post

Девети септември (09.09.1944)

Девети септември 1944 г. (09.09.1944) е дата от българската история, която често буди противоречиви чувства в българското общество. Събитията произтекли на девети септември 44-та година очертават ярка разделителна линия в българския политически живот дори в началото на второто хилядолетие.

Едни я определят като най-черната дата в българската история, а други за щастлив край, на иначе трагичната за България първа половина на XX век. Настоящата статия представлява опит за обективен исторически анализ на събитията свързани с девети септември, без да се влагат типичните за събитието емоции и митове.

България и началото на Втората световна война

Избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. заварва България в особено положение. Страната се управлява от кабинет с министър-председател Георги Кьосеиванов. В страната е установен авториратарен режим, продукт на военния преврат от 19 май 1934 г. Търновската конституция не се спазва (без да е отменяна) и политическите партии са забранени. Монархът на Царство България цар Борис III завзема водещата роля в политическия живот на страната.

Във външнополитически план България има за основна цел мирната ревизия на Ньойския договор и възстанояване на отнетите от страната територии в Добруджа, Тракия и Западаните покрайнни. Поддържа добри отношения с всички Велики сили, но като … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Адолф Хитлер идва на власт – фюрер на Третия райх

Адолф Хитлер е германски политик от австрийски произход, управлявал Германия в качеството си на върховен водач (фюрер) в годините между 1933 и 1945-та. Политиката на оглавяваната от него Националсоциалистическа германска работническа партия (нацисти) съумява да спечели сърцата и умовете на значима част от немското общество.

Това се дължи на обстоятелството, че нацистите успяват да се превърнат в изразител на народното недоволство, породено от униженията, на които е подложена Германия в рамките на установената след Първата световна война Версайско-Вашингтонска система от договори.

Управлението му има катастрофални последствия, като то става причина за Втората световна война и за гибелта на десетки милиони хора по целия свят.

Ранни години

Адолф Хитлер е роден на 20 април 1889 година в Браунау (Австро-Унгария). Като дете и ученик той не изпъква с особени качества, но детските му години минават под сянката на разлини семейни проблеми. Като юноша Адолф прави опити през 1907 и 1908-ма да запише да учи художестваната академия във Виена, но не успява.

Финасовото състояние на неуспелия художник става незавидно. Той се озовава в приютите за бедни, а често спи и под мостовете на града с други бездомници. В юношеството му започват да се заформят антисемитските убеждения на бъдещия фюрер на Третият райх.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Германия след края на Втората световна война

Германия след края на Втората световна война през 1945-та година, претърпява пълен разгром и окончателно е поставена на колене от враговете си. Германската територия при завършването на конфликта е окупирана от победителите съюзници. Тя е разделена на административни зони, които се управляват  самостоятелно от отделните държави окупатори – СССР, САЩ, Великобритания и Франция.

Разисквания за съдбата на Германия след края на Втората световна война

Четирите страни победителки създават Контролен съвет, чрез който да координират политиките си. Бъдещето на Германия след края на Втората световна война трябва да бъде решено на Постдамската конференция, която започва работата си на 17 юли 1945 г. Тя е първата следвоенна сбирка, на която се срещат „тримата големи“ ръководители, съответно на СССР  Йосиф Сталин, на Великобритания Уинстън Чърчил, както и новият американски президент Хари Труман.

Според решенията на конференцията, Германия трябва да бъде абсолютно демилитаризирана. Това включва и ликвидирането на цялата немска промишленост, която може да бъде използвана за военни цели. Друго радикално решение изисква Нацистката партия да бъде напълно унищожена, а също и всички свързани с нея организации и институции.

От тези крайни реформи се очаква, те да доведат до нормалното устройство на политическия живот в страната … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Народният съд в България

Народният съд е извънреден съдебен орган (трибунал), действал в България месеците след 9 септември 1944 година при управлението на Отечествения фронт. Той си поставя за цел да накаже виновниците за участието на Царство България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт.

Народният съд търси отговорност и за репресиите провеждани от режима на цар Борис III срещу представителите на комунистическата съпротива. Подобни поствоенни трибунали има и в другите европейски страни. Но жестокостта и съдебният произвол, с които се водят част от делата, дават основание за критика и разнопосочни мнения по отношение на процесите.

Причини и условия за създаването му

На 1 март 1941 година България официално става съюзник на страните от Оста Рим-Берлин-Токио. Това е еманация на прогерманската политика следвана от цар Борис III. Налице са смекчаващи вината обстоятелства за подобно решение.

Една от причините за присъединяването към оста, е заплахата от дивизиите на Вермахта, концентрирани на северната българска граница. Освен това от България не се очаква да участва активно в конфликта. Отсъствието на преки военни действия, както и възможността за частично решаване на Българския национален въпрос се оказват решителни аргументи.

Въпреки това обаче, коалицията в която участва България отива към катастрофална загуба на войната. Последиците … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ