post

Целулоза

Целулоза (лат. cellula – клетка) е названието на най-разпространения в природата високомолекулен биополимер. Тя представлява голяма въглехидратна линейна (неразклонена) органична молекула с биологичен произход, която е съставена от повтарящи се по дължината ѝ градивни единици наречени мономери.

Целулозните вериги са основният структурен елемент на всяка клетъчна стена на всяка растителна клетка. Целулозното съдържание в дървесината на дървесните видове достига до 50%, а в размножителните приспособления на някои растения може да достигне почти до 100%, като например в пухчетата на тополите, на повета или в памука.

Целулоза – строеж

Мономерите, изграждащи молекулата на целулозата, се наричат монозахариди – съединения принадлежащи към групата на въглехидратите. Всички мономери са от един и същи тип: β-1,4-глюкоза и са под формата на пиранозни пръстени с циклична хексозна форма и един хетероатом кислород (β-D-глюкопиранозни остатъци). Еднообразието на мономерните градивни единици класифицира макромолекулите целулоза като хомополимери. Монозахаридите се произвеждат в зелените части на растенията, по време на процеса фотосинтеза.

Всеки два мономера се свързват помежду си чрез гликозидна връзка, формираща се в резултат на реакция на кондензация (обезводняване), при което се образува дизахаридът целобиоза. Свързването е от тип 1-4. Това означава, че единият монозахарид участва с гликозидната си хидроксилна група … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Гликолиза. Метаболизъм – анаболитни и катаболитни процеси

Гликолиза се нарича първият етап от разграждането на глюкозата в клетките на живите организми (или още първият етап от клетъчното дишане), при който се отделя и акумулира енергия под формата на АТФ (аденозинтрифосфат). Той е част от метаболитните процеси както на анаеробните, така и на аеробните организми. Причината е, че за неговото протичане не е необходим кислород и се осъществява в цитоплазмата на клетките, независимо от това дали те съдържат митохондрии или не.

Метаболизъм – анаболитни и катаболитни процеси

Анаболитни се наричат всички процеси в клетката, които включват биохимични реакции на синтез и изграждане на биоорганични вещества и биополимери. Анаболитните процеси са съпроводени с изразходване на енергия, за източник на която служи АТФ.

Катаболитни се наричат всички процеси в клетката, които включват биохимични реакции на разграждане на биоорганични съединения и биополимери, в резултат на което се отделя енергия и се получават по-малки молекули химични вещества.

Метаболитни процеси се зоват сборно всички анаболитни и катаболитни процеси в една клетка. Съвкупността от всички метаболитни процеси в един организъм се нарича метаболизъм на организма. Сходно се използва и понятието метаболизъм на клетката. Метаболити са веществата участващи в метаболитните процеси.

Всички анаболитни процеси са неразривно свързани с катаболитните, защото черпят от тях … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Панкреас. Хормони на панкреаса – инсулин и глюкагон

Панкреас (задстомашната жлеза) е орган с екзокринни и ендокринни функции в организма. Екзокринната секреция на човешкия панкреас се състои в синтез и отделяне на храносмилателни ензими. Те се изливат в дванадесетопръстника чрез панкреатичния сок и участват в разграждането на хранителните вещества до по-малки молекули. Ендокринната секреция на хормони от панкреаса се изпълнява от няколко вида жлезисти клетки.

Панкреас – устройство

Човешкият панкреас се намира зад стомаха в коремната кухина. Именно на това разположение се дължи названието задстомашна жлеза. Частта с ендокринни функции е малък процент от органа – около 1,5%. Тези участъци се наричат Лангерхансови острови и се откриват пръснати из целия панкреас.

Лангерхансовите острови са богато кръвоснабдени, за да се улесни отделянето на панкреатичните хормони в кръвта. В тях се различават четири вида клетки с ендокринна функция. Алфа-клетките представляват до 25% от островните клетки. Те произвеждат хормона глюкагон. Бета-клетките заемат най-голяма площ в Лангерхансовите острови – до 60%. Те синтезират хормона инсулин. Делта-клетките са отговорни за синтеза на соматостатин. F-клетките произвеждат панкреатичен полипептид. Алфа, делта и F-клетките заемат периферията на Лангерхансовите острови. Бета-клетките се намират във вътрешната част на островите.

Хормони на панкреаса – същност и биологични ефекти

Действието на панкреатичните хормони е насочено … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Въглехидрати (захари) – глюкоза и фруктоза. Полизахариди

Въглехидрати (захари) – представляват клас органични съединения, които подобно на аминокиселините са от изключително значение за живота на Земята. Те могат да бъдат разглеждани като съеднинения на въглерода с водата. Всъщност популярното им название означава буквално хидрати на въглерода – „въгле” от въглерод и „хидрат” от вода. По номенклатурата на IUPAC се наричат глуциди. Общата формула на захарите е Cn(H2O)m.

Въглехидратите имат два типа функционални групи – хидроксилни (-ОН) и карбонилни групи. Карбонилната група може да е кетонна (=СО) и тогава съединението ще е полихидроксикетон. Ако карбонилната група е алдехидна (-СОН), съединението ще е полихидроксиалдехид. Наличието или отсъствието на една от тези групи определя химичните и биологичните свойства на захарите.

Видове въглехидрати

Най-простите въглехидрати не могат да се хидролизират и се наричат монозахариди. Техните молекули от една страна са големи, защото се състоят от няколко въглеродни атома, няколко кислородни и двойно повече водородни атоми. Но от друга страна, сравнени с огромните биоорганични молекули, монозахаридите са изключително малки. В действителност те служат като градивни единици на множество по-големи молекули и заради това още се назовават мономери.

Дизахаридите са въглехидрати, чиито молекули са съставени от два въглехидратни мономера. Могат да се разглеждат като … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ