post

Управлението на Андрей Ляпчев

Андрей Ляпчев е български политик и министър-председател от 1926г. до 1931г.

Кабинетът Цанков

Правителството на Демократическия сговор начело с Александър Цанков, което управлява България след деветоюнския преврат от 1923г., води страната в условията на остра конфронтация, съществена вина за която имат и самите управляващи.

Голямото противопоставяне в обществото и жестокия начин, по който кабинетът преследва политическите си противници, правят така, че Великите сили губят доверие в режима.

Постепенно и по върховете в България назрява идеята за промяна – в Народния сговор се формира опозиционно крило срещу Цанков, цар Борис III също си дава сметка, че промяната е наложителна.

В речта си пред парламента в края на 1925г., монархът ясно очертава различията си с министър-председателя. На 3 януари 1926г. Александър Цанков се вижда принуден да сложи оставката си.

Правителството на Андрей Ляпчев

Ден по-късно, премиерския пост е поет от друг представител на сговора – Андрей Ляпчев. Той е македонец, роден в Ресен. На младини участва в подготовката на Съединението и в създаването на Македонския комитет. Има опит като държавен деец от годините, в които е част от Демократическата партия. Посещавал е лекции по икономика и история в Берлин, Париж и Цюрих.

Либерализация на режима

В първата си реч като … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

България във Втората световна война, като враг на Третия райх

Участието на България във Втората световна война започва на 1 март 1941. Тогава във Виена, българският министър-председател Богдан Филов подписва присъединяването на страната към Тристранния пакт. Българското царство взема това решение под натиска на обстоятелствата. Огромната немска армия, стояща заплашително на границите му, иска да премине през българската територия към Гърция и от управляващите зависи единствено дали ще го направи като съюзник или като завоевател.

На страната на Тристранния пакт

Българският политически елит успява до максимална степен да ограничи участието на България до спомагателни функции. Страната получава правото да администрира завоюваните от немците територии във Вардарска Македония, Поморавието и Беломорието, като се надява че след войната ще успее да ги задържи в землището си. Пропагандата на режима разбира се нарича това освобождение и нарича цар Борис IIIОбединител“.

Българската армия не участва в преки бойни действия, но се налага да се справя с въоръжената съпротива на част от населението в „новите земи“.

След като Нацистка Германия стартира войната срещу Съветския съюз на 22 юни същата година, фюрерът на немците Адолф Хитлер започва да осъществява методичен натиск над Борис III, България да изпрати войски на източния фронт. Българският монарх, воден от държавните интереси, отказва категорично да подкрепи офанзивата … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Хан Кардам (777-803) – укрепване на България

В края на осми век България била започнала да излиза от тежката политическа криза, в която държавата се намирала, когато на престола се възкачил хан Кардам (777-803).

Пред него стояла нелеката задача да стабилизира политически страната, която вече била преживяла смъртната опастност благодарение на предшественика му хан Телериг. Въпреки трудността на предстоящото предприятие, външнополитическата обстановка го облекчавала в голяма степен.

Вътрешнополитическа обстановка в българската държава

Наследникът на Константин V Копроним въобще не смятал да продължава политиката на войни с България. Това помогнало на българския хан да се концентрира върху вътрешнодържавните дела. От друга страна, дългите междуособици в ханския двор били редуцирали до голяма степен броя на българските боили. Заради това, аристокрацията трябвало да се примири със загубата на неограничената си власт над българския владетел.

Пред хан Кардам се откривала възможността да търси пътища към абсолютната власт. За тази мисия щели да му помогнат и славяните, чиято роля в държавата била нарастнала значително. Тя се оказала особенно решителна в мрачните дни на политическата криза, когато благодарение на тях, Стара Планина се превърнала в непреодолима преграда за византийските нашественици. Вътрешнополитическото влияние на славянството, вече можело да служи като опора на българския владетел, в случай на разногласия между него и българската аристокрация.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Превратът от 19 май 1934 година

Превратът от 19 май 1934 година, който е осъществен от Военния съюз и Политическия кръг „Звено“, е резултат от множество вътрешни и външнополитически предпоставки.

Предпоставките

В началото на 30-те години на XX век, Царство България се намира в сложно вътрешно и външнополитическо положение. Както е известно, от 1929-та е налице световна икономическа криза, която въпреки действията на българските правителства за подкрепа на стопанското развитие и справяне със социалното напрежение, неминуемо се отразява на българската икономика.

Към това разбира се, трябва да се добавят традиционните проблеми на България във връзка с незавидното ѝ положение във Версайската система от договори и най-вече международната изолация на европейско и балканско ниво. На тази основа лежи подписаният на 9 февруари 1934г. в Атина Балкански пакт, между представителите на Гърция, Турция, Югославия и Румъния, който гарантира териториалното статукво на полуострова и има очевидна насоченост срещу България и Албания. Те единствени се стремят към ревизия.

Трудно скрепената управляваща коалиция между Демократическата партия, БЗНС – Врабча 1, Националлибералната партия и радикалдемократите е израз на сериозната партийна раздробеност в България по това време. Освен управляващите партии в 23-тото Народно събрание, представителство имат и следните политически групи Демократическия сговор, Работническата партия, Македонската група и Социалдемократическата партия.

Извън парламента съществуват … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Александър Стамболийски – БЗНС начело на България

Българският земеделски народен съюз (БЗНС) е основан през 1899 година с учредителен конгрес, който е проведен в Плевен. Първоначално има характер на професионална организация, защитаваща интересите на селяните. Взема дейно участие в селските бунтове против десятъка през 1900 година и в началото на XX век се утвърждава като политическа организация.

Политически възход на Александър Стамболийски

През 1908-ма Александър Стамболийски е избран за народен представител и започва да играе водеща роля в ръководството на БЗНС. Той извежда и своята съсловна теория като идеологическа база на партията. Тя се състои в следното – обществото се дели на съсловия и тъй като селското е най-голямото, а държавата се развива благодарение на неговия труд, именно то трябва да управлява.

Освен това той е и републиканец и се обява за типично леви мерки като повече участие на държавата в стопанския живот, кооперирането на земите и военен неутралитет. Разочарованието от загубените войни се насочва към традиционните български партии и по тази причина народът започва да търси алтернатива. След проведените на 19 август 1919 избори БЗНС получава най-много народни представители – 85.

Управление на БЗНС в коалиция

Съставено е правителство в коалиция с Народната и Прогресивнолибералната партия с министър-председател Александър Стамболийски. В това си качество, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Управлението на д-р Константин Стоилов (1894 – 1899)

Д-р Константин Стоилов е избран за наследник на Стефан Стамболов, след като Фердинад приема оставката му през май 1894.

Константин Стоилов е завършил престижния Роберт колеж в Цариград, а впоследствие защитава докторантура по право в Хайделбергския университет. В Учредителното събрание, гравитира към групата на консерваторите. След това на няколко пъти е министър в няколко български правителства. Човек с квалификация и опит в държавните дела. Освен той е известен като спокоен и компромисен човек и поради тези причини изглежда най-подходящ да се справи с негативните последици от стамболовото наследство, а именно – лошите отношения с Русия и нервната вътрешна обстановка.

Начало на управлението на д-р Константин Стоилов

Новото правителство е утвърдено с указ на 19 май 1894 и е съставено от: д-р Константин Стоилов – министър-председател и министър на вътрешните работи, Васил Радославов – министър на правосъдието, полк. Рачо Петров – министър на войната, Иван Евстратиев Гешов – финансов министър и Димитър Тончев – министър на търговията и земеделието.

На следващия ден излиза правителствена декларация, в която като основни приоритети са посочени – демократизирането на страната, зачитането на законността и подобряването на икономическото положение. Министър-председателят веднага освобождава всички политически затворници от управлението на Стефан Стамболов в България. Петко ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Въстания на Петър Делян и Георги Войтех – Константин Бодин

Въстанията на Петър Делян и Георги Войтех, са естествена реакция на завладяването на българските земи от Византийската империя през Средновековието. Те изразяват непримиримостта на българите към завоевателя и са отражение на единното съзнание и чувството за принадлежност на българския народ.

Горко на победените

След като България паднала от напора византийските тагми, цялото население и земите се намерили под волята на император Василий II. Той, въпреки че си спечелил сред по-късните летописци от неговото време, а и сред модерните наши историци прозвището „Българоубиец„, съвсем не възнамерявал да плячкосва новите земи или да изтребва българите.

Противно на завоевателните и кръвожадни пориви характерни за епохата, императорът проявил невероятно великодушие към победените. Българските земи били разделени на области наречени „теми“, а техните управители носели названието „стратези“. Интересен факт е, че земите около София и в днешна Македония били обединени в една тема наречена България. Нейният административен център бил град Скопие.

Падението на българското духовенство

Василий II унищожил старата държавна администрация и ръководните постове в градовете, но запазил самостойността на българската църква. Това бил хитър политически маньовър, с който от една страна поддържал покорно българското население, а от друга превърнал българското духовенство в „колаборационисти“ на новата власт.

Българските свещеннослужители … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ