоксирибонуклеотидите на новите вериги ДНК се позиционират комплементарно (допълващо) спрямо нуклеотидите на матричните вериги. Комплементарността се определя от азотните бази в нуклеотидите: срещу аденин застава тимин, а срещу гуанинцитозин. Процесът репликация протича в три етапа – инициация, елонгация и терминация.

Инициация

За да стартира репликацията, е нужно двойната ДНК спирала да се разплете така, че всяка от двете майчини вериги да послужи за матрица при синтеза на новите. Поради тази особеност резултатът са две двойни дъщерни ДНК молекули. Всяка от тях е съставена от една майчина и една новосинтезирана верига. Това дава основание процесът да бъде определян като полуконсервативен. Смята се, че едната верига на ДНК в клетките идва още от първите представители на съответния вид.

Мястото … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

ДНК – носител на наследственост

ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) – представлява химично съединение (хетерополимер) със сложна структура. В нея е закодирана информацията, която определя какви белези се унаследяват от родителите в техните потомци.

Нуклеинови киселини

Заедно с белтъците, втората най-важна съставка за живота са нуклеиновите киселини. Те са хетерополимерни органични макромолекули, чиито дълги вериги са изградени от по-малки органични молекули наречени мономери. Мономерите на нуклеиновите киселини носят названието мононуклеотиди или само нуклеотиди.

В началото на биохимичната еволюция, която предшества биологичната, нуклеиновите киселини се утвърдили като основни информационни матрици. Единствено в тях, от тогава до днес, се закодира информацията са синтез на големите белтъчни молекули.

На практика, нуклеиновите киселини са информационен носител за всички форми на живот на планетата Земя. В природата съществуват два основни вида, които са фундаментални за живия свят – дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) и рибонуклеиновата киселина (РНК).

Химичен състав и структура на ДНК

Всеки мононуклеотид от веригата на ДНК съдържа в себе си основните химични елементи характерни за органичните съединения – въглерод (C) и водород (H). Освен това, химичния състав на мономерите включва кислород (O), азот (N) и фосфор (P). Изброените елементи изграждат трите главни съставни части на всеки нулеотид:… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ