Княз Борис – Михаил кръстител (Борис I)

Княз Борис – Михаил Кръстител (Борис I) е български държавник от 9-ти век, който приема християнството като държавна религия и полага основите на българската книжовност с азбуката на Климент Охридски.

Начало на управлението

Хан Борис оглавил българската държава през 852 година. Още в началото на неговото управление започнали да се струпват беди върху ханството му.

Малък сблъсък с Византия за спорни земи в околността на Бургаския залив поставил началото всички злодеяния. Ханът бил принуден да потърси примирие, за да може да да разреши вече назрели проблеми по западните граници на държавата. В това време Великоморавското княжество водело война с германците и князът му Ростислав поискал помощ и предложил съюз на българския хан. Борис приел предложението и влязъл в открит военен конфликт с Людовик Немски, което обаче завършило зле за българите. На всичкото отгоре немската дипломация подтикнала своя васал – хърватския княз да нападне България.

Византийците също работели неспирно срещу българските интереси и тласкали сърбите към сблъсък с българите. Ситуацията била критична и българският владетел потърсил примирие с Людовик и хърватите. Срещу сърбите обаче излязъл с военно решение, което отново имало трагична развръзка за Борис.

Българските войски били разбити в планините, а синът му Расате и дванадесет боили паднали в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Хан Персиан (хан Пресиян) (836 – 852)

Хан Персиан (хан Пресиян) е български владетел, който властвал в Първотото българско царство в периода 836 – 852г.

При хан Персиан (837г.) настъпил краят на противославянската реакция. Подобно на Крум той осъзнал, че да просъществува българската държава, необходимо било властта да се опре на славянското население, което от своя страна било и преобладаващата етническа съставка на ханството.

Сблъсъци на хан Персиан с ромеите в Македония

хан Пресиян

Пресиянов надпис първа плоча (Филипи); автор на изобр.: Антон Лефтеров

Тогавашните събития в македонските земи потвърждават тази политическа линия. Византия правела невъзможното, за да засили натиска върху тамошните славяни. Местното славянско население, от своя страна противодействало дръзко и решително в очакване на помощ от българския владетел. Заради тази им дързост, василевсът изпроводил една армия да нанесе съкрушаващ удар върху непокорните славянски родове. Ала хан Персиан също не пропуснал да изпрати натам войските си,  начело на които застанал старият и велемощен кавхан Исбул.

До сблъсък не се стигнало, защото през 838 година Империята била нападната от изток и ромеите побързали да си изтеглят войските от Македония. Но Византия не останала длъжна на хан Персиан. Тя продължила враждебните си действия, но с помощта на външнополитически игри. В процеса на непрекъснати международни интриги, Източната Римска империя създала несъзнателно … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Хан Кардам (777-803) – укрепване на България

България била започнала да излиза от тежката политическа криза, когато на престола се възкачил хан Кардам (777-803). Пред него стояла нелеката задача да стабилизира политически държавата, която вече била преживяла смъртната опастност благодарение на предшественика му хан Телериг. Въпреки трудността на предстоящото предприятие, външнополитическата обстановка го облекчавала в голяма степен.

хан Кардам

Голямата базилика, Плиска – построена почти 100 години след управлението на хан Кардам

Вътрешнополитическа обстановка в българската държава

Наследникът на Константин V Копроним въобще не смятал да продължава политиката на войни с България. Това помогнало на българския хан да се концентрира върху вътрешнодържавните дела. От друга страна, дългите междуособици в ханския двор били редуцирали до голяма степен броя на българските боили. Заради това аристокрацията трябвало да се примири със загубата на неограничената си власт над българския владетел.

Пред хан Кардам се откривала възможността да търси пътища към абсолютната власт. За тази мисия щели да му помогнат и славяните, чиято роля в държавата била нарастнала значително. Тя се оказала особенно решителна в мрачните дни на политическата криза, когато благодарение на тях, Стара Планина се превърнала в непреодолима преграда за византийските нашественици. Вътрешнополитическото влияние на славянството, вече можело да служи като опора на българския владетел, в случай на разногласия между него … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Златният век на цар Симеон Велики

Цар Симеон Велики (Симеон I) е български владетел (893 – 927 г.) от Първото българско царство. Неговото управление е наречено от историците Златният век на България. Причините за тва са голямото териториално разширение на държавата, разцветът на българската книжовност и въздигането на монарха в царско достойнство (император).

Кесаревото кесарю, божието богу

След като Владимир – Расате бил свален от българския престол, старият княз Борис – Михаил отново поел контрола върху властта в България. Той трябвало да посочи нов престолонаследник, чиято власт да бъде легитимна в лицето на боилите и народа.

Свикан бил народен събор, на който трона получил третият от синовете му Симеон, на комуто дотогава била отредена съдбата на духовник. На събора Симеон бил освободен от духовния си сан и църковните си задължения и му бил връчен държавническия скиптър.

Какви други въпроси са били разисквани там не е много ясно и може само да се гадае, но с идването на власт на новия владетел, за първи път от създаването на Дунавска България била променена столицата, като за новопрестолен град бил избран Преслав.

Историческата ирония около това събитие се криела във факта, че „Преславният дворец“ на река Тича, построен от защитника на старите езически традиции Хан ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Хан Телериг (768 – 777) – край на политическата криза

През 768 година в Плиска бил извършен преврат и на престола се възкачил хан Телериг. По това време българската държава все още била в политическа криза и под голяма заплаха от военната мощ на Византия. Константин V Копроним отново тръгнал на поход срещу българите, но наличието на нов хан разколебало несломимия ромейски император. И когато той акустирал с огромната си флота при град Варна, решил да прекрати настъплението.

Новият хан обаче бил в много лошо положение и побързал да сключи мир с василевса на ромеите. Константин, въпреки новия мирен договор, не възнамерявал да се откаже от идеята си да унищожи България.

Първи сериозни сблъсъци

Хан Телериг също не мислел, че византийският император ще изостави намеренията си и въпреки всички добронамерени жестове и взаимни уверения, той започнал да се готви за война. Не изминала и година и василевсът на Византия начел да събира войските си. Естествено той успял да убеди българските посланци, че се приготвя за бран срещу арабите, но вместо на изток, византийските тагми се отправили към българските земи.

В този исторически момент (774г.), хан Телериг изпратил един дванадесетхиляден отряд на юг в Македония, за да присъедини тамошните славянски племена към България и да им осигури военна подкрепа. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ