post

Германия след края на Втората световна война

Германия след края на Втората световна война през 1945-та година, претърпява пълен разгром и окончателно е поставена на колене от враговете си. Германската територия при завършването на конфликта е окупирана от победителите съюзници. Тя е разделена на административни зони, които се управляват  самостоятелно от отделните държави окупатори – СССР, САЩ, Великобритания и Франция.

Разисквания за съдбата на Германия след края на Втората световна война

Четирите страни победителки създават Контролен съвет, чрез който да координират политиките си. Бъдещето на Германия след края на Втората световна война трябва да бъде решено на Постдамската конференция, която започва работата си на 17 юли 1945 г. Тя е първата следвоенна сбирка, на която се срещат „тримата големи“ ръководители, съответно на СССР  Йосиф Сталин, на Великобритания Уинстън Чърчил, както и новият американски президент Хари Труман.

Според решенията на конференцията, Германия трябва да бъде абсолютно демилитаризирана. Това включва и ликвидирането на цялата немска промишленост, която може да бъде използвана за военни цели. Друго радикално решение изисква Нацистката партия да бъде напълно унищожена, а също и всички свързани с нея организации и институции.

От тези крайни реформи се очаква, те да доведат до нормалното устройство на политическия живот в страната … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Германия в края на 19 век

Германия, която успяла да постигне своето национално обединение през 1871 година, като за по-малко от едно десетилетие провела три успешни последователни войни срещу Дания, Австрия и Франция. Основна заслуга за това имал канцлерът Ото фон Бисмарк. Обединена Германия израстнала във велика сила с огромна територия (540 858 км²) и със сериозно влияние върху събитията на европейския континент в следващите години.

Държавното устройство

През март сна 1871 година се бил открит първият имперски райхстаг, който на 16 април приел конституцията на Германия. Според нея в империята влизали 22 държави и 3 свободни града (Хамбург, Бремен и Любек). Имперското законодателство обаче се ползвало с предимство над това в отделните държави. В същото време митническата територия била обща, а също и армията.

Райхстагът и Бундесратът представлявали законодателните органи. Райхстагът се избирал въз основа на общото избирателно право, като 1 депутат представлявал 100 000 души. Бундесратът се оформял от назначени представители на отделните държави. Никаква промяна в конституцията не можела да се осъществи, ако 14 от общо 58-те представители в Бундесрата решали да гласуват против.

В германски император се превърнал пруският крал. Той имал правомощията да свиква и разпуска Райхстага и Бундесрата, като в определени случаи можел да обяви война и без … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Битката в Тевтобургската гора

Битката в Тевтобургската гора от началото на I-ви век след н.е. е сблъсък между две коренно различни цивилизации. От една страна римското урбанизирано общество на мултинационалната империя, а от друга страна дивите и свободолюбиви германски племена. Унищожаването на римските легиони е тежка и съкрушителна загуба за римляните, която оставя трайни следи върху римската външна политика.

Раждането на легендата

В средата на Двадесети век нацистката пропагандна машина на Адолф Хитлер проповядвала радикален национализъм, като за целта търсела опора дори в легендите от историческото минало на Германия. Една от тези древни митични приказки всъщност е истинска и се използвала още от германските националисти през 19 век. Това е историята за Херман Германецът, който планирал, ръководил и спечелил сражението срещу римляните в Тевтобургската гора през деветата година от началoто на новата ера, по време на управлението на император Октавиан Август.

Херман не винаги бил известен с това си име. Още дете, той бил отведен от римляните като политически заложник, който трябвало да бъде романизиран и възпитан в цивилизованите порядки на римското общество под името Арминий.

Херман произхождал от племето херуски – съюзници на Рим и бил син на благородник. През юношеството си и ранната си младост постъпил на служба в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ