post

Падането на Берлинската стена и обединението на Германия

Падането на  Берлинската стена бележи края на Студената война и с това на дневен ред идва идеята за обединението на германската държава. Наложено от външни фактори, разделението на Германия след края на Втората световна война, е органически чуждо на германския народ. И на изток, и на запад хората го приемат като временно ирационално състояние на нещата и живеят с мисълта за възстановяване на единството.

Берлинската стена се явява грозен символ на разделението през 20-ти век. Тя е изградената през 1961 година, като нейната основна цел е да попречи на бегълците да преминават от Източен към Западен Берлин. Около 300 души загиват през годините в опитите си да я преодолеят. От друга страна успешните опити за бягство надхвърлят 5000.

Светът през 80-те години на XX век

СССР се задъхва икономически в опитите си да се противопостави на САЩ. Сериозните финансови трудности на Москва, са използвани от американският президент Роналд Рейгън. Той и кабинетът му съзират удобен момент Студената война да бъде доведена до успешен край за Америка. Американците съумяват с умели дипломатически действия да поставят Съветския съюз в още по-затруднено положение.

Заради множащите се икономически проблеми, съветският лидер Михаил Горбачов се вижда принуден да ограничи икономическата помощ за … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Германия след края на Втората световна война

Германия след края на Втората световна война през 1945-та година, претърпява пълен разгром и окончателно е поставена на колене от враговете си. Германската територия при завършването на конфликта е окупирана от победителите съюзници. Тя е разделена на административни зони, които се управляват  самостоятелно от отделните държави окупатори – СССР, САЩ, Великобритания и Франция.

Разисквания за съдбата на Германия след края на Втората световна война

Четирите страни победителки създават Контролен съвет, чрез който да координират политиките си. Бъдещето на Германия след края на Втората световна война трябва да бъде решено на Постдамската конференция, която започва работата си на 17 юли 1945 г. Тя е първата следвоенна сбирка, на която се срещат „тримата големи“ ръководители, съответно на СССР  Йосиф Сталин, на Великобритания Уинстън Чърчил, както и новият американски президент Хари Труман.

Според решенията на конференцията, Германия трябва да бъде абсолютно демилитаризирана. Това включва и ликвидирането на цялата немска промишленост, която може да бъде използвана за военни цели. Друго радикално решение изисква Нацистката партия да бъде напълно унищожена, а също и всички свързани с нея организации и институции.

От тези крайни реформи се очаква, те да доведат до нормалното устройство на политическия живот в страната … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Суецката криза и ролята на Гамал Насър

Суецката криза e исторически конфликт в средата на на XX-ти век, който възниква във връзка със съдбата на Суецкия канал през 50-те години. На международната политическа сцена се изправят едни срещу други, от една страна Великите сили на епохата, а от другата арабските държави водени от зараждащия се национализъм. В конфликта на предна позиция излиза Египет. както водещата роля и ярката политическа личност на Гамал Абдел Насър.

Предпоставки за Суецката криза

Близкият изток е регион, към който Великите сили проявяват засилен интерес от дълго време. Те са привикнали да решават съдбата на народите в тази част на света еднолично, без да вземат предвид техните желания. Това обаче се променя след Втората световна война. Държавите в Близкия изток започват да се стремят към независимост и самостоятелност, като в тях се засилват националистическите настроения.

След арабо-израелският конфликт от 1948 г., Великобритания, САЩ и Франция приемат Тристранна декларация, в която се ангажират с поддържането на стабилност и сигурност в региона. Те разбира се са водени от желанието да разширят своето влияние в региона и да установят контрол.

Промяната в Египет

През лятото на 1952 г. обаче, се случва събитие, което набива сериозен клин в стратегията на западните държави. В Египет избухва … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Студената война – началото

Под термина „Студената война„, в историята остава острото политическо и идеологическо противопоставяне между Съветския съюз и САЩ, както и техните съюзници (сателити) след Втората световна война.

Краят на Втората световна война

Както е известно, Антихитлеристката коалиция, водена от Великобритания, СССР и САЩ побеждава силите на Оста. Заради общия враг в лицето на нацизма и заплахите, които тази идеология носи за целия свят с експанзионизма си, тези държави обединяват силите си, въпреки наглед непреодолимите противоречия, свързани с дълбоките идеологически различия между тях.

Още в хода на войната обаче, между страните съюзници припламват разногласия, отнасящи се до следвоенното устройство на света и влиянието, което всяка една от тях ще има в отделните части на планетата. В общи линии обаче, е постигнат консенсус по ключовите спорни въпроси между трите Велики сили, в поредица от конференции в Ялта, Техеран и Потстдам.

Въпреки това, много скоро след капитулацията на Хитлеристка Германия, на яве излизат разногласията им по редица казуси. Значима роля за това играят и промените по държавните върхове във Великобритания и особено в САЩ. Новият американския президент Хари Труман има доста по-различна представа за развитието на света и за отношенията със СССР от своя знаменит предшественик Фраклин Делано Рузвелт.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Отношения на България и Гърция след Втората световна война

България и Гърция излизат с доста различно положение от Втората световна война. Българското царство дава малко над 30 000 жертви в конфликта, заради участието си във финалният етап от разгрома на Нацистка Германия. Освен това България не търпи сериозни поражения от материално естество.

Гърция от своя страна има 450 000 жертви. В резултат на немската окупация, в страната са налице големи разрушения, а така също и финансови щети от икономическата експлоатация.

Погледнато от друг ъгъл обаче, Атина се сдобива с по-добри перспективи, предвид това че е била жертва на агресията на страните от Оста. България пък е в незавидно състояние, защото дълго време е техен съюзник и дори участва в окупацията на Беломорието.

Неуредените въпроси

Нуждата от решаването съдбата на Западна Тракия назрява веднага след правителствената промяна в София и идването на власт на Отечествения фронт (ОФ) след 9 септември 1944 г. Великобритания настоява България незабавно да прекрати окупацията на Беломорието. Съветкият съюз обаче, който контролира управляващите в София иска да използва ситуацията и съветва българските власти да не бързат с изтеглянето си.

Правителството обяснява в меморандум до СССР, Великобритания и САЩ, че не може да  вземе самостоятелно решение за прекратяване на окупацията, тъй като българските въоръжение сили … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Създаването на държавата Израел

Държавата Израел възниква през 1948 година, в бурните условия на международна конфронтация и започващата Студена война между Източния и Западния блок.  Начинът по който това става довежда до сериозна конфронтация в региона, която продължава десетилетия наред в различни мащаби.

Предпоставките

От 1920 година Палестина е подмандатна територия на Великобритания. Тенденцията за организирано заселване на евреи в областта след Първата световна война става още по-сериозна. До началото на 30-те години XX век около 100 000 еврейски заселници от различни краища на света отиват да живеят в Палестина.

Както е известно, те вярват че това е тяхната Обетована земя и именно там възнамеряват да изградят своята държавност. Еврейските политически цели намират завършен вид в идеологията на ционизма.

Евреите са доста по-напреднали от местните араби в икономическо и културно отношение и успяват бързо да се превърнат в регионален фактор. За кратко време те изграждат протодържавни структури и една сериозна политическа основа за своите амбиции. Много от представителите на световния еврейски финансов елит също помагат на държавническата кауза със своите средстава и влияние.

Трагедията на юдейския народ в Европа по време на Втората световна война засилва симпатиите на международното обществено мнение към тяхната кауза. През 1942 година в Ню Йорк, Световния конгрес на ционистите … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Народният съд в България

Народният съд е извънреден съдебен орган (трибунал), действал в България месеците след 9 септември 1944 година при управлението на Отечествения фронт. Той си поставя за цел да накаже виновниците за участието на Царство България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт.

Народният съд търси отговорност и за репресиите провеждани от режима на цар Борис III срещу представителите на комунистическата съпротива. Подобни поствоенни трибунали има и в другите европейски страни. Но жестокостта и съдебният произвол, с които се водят част от делата, дават основание за критика и разнопосочни мнения по отношение на процесите.

Причини и условия за създаването му

На 1 март 1941 година България официално става съюзник на страните от Оста Рим-Берлин-Токио. Това е еманация на прогерманската политика следвана от цар Борис III. Налице са смекчаващи вината обстоятелства за подобно решение.

Една от причините за присъединяването към оста, е заплахата от дивизиите на Вермахта, концентрирани на северната българска граница. Освен това от България не се очаква да участва активно в конфликта. Отсъствието на преки военни действия, както и възможността за частично решаване на Българския национален въпрос се оказват решителни аргументи.

Въпреки това обаче, коалицията в която участва България отива към катастрофална загуба на войната. Последиците … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ