post

Спасяването на българските евреи

Спасяването на българските евреи в годините на Втората световна война е морален и политически достоен акт, с който България доказва превъзходството си над много от т.нар. цивилизовани държави. Той е резултат от съпротивата на широки слоеве от българската общественост и на смелостта на българските държавници, които стават изразители на народната воля и успешно отстояват тази справедлива кауза пред Нацистка Германия.

Прелюдията към депортирането

През годините на Втората световна война България е съюзник на държавите от Оста, по силата на подписания от премиера Богдан Филов на 1 март 1941 г. в двореца Белверде във Виена договор за присъединяване към Тристранния пакт.

България е принудена да постъпи по този начин под напора на събитията. След неубедителния начин, по който Италия воюва в Гърция, Адолф Хитлер решава да подкрепи своите италиански съюзници. За изпълнението на операция „Марита“, немските войски трябва да преминат през България.

Българските управляващи се виждат принудени да придадат официален характер на своите добри отношения с Германия – нещо, което по-рано през войната отказват да сторят на два пъти. Съюзните взаимоотношения с Третия райх обаче водят със себе си определени изисквания.

Едно от основните проявления на нацистката идеология е преследването на евреите. Срещу тях действа дискриминационно законодателство, което … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Народният съд в България

Народният съд е извънреден съдебен орган (трибунал), действал в България месеците след 9 септември 1944 година при управлението на Отечествения фронт. Той си поставя за цел да накаже виновниците за участието на Царство България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт.

Народният съд търси отговорност и за репресиите провеждани от режима на цар Борис III срещу представителите на комунистическата съпротива. Подобни поствоенни трибунали има и в другите европейски страни. Но жестокостта и съдебният произвол, с които се водят част от делата, дават основание за критика и разнопосочни мнения по отношение на процесите.

Причини и условия за създаването му

На 1 март 1941 година България официално става съюзник на страните от Оста Рим-Берлин-Токио. Това е еманация на прогерманската политика следвана от цар Борис III. Налице са смекчаващи вината обстоятелства за подобно решение.

Една от причините за присъединяването към оста, е заплахата от дивизиите на Вермахта, концентрирани на северната българска граница. Освен това от България не се очаква да участва активно в конфликта. Отсъствието на преки военни действия, както и възможността за частично решаване на Българския национален въпрос се оказват решителни аргументи.

Въпреки това обаче, коалицията в която участва България отива към катастрофална загуба на войната. Последиците … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ