Цар Стефан Душан (1331-1355 г.) е най-успешният владетел в историята на Средновековната сръбска държава. По време на управлението му след серия от успешни военни кампании, той успява да доведе Сърбия до най-голямото ѝ териториално разширение в цялата ѝ история.
Връзката на Стефан Душан с България
Когато Стефан Душан се възкачил на сръбския престол, той бил поредният владетел от династията на Неманичите. Короната му се падала по право като първороден син на Стефан Дечански и Теодора Българска, дъщеря на Смилец. От друга страна баща му също бил дете от смесен династичен брак между Стефан Урош II Милутин и дъщерята на Георги I Тертер – Ана Българска.
Времето на неговото управление като цяло се оказло благоприятно за сръбските експанзионистични амбиции. Традиционните за Средновековието регионални сили на Балканите – България и Византия били видимо отслабени и разтърсвани от вътрешни противоречия.
Българският цар Иван Александър дошъл на власт през същата 1331 г., в която се възкачил и Стефан Душан. Това станало след като успял да отстрани от власт цар Иван Стефан, който минавал за сръбско протеже на българския престол.
След възкачването си, владетелят в Търнов предпочел да установи добри отношения със сръбското кралство. По този начин Иван Александър се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ