post

Бяс. Протоколът Милуоки – лечение на бяс

Макар че за болестта бяс, отдавна много учени търсят лекарство, все още такова не е открито. През изминалия 20-ти век рисковите фактори за заразяване с нейния вирус бяха почти премахнати в държавите принадлежащи към западната цивилизация, но в страните от третия свят, бесът продължава да взема хиляди жертви годишно.

Днес има доказателства за завръщането на вируса на бяс с нови по-резистентни форми в САЩ, в държавите от Европейския съюз и Русия. На практика само 2 скандинавски държави нямат регистрирани случаи на бяс. Дори в държави като Великобритания вече има смъртни случаи в следствие ухапване от заразено животно. Далеч по-голям е риска от заразяване с бяс в държавите, в чиито градове по улиците се скитат бездомни кучета.

Източници на зараза с бяс и клинични прояви на болестта

Тази болест се причинява от невротропен РНК вирус (род Lyssavirus), който се намира главно в централната нервна система, слюнчените жлези и слюнката на заразените хора и животни. Заболяването бяс има 100% летален характер. Характеризира се с бурна психомоторна възбуда, вегетативни нарушения и терминална парализа.

Източник на заразата могат да бъдат както диви животни (вълци, лисици, котки, чакали, прилепи, зайци и др.), така и домашни питомци и най-вече улични кучета и котки … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Лимфоцити – имунни свойства. Видове имунитет

Лимфоцити – това са вид агранулирани бели кръвни клетки с ключова роля в имунитета на организма. Те се откриват в най-големи количества в лимфните възли, сливиците, слезката, тимуса, а също в лимфни струпвания в дихателните и пикочо-половите пътища. Техният произход е от хемопоетичните стволови клетки на костния мозък. Всички лимфоцити се делят на три основни групи – В-лимфоцити, Т-лимфоцити и клетки – естествени убийци (natural killer cells).

В-лимфоцити и антитела

Диференциацията на стволовите клетки до В-лимфоцити се осъществява в костния мозък. По клетъчната мембрана им се експресират (образуват) трансмембранни рецептори наречени антитела. Всеки имунокомпетентен В-лимфоцит произвежда антитела, специфични към определен вид антигени. Антигенът представлява структура, която организмът разпознава като чужда и опасна за самия него. Най-често това са протеинови молекули на патогенни агенти.

Строеж на антителата

Антителата са имуноглобулини (Ig) – гликопротеини с четвъртична структура. Всички антитела имат две тежки (Н, от heavy) полипептидни вериги и две леки (L, от light) вериги. Двете тежки вериги се свързват помежду си чрез нековалентни химични връзки. Познати са пет вида тежки вериги: α, δ, ε, γ и µ. Видът на тежката верига определя принадлежността на антитялото съответно към класовете IgA, IgD, IgE, IgG и IgM.

Всяка тежка верига е съставена от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ