post

Отношения на България и Гърция след Втората световна война

България и Гърция излизат с доста различно положение от Втората световна война. Българското царство дава малко над 30 000 жертви в конфликта, заради участието си във финалният етап от разгрома на Нацистка Германия. Освен това България не търпи сериозни поражения от материално естество.

Гърция от своя страна има 450 000 жертви. В резултат на немската окупация, в страната са налице големи разрушения, а така също и финансови щети от икономическата експлоатация.

Погледнато от друг ъгъл обаче, Атина се сдобива с по-добри перспективи, предвид това че е била жертва на агресията на страните от Оста. България пък е в незавидно състояние, защото дълго време е техен съюзник и дори участва в окупацията на Беломорието.

Неуредените въпроси

Нуждата от решаването съдбата на Западна Тракия назрява веднага след правителствената промяна в София и идването на власт на Отечествения фронт (ОФ) след 9 септември 1944 г. Великобритания настоява България незабавно да прекрати окупацията на Беломорието. Съветкият съюз обаче, който контролира управляващите в София иска да използва ситуацията и съветва българските власти да не бързат с изтеглянето си.

Правителството обяснява в меморандум до СССР, Великобритания и САЩ, че не може да  вземе самостоятелно решение за прекратяване на окупацията, тъй като българските въоръжение сили … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Филип Тотю Войвода

Филип Тотю Войвода, чието истинско име е Тодор Тодоров Станчев е роден през 1830 г. в махала Гърците. Тя днес е част от село Вонеща вода, Великотърновско. Майката на Филип Тотю, Иванка е дъщеря на Вълчо Атанасов, брат на водача на Велчовата Завера, Велчо Атанасов Джамджията. Бащата на войводата Тодор Станчев Топала също произлиза от Хайдушки род. Неговият дядо Буро, явяващ се прадядо на Филип Тотю е от махала Борското, която влиза в обсега на с. Гъбене.

Хайдушка орисия

Той събрал хайдушка дружина, с която е бранил съселяните си от набезите на турците през втората половина на 18 век. Когато другарите му се оттеглили по домовете си, той взел жена си и тримата си сина: Ангел, Станчо и Буро. От тях Станчо се явява дядо на Войводата и се заселил в Осенарската долина, сега известна като Буров дол. Там основали нова махала Гърците.

Наскоро след Буро и синовете му в Осенарската долина се заселил гръкът Кириос Томадис – търговец лихвар от Арбанаси. По неговото име махалата и до днес се нарича Гърците. Веднъж трима турци нападнали дома им и при завързалата се борба дядо Буро бил ранен в главата. Недълго след това починал. Синовете му Ангел и Буро … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Княз Борис – Михаил кръстител (Борис I)

Княз Борис – Михаил Кръстител (Борис I) е български държавник от 9-ти век, който приема християнството като държавна религия и полага основите на българската книжовност с азбуката на Климент Охридски.

Начало на управлението

Хан Борис оглавил българската държава през 852 година. Още в началото на неговото управление започнали да се струпват беди върху ханството му.

Малък сблъсък с Византия за спорни земи в околността на Бургаския залив поставил началото на всички злодеяния. Ханът бил принуден да потърси примирие, за да може да да разреши вече назрели проблеми по западните граници на държавата.

В това време Великоморавското княжество водело война с германците и князът му Ростислав поискал помощ и предложил съюз на българския хан. Борис приел предложението и влязъл в открит военен конфликт с Людовик Немски, което обаче завършило зле за българите. На всичкото отгоре, немската дипломация подтикнала своя васал – хърватския княз да нападне България.

Византийците също работели неспирно срещу българските интереси и тласкали сърбите към сблъсък с българите. Ситуацията била критична и българският владетел потърсил примирие с Людовик и хърватите. Срещу сърбите обаче излязъл с военно решение, което отново имало трагична развръзка за хан Борис.

Българските войски били разбити в планините, а ханският син Расате и дванадесет … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Управлението на Андрей Ляпчев

Андрей Ляпчев е български политик и министър-председател от 1926г. до 1931г.

Кабинетът Цанков

Правителството на Демократическия сговор начело с Александър Цанков, което управлява България след деветоюнския преврат от 1923г., води страната в условията на остра конфронтация, съществена вина за която имат и самите управляващи.

Голямото противопоставяне в обществото и жестокия начин, по който кабинетът преследва политическите си противници, правят така, че Великите сили губят доверие в режима.

Постепенно и по върховете в България назрява идеята за промяна – в Народния сговор се формира опозиционно крило срещу Цанков, цар Борис III също си дава сметка, че промяната е наложителна.

В речта си пред парламента в края на 1925г., монархът ясно очертава различията си с министър-председателя. На 3 януари 1926г. Александър Цанков се вижда принуден да сложи оставката си.

Правителството на Андрей Ляпчев

Ден по-късно, премиерския пост е поет от друг представител на сговора – Андрей Ляпчев. Той е македонец, роден в Ресен. На младини участва в подготовката на Съединението и в създаването на Македонския комитет. Има опит като държавен деец от годините, в които е част от Демократическата партия. Посещавал е лекции по икономика и история в Берлин, Париж и Цюрих.

Либерализация на режима

В първата си реч като … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

България във Втората световна война, като враг на Третия райх

Участието на България във Втората световна война започва на 1 март 1941. Тогава във Виена, българският министър-председател Богдан Филов подписва присъединяването на страната към Тристранния пакт. Българското царство взема това решение под натиска на обстоятелствата. Огромната немска армия, стояща заплашително на границите му, иска да премине през българската територия към Гърция и от управляващите зависи единствено дали ще го направи като съюзник или като завоевател.

На страната на Тристранния пакт

Българският политически елит успява до максимална степен да ограничи участието на България до спомагателни функции. Страната получава правото да администрира завоюваните от немците територии във Вардарска Македония, Поморавието и Беломорието, като се надява че след войната ще успее да ги задържи в землището си. Пропагандата на режима разбира се нарича това освобождение и нарича цар Борис IIIОбединител“.

Българската армия не участва в преки бойни действия, но се налага да се справя с въоръжената съпротива на част от населението в „новите земи“.

След като Нацистка Германия стартира войната срещу Съветския съюз на 22 юни същата година, фюрерът на немците Адолф Хитлер започва да осъществява методичен натиск над Борис III, България да изпрати войски на източния фронт. Българският монарх, воден от държавните интереси, отказва категорично да подкрепи офанзивата … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Хан Кардам (777-803) – укрепване на България

В края на осми век България била започнала да излиза от тежката политическа криза, в която държавата се намирала, когато на престола се възкачил хан Кардам (777-803).

Пред него стояла нелеката задача да стабилизира политически страната, която вече била преживяла смъртната опастност благодарение на предшественика му хан Телериг. Въпреки трудността на предстоящото предприятие, външнополитическата обстановка го облекчавала в голяма степен.

Вътрешнополитическа обстановка в българската държава

Наследникът на Константин V Копроним въобще не смятал да продължава политиката на войни с България. Това помогнало на българския хан да се концентрира върху вътрешнодържавните дела. От друга страна, дългите междуособици в ханския двор били редуцирали до голяма степен броя на българските боили. Заради това, аристокрацията трябвало да се примири със загубата на неограничената си власт над българския владетел.

Пред хан Кардам се откривала възможността да търси пътища към абсолютната власт. За тази мисия щели да му помогнат и славяните, чиято роля в държавата била нарастнала значително. Тя се оказала особенно решителна в мрачните дни на политическата криза, когато благодарение на тях, Стара Планина се превърнала в непреодолима преграда за византийските нашественици. Вътрешнополитическото влияние на славянството, вече можело да служи като опора на българския владетел, в случай на разногласия между него и българската аристокрация.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Превратът от 19 май 1934 година

Превратът от 19 май 1934 година, който е осъществен от Военния съюз и Политическия кръг „Звено“, е резултат от множество вътрешни и външнополитически предпоставки.

Предпоставките

В началото на 30-те години на XX век, Царство България се намира в сложно вътрешно и външнополитическо положение. Както е известно, от 1929-та е налице световна икономическа криза, която въпреки действията на българските правителства за подкрепа на стопанското развитие и справяне със социалното напрежение, неминуемо се отразява на българската икономика.

Към това разбира се, трябва да се добавят традиционните проблеми на България във връзка с незавидното ѝ положение във Версайската система от договори и най-вече международната изолация на европейско и балканско ниво. На тази основа лежи подписаният на 9 февруари 1934г. в Атина Балкански пакт, между представителите на Гърция, Турция, Югославия и Румъния, който гарантира териториалното статукво на полуострова и има очевидна насоченост срещу България и Албания. Те единствени се стремят към ревизия.

Трудно скрепената управляваща коалиция между Демократическата партия, БЗНС – Врабча 1, Националлибералната партия и радикалдемократите е израз на сериозната партийна раздробеност в България по това време. Освен управляващите партии в 23-тото Народно събрание, представителство имат и следните политически групи Демократическия сговор, Работническата партия, Македонската група и Социалдемократическата партия.

Извън парламента съществуват … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ