post

Стефан Душан – цар на Сърбия

Цар Стефан Душан (1331-1355 г.) е най-успешният владетел в историята на Средновековната сръбска държава. По време на управлението му след серия от успешни военни кампании, той успява да доведе Сърбия до най-голямото ѝ териториално разширение в цялата ѝ история.

Връзката на Стефан Душан с България

Когато Стефан Душан се възкачил на сръбския престол, той бил поредният владетел от династията на Неманичите.  Короната му се падала по право като първороден син на Стефан Дечански и Теодора Българска, дъщеря на Смилец. От друга страна баща му също бил дете от смесен династичен брак между Стефан Урош II Милутин и дъщерята на Георги I ТертерАна Българска.

Времето на неговото управление като цяло се оказло благоприятно за сръбските експанзионистични амбиции. Традиционните за Средновековието регионални сили на Балканите – България и Византия били видимо отслабени и  разтърсвани от вътрешни противоречия.

Българският цар Иван Александър дошъл на власт през същата 1331 г., в която се възкачил и Стефан Душан. Това станало след като успял да отстрани от власт цар Иван Стефан, който минавал за сръбско протеже на българския престол.

След възкачването си, владетелят в Търнов предпочел да установи добри отношения със сръбското кралство. По този начин Иван Александър се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Девети септември (09.09.1944)

Девети септември 1944 г. (09.09.1944) е дата от българската история, която често буди противоречиви чувства в българското общество. Събитията произтекли на девети септември 44-та година очертават ярка разделителна линия в българския политически живот дори в началото на второто хилядолетие.

Едни я определят като най-черната дата в българската история, а други за щастлив край, на иначе трагичната за България първа половина на XX век. Настоящата статия представлява опит за обективен исторически анализ на събитията свързани с девети септември, без да се влагат типичните за събитието емоции и митове.

България и началото на Втората световна война

Избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. заварва България в особено положение. Страната се управлява от кабинет с министър-председател Георги Кьосеиванов. В страната е установен авториратарен режим, продукт на военния преврат от 19 май 1934 г. Търновската конституция не се спазва (без да е отменяна) и политическите партии са забранени. Монархът на Царство България цар Борис III завзема водещата роля в политическия живот на страната.

Във външнополитически план България има за основна цел мирната ревизия на Ньойския договор и възстанояване на отнетите от страната територии в Добруджа, Тракия и Западаните покрайнни. Поддържа добри отношения с всички Велики сили, но като … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Даме Груев – живот и дело

Даме Груев е сред най-видните революционери на македонските българи. Той е от основоположниците на организираната съпротива в Македония. Със своя организаторски талант, дух, непремиримост  и жертвоготовност Даме Груев увлича хиляди българи в борбата за свободна Македония.

Ранни години

Дамян (Даме) Груев е роден на 19 януари 1871 г, в село Смилево, Битолско. Той расте в условията на революционен кипеж сред македонските българи. Руско-турската война, Кресненско-разложкото въстание и Съединеннието на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. са един безкраен извор на вдъхновение на местните. Даме Груев завършва началното училище в родното си село, след което преминава през класното училище в Битоля, преди да отиде да учи в популярната Солунска мъжка гимназия.

Там става част от революционния кръжок на младежите от гимназията и се засича с Гоце Делчев, Борис Сарафов, Димитър Мирчев и други видни македонски българи, с които им предстоят велики дела в недалечното бъдеще. Във връзка с ученическия бунт, който организира със своите другари през 1888 г, той е изключен от гимназията, заедно с част от своите другари.

Премеждия в Сърбия и България

Даме Груев заедно с другарите си е привлечен по-късно от предложението на сръбското благотворително дружество „Св СаваПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

България 1903 – 1908 модернизация и прогрес

След като начело на българската държавата в последните 4 години се изреждат общо 5 правителства, към 1903 г. България има нужда от стабилно управление, което успешно да я преведе през изпитанията във вътрешен и външен план.

Съставянето на кабинета Петров

Верен на своя принцип да редува различните партии във властта, княз Фердинанд Сакскобургготски поверява мандата на Народно-либералната партия (наричана още Стамболовистка по името на своя създател).

На 5 май 1903 година е съставено правителство начело с опитния военен ген. Рачо Петров. То е в състав: Димитър Петков – вътрешни работи, Антон Манушев – финанси, Димитър Попов – обществени сгради  и земеделие, Михаил Савов – война, Никола Генадиев – правосъдие и професор Иван Шишманов – народно просвещение. Освен поста на министър-председател, ген. Петров оглавява и външното министерство.

Външната политика

Много скоро след създаването си, кабинета е вкаран в особено сложна ситуация. На 20 юли същата година избухва Илинденско-Преображенското въстание. Управляващите трябва да парират безрасъдните призиви за военна намеса в подкрепа на бунтовниците. България не е подготвена за война срещу Османската империя, а освен това подобен ход би срещнал категоричната съпротива на всички Велики сили, а по всяка вероятност и на останалите балкански страни.

Правителството се включва в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Спасяването на българските евреи

Спасяването на българските евреи в годините на Втората световна война е морален и политически достоен акт, с който България доказва превъзходството си над много от т.нар. цивилизовани държави. Той е резултат от съпротивата на широки слоеве от българската общественост и на смелостта на българските държавници, които стават изразители на народната воля и успешно отстояват тази справедлива кауза пред Нацистка Германия.

Прелюдията към депортирането

През годините на Втората световна война България е съюзник на държавите от Оста, по силата на подписания от премиера Богдан Филов на 1 март 1941 г. в двореца Белверде във Виена договор за присъединяване към Тристранния пакт.

България е принудена да постъпи по този начин под напора на събитията. След неубедителния начин, по който Италия воюва в Гърция, Адолф Хитлер решава да подкрепи своите италиански съюзници. За изпълнението на операция „Марита“, немските войски трябва да преминат през България.

Българските управляващи се виждат принудени да придадат официален характер на своите добри отношения с Германия – нещо, което по-рано през войната отказват да сторят на два пъти. Съюзните взаимоотношения с Третия райх обаче водят със себе си определени изисквания.

Едно от основните проявления на нацистката идеология е преследването на евреите. Срещу тях действа дискриминационно законодателство, което … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Превратът срещу княз Александър Батенберг

Превратът срещу княз Александър Батенберг от 9 август 1886 г. е първият опит за насилствена промяна по държавните върхове в новата история на България.

Липсата на политически опит у конспираторите е основната причина делото да не е доведено до успешен край и в същото време Княжеството да преживее цялата драма, съпътстваща произтеклите събития.

Отношенията между Александър Батенберг и Александър III

Към 1886 г. държавен глава на България е княз Александър I Батенберг. Той е избран за такъв през 1879 г., по руска инициатива и с подкрепата на останалите Велики сили. Въпреки обстоятелството, че князът е в най-тесни връзки с управляващата династия в Петербург (племенник е на императрица Мария Александровна), именно с Русия от един момент нататък той има най-сложни отношения.  Те от своя страна създават съпротива срещу самото му стоене на българския престол.

Това се дължи на лошите взаимотношения, които той има с император Александър III (син и наследник на Цар Освободител). Съществуват различни теории в историческата наука относно причините това да е така.

Някои смятат, че неприязънта помежду им се корени в тяхното общуване през младежките им години. Други считат, че противоречията се дължат на заблуждаващата информация, която императорът получава от руските пълномощни министри в София и от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Независимостта на Косово

Косово е историческа област на Балканския полуостров, която през Средновековието е била част от Царство България, а по-късно и от Кралство Сърбия. По време на османското нашествие на Балканите, областта е трайно окупирана от отоманските завоеватели до края на 19 век.

В последните години от на османската власт в тези земи, тя е етнически прочистена от турските власти. Те прогонват насилствено голяма част от местното българско и сръбско население и я заселват с ислямизирани албанци.

През 20-ти век Косово влиза в границите на Югославия, но включва множество спорни територии за различните балкански народи. По време на Студената война областта е неделима част от от югославската федерация, а след нейния край, в резултат на етническите конфликти между местното население, Косово се отделя като независима дтржава.

Предпоставките за независимостта на Косово

Косовската криза, която се разиграва в края на XX и началото на XXI век като последен етап на кървавия разпад на Югославия, има своите дълбоки исторически корени. В областта Косово, етническият състав на населението винаги е бил разнороден. Надмощие е вземал този етнически елемент, който е бил толериран от владеещата я държава.

Когато Османската империя я завладява окончателно през 1455 година, в нея има преобладаващо християнско население от български … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ