Георги Раковски – идеолог на българската революция

Георги Раковски (Георги Стойков Раковски или Георги Сава Раковски) е първият български революционер с трайни и последователни идеи за българската национално-свободителна кауза. Той изразства във време, в което организираната форма на българската съпротива срещу властта на Османската империя прави своите първи стъпки. Родолюбивият българин успява да почерпи необходимия опит от техните борби и да даде началото на един по систематизиран подход в национално-освободителното движение.

Ранни години

Георги Раковски е роден през 1821 г. в град Котел под името Съби Стойков Попович. Семейството му е заможно. Неговият баща Стойко Попович е търговец и занаятчия и се ползва с огромно уважение и авторитет в местния еснаф.

Фамилията Раковски, която Съби по-късно приема, идва от родното село на баща му – Раково. Името Георги той взема в чест на вуйчо си капитан Георги Мамарчев. Последният взема участие в две от войните на Русия срещу Османската империя, както и в организацията на няколко бунта на българите, в това число и Велчова Завера.

През 1828 г. Георги Раковски започва да учи в котленското килийно училище, а след това продължава обучението си в Карлово при известния български учител Райно Попович. От 1837 г. той вече е възпитаник на елитната гръцка гимназия в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Относно предателя поп Кръстьо и качеството на доносчик

Качеството на доносчик и какво е неговото значение?

Телеграма N1117

В Шифрованата телеграма N1117 от София до Търново от 24 ноември 1872г. има един текст който представлява особен интерес и се нуждае от повече разяснение, а именно молбата на софийският мютесариф до търновския му колега:

Моля най-учтиво да ми бъдат изпратени на мене скромния книжата, включващи словесните му сведения за комитета, всичко това, което досега е давал в качеството си на доносчик, което представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава„.

Това изречение се отнася до поп Кръстьо, т.е. именно той е давал сведения относно комитета в качеството си на доносчик, и това му действие представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава!? Но какво е качество на доносчик?

В своята книга „Последните дни на Васил Левски“, Димитър Панчовски дава следните сведения: „В преводите на телеграма 1117 се среща изразът „качество на доносчик“. На него в турския текст отговаря „мухабирлик съфатъйле“. Смятаме, че по-прецизният превод на турския текст е „качество на доносничество„, но това не изменя по същество тълкуването на понятието със сегашните представи за думата доносчик или доносничество. „Всеки от нас знае много добре какъв смисъл крие думата доносчик – лице, което доброволно дава информация … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Съдебният процес и обесването на Васил Левски

Обесването на Васил Левски е трагична страница в историята на българските национални борби за освобождение от турско робство. Пътят към „Голгота“ започва от мига, в който Дякона попада в ръцете на турските власти.

Съдебният процес преди обесването на Васил Левски

След залавянето на Апостола в Къкринското ханче, заптиите го отвели в Ловеч. Ловешките власти пък го отпратили към Велико Търново, от където бил транспортиран до София. Когато Васил Левски пристигнал на място, там вече го очаквала назначената специална комисия, чиято задача била да разследва арестуваните по обира на хазната в Арабаконашкия проход.

Състав на съдебната комисия

Комисията била в деветчленен състав и се председателствала от генерал Али Саиб паша, който бил и председател на държавния съвет в империята.

Член на специалната комисия бил и майорът от генералния щаб на турските войски – Шакир бей

Друг виден участник в съдебния процес срещу Васил Левски, бил хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович – член на държавния съвет към империята.

На място към комисията били придадени още няколко знатни особи:

Дервиш Мустафа, Мехмед Селим – кавалерийски полковник, Саадулах Сърръ – член на окръжният съд.

В нея били включени и българските първенци: Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община и лицата … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Родът на Васил Левски

Според проучванията на историка Данаил Кацев-Бурски родът на Васил Левски води началото си от с.Кочмаларе, Карловско. От няколко приписки в един препис на Паисиевата история от 1973г. Бурски установява, че един от далечните прадеди на Левски се е казвал Драгой (1600 – 1680). Този Драгой е имал син Видул (1650 – 1730), а Видул син Кръстил (1709 – 1741). Кръстил бил обесен в Цариград през 1741г. понеже се събрал с “Атанаса болярина от Арбанас, та побратимили са да свалят султана”.

От своя страна Кръстил имал двама сина Видул и Тудур (Тодор). Видул бил убит от турците през 1758г. в Пловдив, а Тудур е преписвачът на Паисиевата история. Видул е имал син Кунчо. (според стогодишната баба Стояна Димова, Кунчо е син на Тудур а не на Видул) Този Кунчо според Данаил Кацев-Бурски е дядото на Васил Левски.

За рода на Апостола е запазен и един ръкопис от неизвестен автор. Този ръкопис, писан около 1902г., е намерен сред книжата на черквата в с.Песнопой (Пловдивски окръг) и през 1941г. предаден на Военноисторическия музей в София, и още същата година публикуван от Бурски. Ръкописът е съставен по сведения, събрани от Яна сестрата на Левски, и от други стари карловци, този ръкопис потвърждава почти изцяло … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Васил Левски – достигнало до нас

И днес 135 години след смърта на Апостола на Свободата, все още можем да се докоснем до част от него, както и до някои негови лични вещи. Това което виждате на долната снимка е част от експозицията на военноисторическият музей в София, посветена на Васил Левски.

Интересна е историята и на съхранените коси на Апостола. Грижливо съхранени от майка му, кичурите са запазени след смъртта й от дъщеря й Яна. По-късно, през 1907 г., са предадени на министъра на просвещението и след известно митарство из музеите през 1942 г. са предадени на тогавашния Главен военен музей, днес Национален военноисторически музей. През 1973 г. експерти от Института по криминалистика правят анализ, който сочи, че кръвната група на Левски е нулева – тази, която може да дава кръв на всички останали, но не може да получава от тях, и мнозина виждат в това символичен смисъл. От 2000 година част от косите на Левски се съхраняват в параклиса към музея в Карлово в специална урна. По голямата част се съхраняват във Военноисторическият музей в София. Малък кичур от косите на Апостола се съхранява и в църквата “Света София” в центъра на София.

На следващата снимка виждате револвера на Левски, както и неговото тасче. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Васил Левски и въпросът около предателството

Залавянето на Васил Левски е тема, която е вълнувала всички, които са се докоснали до делото му. Трябва да се знае, че турската полиция разполага със сведения за него и го търси още отпреди фаталната случка в Къкринското ханче. За това свидетелстват много негови съратници, както и самият Васил Левски в някои от писмата си. Повод за активизиране на търсенето му стават разкритията около обира на Орханийската хазна осъществен от Димитър Общи.

Тези разкрития са направени благодарение на активноста на софийския мютесариф Ахмед Мазхар паша.

Първият от заловените по повод обира, който споменава името на Апостола и дава сведения за него и външноста му е тетевенския даскал Иван Лилов Фурнаджиев. Ето част от неговите показания:

“ – Кой е Васил, другарят на Димитра, и от къде е?

– Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светло-кестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри. . . .

. . . – Истинни ли са думите, които казахте, и които тук по-горе са записани? Имате ли някои други сведения? Няма ли да ги кажете за да принесете услуга … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Дописката на поп Кръстьо до вестник Марица

По-надолу е поместена дописката на поп Кръстьо до вестник „Марица“. С нея попът цели да се оправдае пред обвинителите си, че е предал Васил Левски.

Памятникът на свещеннодиакона Игнатия Левски /дописка/

Под тоя надслов в 2-ри брой на вест. „Славянин“ от тая година ся излага един член, който между другото говори, че свещеннодиаконът бил издаден от поп Кръстя из Ловеч и уловен, закаран в София и пр. Време ся минува откакто е обнародван тоя член и читателите му, като виждат замълчанието поп Кръстюво срещу това, не са избягнали от да си съставят мнение за пълна истина на това, което е обнародвано.

Поп Кръстю не се е замълчал, нито приема да замълчи да не отговори на клеветите на такива подли хора, които, за да закрият недостойнството си в добри отношения и лошевините, които под булото на патриотизмът и родолюбието вършат, и, за да ся препоръчат пред народа като народни труженици, та да можат да си играят с простите хора както си щат, изваждат срещу другите такива клевети, които да помогнат на злите им намерения.

Той е още тогава написал отговорът си на това, но, по погрешка, като го пратил на вест. Марица за обнародвание, останал необнародван досега. – Тъй поп Кръстю … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ