post

Княз Борис – Михаил кръстител (Борис I)

Княз Борис – Михаил Кръстител (Борис I) е български държавник от 9-ти век, който приема християнството като държавна религия и полага основите на българската книжовност с азбуката на Климент Охридски.

Начало на управлението

Хан Борис оглавил българската държава през 852 година. Още в началото на неговото управление започнали да се струпват беди върху ханството му.

Малък сблъсък с Византия за спорни земи в околността на Бургаския залив поставил началото на всички злодеяния. Ханът бил принуден да потърси примирие, за да може да да разреши вече назрели проблеми по западните граници на държавата.

В това време Великоморавското княжество водело война с германците и князът му Ростислав поискал помощ и предложил съюз на българския хан. Борис приел предложението и влязъл в открит военен конфликт с Людовик Немски, което обаче завършило зле за българите. На всичкото отгоре, немската дипломация подтикнала своя васал – хърватския княз да нападне България.

Византийците също работели неспирно срещу българските интереси и тласкали сърбите към сблъсък с българите. Ситуацията била критична и българският владетел потърсил примирие с Людовик и хърватите. Срещу сърбите обаче излязъл с военно решение, което отново имало трагична развръзка за хан Борис.

Българските войски били разбити в планините, а ханският син Расате и дванадесет … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Георги I Тертер

Георги I Тертер е български монарх, който е заема трона във времена на голям упадък на Второто българско царство. Той е свидетел на господството на Златната орда над Балканите и васал на татарските ханове. Поставя началото на Тертеровата династия в Търнов.

Предпоставките

През 1280 година България се намирала в невиждана политическа, икономическа и духовна разруха. Цар Ивайло правел отчаени опити да отблъсне татарските орди на хан Ногай отвъд Дунав. В това време престолът бил зает от узурпаторът Иван Асен III. От ситуацията се възползвал боляринът Георги Тертер, който успял сам да седне на трона, опирайки се на българското и куманското болярство. Ивайло паднал коварно убит по време на преговори с Ногай, а Иван Асен III се завърнал да служи на своя господар – императорът на ромеите Михаил VIII Палеолог.

Управлението на Георги I Тертер

През 1281 година, неаполитанския крал Карл I Анжуйски подготвил настъпление срещу византийските сили. Но на територията на днешна Албания, католическата армия претърпяла поражение от ромеите при град Берат. За да отмъсти на Михаил VIII Палеолог той започнал да заговорничи с всички ромейски врагове, като в това число влизало и българското царство. Георги I Тертер се подготвил за офанзивата, но тя така и не се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Превратът от 19 май 1934 година

Превратът от 19 май 1934 година, който е осъществен от Военния съюз и Политическия кръг „Звено“, е резултат от множество вътрешни и външнополитически предпоставки.

Предпоставките

В началото на 30-те години на XX век, Царство България се намира в сложно вътрешно и външнополитическо положение. Както е известно, от 1929-та е налице световна икономическа криза, която въпреки действията на българските правителства за подкрепа на стопанското развитие и справяне със социалното напрежение, неминуемо се отразява на българската икономика.

Към това разбира се, трябва да се добавят традиционните проблеми на България във връзка с незавидното ѝ положение във Версайската система от договори и най-вече международната изолация на европейско и балканско ниво. На тази основа лежи подписаният на 9 февруари 1934г. в Атина Балкански пакт, между представителите на Гърция, Турция, Югославия и Румъния, който гарантира териториалното статукво на полуострова и има очевидна насоченост срещу България и Албания. Те единствени се стремят към ревизия.

Трудно скрепената управляваща коалиция между Демократическата партия, БЗНС – Врабча 1, Националлибералната партия и радикалдемократите е израз на сериозната партийна раздробеност в България по това време. Освен управляващите партии в 23-тото Народно събрание, представителство имат и следните политически групи Демократическия сговор, Работническата партия, Македонската група и Социалдемократическата партия.

Извън парламента съществуват … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ