post

Отношения на България и Гърция след Втората световна война

България и Гърция излизат с доста различно положение от Втората световна война. Българското царство дава малко над 30 000 жертви в конфликта, заради участието си във финалният етап от разгрома на Нацистка Германия. Освен това България не търпи сериозни поражения от материално естество.

Гърция от своя страна има 450 000 жертви. В резултат на немската окупация, в страната са налице големи разрушения, а така също и финансови щети от икономическата експлоатация.

Погледнато от друг ъгъл обаче, Атина се сдобива с по-добри перспективи, предвид това че е била жертва на агресията на страните от Оста. България пък е в незавидно състояние, защото дълго време е техен съюзник и дори участва в окупацията на Беломорието.

Неуредените въпроси

Нуждата от решаването съдбата на Западна Тракия назрява веднага след правителствената промяна в София и идването на власт на Отечествения фронт (ОФ) след 9 септември 1944 г. Великобритания настоява България незабавно да прекрати окупацията на Беломорието. Съветкият съюз обаче, който контролира управляващите в София иска да използва ситуацията и съветва българските власти да не бързат с изтеглянето си.

Правителството обяснява в меморандум до СССР, Великобритания и САЩ, че не може да  вземе самостоятелно решение за прекратяване на окупацията, тъй като българските въоръжение сили … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

България във Втората световна война, като враг на Третия райх

Участието на България във Втората световна война започва на 1 март 1941. Тогава във Виена, българският министър-председател Богдан Филов подписва присъединяването на страната към Тристранния пакт. Българското царство взема това решение под натиска на обстоятелствата. Огромната немска армия, стояща заплашително на границите му, иска да премине през българската територия към Гърция и от управляващите зависи единствено дали ще го направи като съюзник или като завоевател.

На страната на Тристранния пакт

Българският политически елит успява до максимална степен да ограничи участието на България до спомагателни функции. Страната получава правото да администрира завоюваните от немците територии във Вардарска Македония, Поморавието и Беломорието, като се надява че след войната ще успее да ги задържи в землището си. Пропагандата на режима разбира се нарича това освобождение и нарича цар Борис IIIОбединител“.

Българската армия не участва в преки бойни действия, но се налага да се справя с въоръжената съпротива на част от населението в „новите земи“.

След като Нацистка Германия стартира войната срещу Съветския съюз на 22 юни същата година, фюрерът на немците Адолф Хитлер започва да осъществява методичен натиск над Борис III, България да изпрати войски на източния фронт. Българският монарх, воден от държавните интереси, отказва категорично да подкрепи офанзивата … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ