Филип Тотю Войвода

Филип Тотю Войвода, чието истинско име е Тодор Тодоров Станчев е роден през 1830 г. в махала Гърците. Тя днес е част от село Вонеща вода, Великотърновско. Майката на Филип Тотю, Иванка е дъщеря на Вълчо Атанасов, брат на водача на Велчовата Завера, Велчо Атанасов Джамджията. Бащата на войводата Тодор Станчев Топала също произлиза от Хайдушки род. Неговият дядо Буро, явяващ се прадядо на Филип Тотю е от махала Борското, която влиза в обсега на с. Гъбене.

Хайдушка орисия

Той събрал хайдушка дружина, с която е бранил съселяните си от набезите на турците през втората половина на 18 век. Когато другарите му се оттеглили по домовете си, той взел жена си и тримата си сина: Ангел, Станчо и Буро. От тях Станчо се явява дядо на Войводата и се заселил в Осенарската долина, сега известна като Буров дол. Там основали нова махала Гърците.

Наскоро след Буро и синовете му в Осенарската долина се заселил гръкът Кириос Томадис – търговец лихвар от Арбанаси. По неговото име махалата и до днес се нарича Гърците. Веднъж трима турци нападнали дома им и при завързалата се борба дядо Буро бил ранен в главата. Недълго след това починал. Синовете му Ангел и Буро … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Въстания на Петър Делян и Георги Войтех – Константин Бодин

Въстанията на Петър Делян и Георги Войтех, са естествена реакция на завладяването на българските земи от Византийската империя през Средновековието. Те изразяват непримиримостта на българите към завоевателя и са отражение на единното съзнание и чувството за принадлежност на българския народ.

Горко на победените

След като България паднала от напора византийските тагми, цялото население и земите се намерили под волята на император Василий II. Той, въпреки че си спечелил сред по-късните летописци от неговото време, а и сред модерните наши историци прозвището „Българоубиец„, съвсем не възнамерявал да плячкосва новите земи или да изтребва българите.

Противно на завоевателните и кръвожадни пориви характерни за епохата, императорът проявил невероятно великодушие към победените. Българските земи били разделени на области наречени „теми“, а техните управители носели названието „стратези“. Интересен факт е, че земите около София и в днешна Македония били обединени в една тема наречена България. Нейният административен център бил град Скопие.

Падението на българското духовенство

Василий II унищожил старата държавна администрация и ръководните постове в градовете, но запазил самостойността на българската църква. Това бил хитър политически маньовър, с който от една страна поддържал покорно българското население, а от друга превърнал българското духовенство в „колаборационисти“ на новата власт.

Българските свещеннослужители … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Правилник на четите за освобождението на България

Това е  правилник на четите, образувани за освобождението на България, които са се гласяли да минат през 1868г.

Както знаем успява да мине в България само четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.Документът е познат в няколко варианта. Първият е чернова с почерка на Иван Попхристов (НБКМ – БИА,II В 559 а);вторият е белова(редактирана белова), озаглавен “Закон”. За окончателен текст приемаме достигналия до нас в турски превод, извършен за нуждите на османските следствени власти по намерения у заловен четник български оригинал.Настоящата публикация е по книгата на Зина Маркова “Четата от 1868 година”София 1990г.издание на БАН.

Правилник на четите, образувани за извоюване свободата и независимоста на България

След като се видя и разбрахме, че народът ни мил не ще може да осъществи по мирен начин своето право на свобода, бе взето решение това негово право да бъде поискано и придобито чрез оръжие. Именно с цел да извоюват спасението и независимоста на живеещия в областите България, Тракия и Македония български народ създадени и организирани бяха въстанически чети из средата на самоотвержената, храбра и проникната от будно чувство на патриотизъм българска младеж. А за доброто отправление и преуспяването на нашето свещено начинение всички ние при пълно единодушие взехме нужните решения по въпросите , … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Войводата Панайот Хитов и правилата му за водене на чети

Тези правила са почти неизвестни на обикновения българин, а те разкриват същинската страна на хайдушкия живот. Те са интересни и от тази гледна точка, че като знаменосец на четата на Панайот Хитов през 1867г., Васил Левски е бил подложен на школовката на опитния войвода точно по тези правила. Панайот Хитов по време на своята хайдушка дейност никога не е бил залавян и рядко губи свои четници, защо това е така можете да разберете ако прочетете долуизложеният своеобразен закон.

Правила върху начина как да се ръководи горска чета от войводата

Събирането на една хайдушка чета: нужно е най-напред тез другари, които ще се решат да умрат за правдата, добре да премислят дали ще могат да са удостоят да изпълнят обещаните си думи, без което не е възможно да се съберат и да тръгнат.

Таз дружина най-напред, като се събере трябва да размисли, че за тях трябва по-обширен план. Тия трябва най-напред да имат добър предводител, които да може да ги предвожда, колкото е възможно нашироко, за да не би да се задържат все на едно място, за да се неотчая(неотегчи б.р.) от тях околното население и им узнае пътищата и местата по които те пребивават, и ги издаде или избие самото … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Хаджи Димитър

Хаджи Димитър е роден на 10 май 1840 г. в Сливен. Цялото му име е Хаджи Димитър Хаджиниколов Кръстев Асенов. Според Захари Стоянов името Асенов „той не наследил от своите родители, а отпосле си го е турил“.

Запомненото родословие на Хаджидимитровия род започва с дядо Кръстю от Асеновец. Дядо Кръстю имал трима сина: Стоян, Добри и Никола. За Стоян и Добри Кръстеви се знае че станали хайдути а по-късно и войводи на самостоятелни дружини.

Никола Кръстев Асенов (баща на Хаджи Димитър) останал при баща си и някъде около 1820г. се оженил за Маринка – мома от Клуцохор. Занимавал се с производството на прочутите из Турската империя сливенски кебета (дебела вълнена тъкан за постилане или за завивка).

Маринка – майката на Хаджи Димитър останала сираче още като дете. Вторият ѝ баща се казвал Съботин, а негов брат бил известният хайдушки войвода Желязко Палабуюк. Според други източници Желязко Палабуюк имал сестра Стоянка. Останали отрано сираци, грижата за Стоянка легнала върху Желязко.

Когато Стоянка израстнала, някакъв бей започнал да я задиря, това накарало брат ѝ да продаде бащиното си наследство и да се пресели със сестра си в Клуцохор.

Веднъж, след като станал хайдутин, Желязко настанил у дома си свой ранен другар. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868г

Всички са чували за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, но не всички са запознати със значението на тази чета за българската история. Тя минава Дунава през ноща на 6 срещу 7 юли. За по-малко от седмица четниците прекосяват Дунавската равнина, изминавайки около 100 километра. При това от началото още, те неотстъпно са преследвани и принудени да водят четири тежки сражения. При една от битките е пленен и Стефан Караджа.

Може да се каже, че последното сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е на 18 юли в местността Бузлуджа, където е покосен и войводата Хаджи Димитър. Убитите четници са погребани на 20 юли. На тази дата всяка година има чествания.

Различната чета

Това е първата чета с истински военни командири (с военно образование) преминала на българска територия. Тя била способна да води модерен за времето си начин на бой с противника (включително и окопаване). Трябва да се знае, че военачалниците не са били войводите. В четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа военни командири са Иван Попхристов – Ванката и Еремия Българов.

Преди да достигне Балкана, дружината води четири люти битки в които нанася тежки загуби на противника, за да бъде ликвидирана са изпратени … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Христо Ботев – избрани цитати

„Вопросите решени, целта обазначена, времето и разстоянието определени, следователно тука се не иска молитва, а мотика. А ние какво правиме? Носим с решето вода и мислиме, че оплодотворяваме с това бащината си нива. Каква ирония за хора, които при средства би могли да направят чудеса!“

„Признанието смалява вината и нравствено, и юридически, затова се и покаях. В продължението на 8 години аз видях всичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора. Гиганти тръгнали по купищата и събират мъниста, за да нанижат наниз от слава на майка си, а пигмеи се покачили на необозрими конкили и посягат със своите къси умове да уловят месеца за рогата!“

„Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевските песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите;“

„Лежиш на гърбът си и благодариш всевишния таван, че по неговата непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят, в червата ти не произхожда никаква революция, ревматизмът те не … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ