post

Хан Кардам (777-803) – укрепване на България

В края на осми век България била започнала да излиза от тежката политическа криза, в която държавата се намирала, когато на престола се възкачил хан Кардам (777-803).

Пред него стояла нелеката задача да стабилизира политически страната, която вече била преживяла смъртната опастност благодарение на предшественика му хан Телериг. Въпреки трудността на предстоящото предприятие, външнополитическата обстановка го облекчавала в голяма степен.

Вътрешнополитическа обстановка в българската държава

Наследникът на Константин V Копроним въобще не смятал да продължава политиката на войни с България. Това помогнало на българския хан да се концентрира върху вътрешнодържавните дела. От друга страна, дългите междуособици в ханския двор били редуцирали до голяма степен броя на българските боили. Заради това, аристокрацията трябвало да се примири със загубата на неограничената си власт над българския владетел.

Пред хан Кардам се откривала възможността да търси пътища към абсолютната власт. За тази мисия щели да му помогнат и славяните, чиято роля в държавата била нарастнала значително. Тя се оказала особенно решителна в мрачните дни на политическата криза, когато благодарение на тях, Стара Планина се превърнала в непреодолима преграда за византийските нашественици. Вътрешнополитическото влияние на славянството, вече можело да служи като опора на българския владетел, в случай на разногласия между него и българската аристокрация.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Хан Омуртаг 814 – 831г.

Хан Омуртаг е син на хан Крум и български владетел от Първото българско царство, властвал в периода 814 – 831г.

България в началото на управлениято на Хан Омуртаг

В края на 814-та, почти година след кончината на хан Крум, на престола се възкачил неговият син  и нов хан Омуртаг (не е ясно дали е същата година). Той заварил една силна България, но същевременно с нов облик.

За да засилят монархическата си власт, владетелите преди него били позволили на славяните активно да участват в управлението на държавата. Тяхната роля в държавните дела вече била нарастнала до степен, при която всеки владетел се усещал зависим от славяните. Това важало особенно в случаи на размирици и междуособни войни. Така българският монарх се надявал да има опора в славянството, ако българската аристокрация направела опит да го свали с преврат.

И друго се било променило след войните водени от Крум. Многобройните пленници и роби, които били разселвани по българските земи донесли със себе си и своята религия – християнството. Невежеството на обикновенните хора и лошите условия, при които понякога живеели, ги правели лесно податливи към тази нова за тях вяра. Много скоро мнозина потърсили утеха от несгодите у християнските проповеди и се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ