Стефан Душан – цар на Сърбия

Posted on октомври 9, 2019 by Любомир Гутев

Цар Стефан Душан (1331-1355 г.) е най-успешният владетел в историята на Средновековната сръбска държава. По време на управлението му след серия от успешни военни кампании, той успява да доведе Сърбия до най-голямото ѝ териториално разширение в цялата ѝ история.

Връзката на Стефан Душан с България

Когато Стефан Душан се възкачил на сръбския престол, той бил поредният владетел от династията на Неманичите. Короната му се падала по право като първороден син на Стефан Дечански и Теодора Българска, дъщеря на Смилец. От друга страна баща му също бил дете от смесен династичен брак между Стефан Урош II Милутин и дъщерята на Георги I Тертер – Ана Българска.

Времето на неговото управление като цяло се оказло благоприятно за сръбските експанзионистични амбиции. Традиционните за Средновековието регионални сили на Балканите – България и Византия били видимо отслабени и разтърсвани от вътрешни противоречия.

Българският цар Иван Александър дошъл на власт през същата 1331 г., в която се възкачил и Стефан Душан. Това станало след като успял да отстрани от власт цар Иван Стефан, който минавал за сръбско протеже на българския престол.

След възкачването си, владетелят в Търнов предпочел да установи добри отношения със сръбското кралство. По този начин Иван Александър се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Княз Борис – Михаил кръстител (Борис I)

Posted on май 25, 2017 by laconian

Княз Борис – Михаил Кръстител (Борис I) е български държавник от 9-ти век, който приема християнството като държавна религия и полага основите на българската книжовност с азбуката на Климент Охридски.

Начало на управлението

Хан Борис оглавил българската държава през 852 година. Още в началото на неговото управление започнали да се струпват беди върху ханството му.

Малък сблъсък с Византия за спорни земи в околността на Бургаския залив поставил началото на всички злодеяния. Ханът бил принуден да потърси примирие, за да може да да разреши вече назрели проблеми по западните граници на държавата.

В това време Великоморавското княжество водело война с германците и князът му Ростислав поискал помощ и предложил съюз на българския хан. Борис приел предложението и влязъл в открит военен конфликт с Людовик Немски, което обаче завършило зле за българите. На всичкото отгоре, немската дипломация подтикнала своя васал – хърватския княз да нападне България.

Византийците също работели неспирно срещу българските интереси и тласкали сърбите към сблъсък с българите. Ситуацията била критична и българският владетел потърсил примирие с Людовик и хърватите. Срещу сърбите обаче излязъл с военно решение, което отново имало трагична развръзка за хан Борис.

Българските войски били разбити в планините, а ханският син Расате и дванадесет … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Хан Персиан (хан Пресиян) (836 – 852)

Posted on февруари 16, 2017 by laconian

Хан Персиан (хан Пресиян) е български владетел, който властвал в Първотото българско царство в периода 836 – 852г.

При хан Персиан (837г.) настъпил краят на противославянската реакция. Подобно на Крум той осъзнал, че да просъществува българската държава, необходимо било властта да се опре на славянското население, което от своя страна се очертавало като преобладаващата етническа съставка на ханството.

Сблъсъци на хан Персиан с ромеите в Македония

Тогавашните събития в македонските земи потвърждават тази политическа линия. Византия правела невъзможното, за да засили натиска върху тамошните славяни. Местното славянско население, от своя страна противодействало дръзко и решително в очакване на помощ от българския владетел.

Заради тази им дързост, василевсът изпроводил една армия да нанесе съкрушаващ удар върху непокорните славянски родове. Ала хан Персиан също не пропуснал да изпрати натам войските си, начело на които застанал старият и велемощен кавхан Исбул.

До сблъсък не се стигнало, защото през 838 година Империята била нападната от изток и ромеите побързали да си изтеглят войските от Македония. Но Византия не останала длъжна на хан Персиан. Тя продължила враждебните си действия, но с помощта на външнополитически игри. В процеса на непрекъснати международни интриги, Източната Римска империя създала несъзнателно и една нова държава, която щяла да се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Хан Кардам (777-803) – укрепване на България

Posted on февруари 15, 2017 by laconian

В края на осми век България била започнала да излиза от тежката политическа криза, в която държавата се намирала, когато на престола се възкачил хан Кардам (777-803).

Пред него стояла нелеката задача да стабилизира политически страната, която вече била преживяла смъртната опастност благодарение на предшественика му хан Телериг. Въпреки трудността на предстоящото предприятие, външнополитическата обстановка го облекчавала в голяма степен.

Вътрешнополитическа обстановка в българската държава

Наследникът на Константин V Копроним въобще не смятал да продължава политиката на войни с България. Това помогнало на българския хан да се концентрира върху вътрешнодържавните дела. От друга страна, дългите междуособици в ханския двор били редуцирали до голяма степен броя на българските боили. Заради това, аристокрацията трябвало да се примири със загубата на неограничената си власт над българския владетел.

Пред хан Кардам се откривала възможността да търси пътища към абсолютната власт. За тази мисия щели да му помогнат и славяните, чиято роля в държавата била нарастнала значително. Тя се оказала особенно решителна в мрачните дни на политическата криза, когато благодарение на тях, Стара Планина се превърнала в непреодолима преграда за византийските нашественици. Вътрешнополитическото влияние на славянството, вече можело да служи като опора на българския владетел, в случай на разногласия между него и българската аристокрация.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Златният век на цар Симеон Велики

Posted on юни 11, 2016 by laconian

Цар Симеон Велики (Симеон I) е български владетел (893 – 927 г.) от Първото българско царство. Неговото управление е наречено от историците Златният век на България. Причините за това са голямото териториално разширение на държавата, разцветът на българската книжовност и въздигането на монарха в царско достойнство (император).

Кесаревото кесарю, божието богу

След като Владимир – Расате бил свален от българския престол, старият княз Борис – Михаил отново поел контрола върху властта в България. Той трябвало да посочи нов престолонаследник, чиято власт да бъде легитимна в лицето на боилите и народа.

Свикан бил народен събор, на който трона получил третият от синовете му Симеон, на комуто дотогава била отредена съдбата на духовник. На събора Симеон бил освободен от духовния си сан и от църковните си задължения, а в замяна се сдобил с държавническия скиптър.

Какви други въпроси са били разисквани там не е много ясно и може само да се гадае, но с идването на власт на новия владетел, за първи път от създаването на Дунавска България била променена столицата, като за новопрестолен град бил избран Преслав.

Историческата ирония около това събитие се криела във факта, че „Преславният дворец“ на река Тича, построен от защитника на … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Хан Телериг (768 – 777) – край на политическата криза

Posted on март 9, 2015 by laconian

През 768 година в Плиска бил извършен преврат и на престола се възкачил хан Телериг. По това време българската държава все още била в политическа криза и под голяма заплаха от военната мощ на Византия. Константин V Копроним отново тръгнал на поход срещу българите, но наличието на нов хан разколебало несломимия ромейски император. И когато той акустирал с огромната си флота при град Варна, решил да прекрати настъплението.

Новият хан обаче бил в много лошо положение и побързал да сключи мир с василевса на ромеите. Константин, въпреки новия мирен договор, не възнамерявал да се откаже от идеята си да унищожи България.

Първи сериозни сблъсъци

Хан Телериг също не мислел, че византийският император ще изостави намеренията си и въпреки всички добронамерени жестове и взаимни уверения, той започнал да се готви за война. Не изминала и година и василевсът на Византия начел да събира войските си. Естествено той успял да убеди българските посланци, че се приготвя за бран срещу арабите, но вместо на изток, византийските тагми се отправили към българските земи.

В този исторически момент (774г.), хан Телериг изпратил един дванадесетхиляден отряд на юг в Македония, за да присъедини тамошните славянски племена към България и да им осигури военна подкрепа. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ