Въстанието на Петър и Асен

Posted on юли 16, 2015 by laconian

Въстанието на Петър и Асен от 1185 – 86 година е добре организирана военна кампания, която е ръководена от двама братя български благородници. То има за цел извоюване освобождението на българския народ от византийска власт и възстановяването на българската държавническа традиция. Въстанието на Петър и Асен поставя началото на Второто българско царство и на династията на Асеневци.

Обстановката в ромейските и българските земи преди въстанието

След неуспехите на въстанията на Петър Делян и Георги Войтех, ситуацията за българското население в поробените от Византия (Източната Римска империя) земи продължила да се влошава. Династията на Комнините съумяла да стабилизира цялостния упадък в империята, но нещата не изглеждали никак розови.

Взаимоотношенията на Константинопол със западните сили постепенно изместили равновесието в тяхна полза. Венеция заедно с Норманското кралство в Южна Италия и Сицилия били сериозни конкуренти за надмощие в региона. Допълнително от северозапад Маджарското кралство (Унгария) се въздигало като нарастваща нова заплаха.

Нашествията на маджарите дали възможност на сърбите да отхвърлят властта на Византия и да възстановят своето кралство. От североизток пък налитали куманите чак до Дунав и отсам реката в Мизия (по това време името на тази провинция било възстановено). През 1180 година Мануил I Комнин починал, а престолът бил узурпиран от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Въстания на Петър Делян и Георги Войтех – Константин Бодин

Posted on юни 9, 2015 by laconian

Въстанията на Петър Делян и Георги Войтех, са естествена реакция на завладяването на българските земи от Византийската империя през Средновековието. Те изразяват непримиримостта на българите към завоевателя и са отражение на единното съзнание и чувството за принадлежност на българския народ.

Горко на победените

След като България паднала от напора византийските тагми, цялото население и земите се намерили под волята на император Василий II. Той, въпреки че си спечелил сред по-късните летописци от неговото време, а и сред модерните наши историци прозвището „Българоубиец„, съвсем не възнамерявал да плячкосва новите земи или да изтребва българите.

Противно на завоевателните и кръвожадни пориви характерни за епохата, императорът проявил невероятно великодушие към победените. Българските земи били разделени на области наречени „теми“, а техните управители носели названието „стратези“. Интересен факт е, че земите около София и в днешна Македония били обединени в една тема наречена България. Нейният административен център бил град Скопие.

Падението на българското духовенство

Василий II унищожил старата държавна администрация и ръководните постове в градовете, но запазил самостойността на българската църква. Това бил хитър политически маньовър, с който от една страна поддържал покорно българското население, а от друга превърнал българското духовенство в „колаборационисти“ на новата власт.

Българските свещеннослужители … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Правилник на четите за освобождението на България

Posted on март 16, 2015 by laconian

Това е правилник на четите, образувани за освобождението на България, които са се гласяли да минат през 1868г.

Както знаем успява да мине в България само четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.Документът е познат в няколко варианта. Първият е чернова с почерка на Иван Попхристов (НБКМ – БИА,II В 559 а);вторият е белова(редактирана белова), озаглавен “Закон”. За окончателен текст приемаме достигналия до нас в турски превод, извършен за нуждите на османските следствени власти по намерения у заловен четник български оригинал.Настоящата публикация е по книгата на Зина Маркова “Четата от 1868 година”София 1990г.издание на БАН.

Правилник на четите, образувани за извоюване свободата и независимоста на България

След като се видя и разбрахме, че народът ни мил не ще може да осъществи по мирен начин своето право на свобода, бе взето решение това негово право да бъде поискано и придобито чрез оръжие. Именно с цел да извоюват спасението и независимоста на живеещия в областите България, Тракия и Македония български народ създадени и организирани бяха въстанически чети из средата на самоотвержената, храбра и проникната от будно чувство на патриотизъм българска младеж. А за доброто отправление и преуспяването на нашето свещено начинение всички ние при пълно единодушие взехме нужните решения по въпросите , … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Хаджи Димитър

Posted on март 15, 2015 by laconian

Хаджи Димитър е роден на 10 май 1840 г. в Сливен. Цялото му име е Хаджи Димитър Хаджиниколов Кръстев Асенов. Според Захари Стоянов името Асенов „той не наследил от своите родители, а отпосле си го е турил“.

Запомненото родословие на Хаджидимитровия род започва с дядо Кръстю от Асеновец. Дядо Кръстю имал трима сина: Стоян, Добри и Никола. За Стоян и Добри Кръстеви се знае че станали хайдути а по-късно и войводи на самостоятелни дружини.

Никола Кръстев Асенов (баща на Хаджи Димитър) останал при баща си и някъде около 1820г. се оженил за Маринка – мома от Клуцохор. Занимавал се с производството на прочутите из Турската империя сливенски кебета (дебела вълнена тъкан за постилане или за завивка).

Маринка – майката на Хаджи Димитър останала сираче още като дете. Вторият ѝ баща се казвал Съботин, а негов брат бил известният хайдушки войвода Желязко Палабуюк. Според други източници Желязко Палабуюк имал сестра Стоянка. Останали отрано сираци, грижата за Стоянка легнала върху Желязко.

Когато Стоянка израстнала, някакъв бей започнал да я задиря, това накарало брат ѝ да продаде бащиното си наследство и да се пресели със сестра си в Клуцохор.

Веднъж, след като станал хайдутин, Желязко настанил у дома си свой ранен другар. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Христо Ботев – избрани цитати

Posted on март 9, 2015 by laconian

„Вопросите решени, целта обазначена, времето и разстоянието определени, следователно тука се не иска молитва, а мотика. А ние какво правиме? Носим с решето вода и мислиме, че оплодотворяваме с това бащината си нива. Каква ирония за хора, които при средства би могли да направят чудеса!“

„Признанието смалява вината и нравствено, и юридически, затова се и покаях. В продължението на 8 години аз видях всичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора. Гиганти тръгнали по купищата и събират мъниста, за да нанижат наниз от слава на майка си, а пигмеи се покачили на необозрими конкили и посягат със своите къси умове да уловят месеца за рогата!“

„Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевските песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите;“

„Лежиш на гърбът си и благодариш всевишния таван, че по неговата непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят, в червата ти не произхожда никаква революция, ревматизмът те не … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ