post

Растителен плод – Анатомия и морфология на растенията

Растителен плод е помощно размножително приспособление по растенията за разпръскване на семената, което често е богато на хранителни вещества и се формира след оплождането при покритосеменните растителни видове. Плодът се развива при разрастването на завръза или целия плодник както и в следствие на тяхното видоизменение. Плодовете се състоят от обвивка и семе (-на).

Плодната обвивка обикновено се състои от три слоя – вътрешен, среден и външен. Харакерно за вътрешния и външния е, че те най-често са тънки, а средният може да бъде месест, сочен и сладък. При черешовия плод вътрешният слой се видоизменя в костилка, което е метаморфоза характерна и за много други плодове.

Морфологично плодовете се класифицират на прости и сложни.

Видове прост плод

Прост плод е такъв, който произлиза от един единствен плодник в цвета. Простите плодове се делят на сухи и сочни.

Сухи плодове

Сухите плодове биват: отварящи се, неотварящи се и разпадащи се.

Отварящите се плодове са богати на семена и са четири основни типа:

  1. Мехунка – един плодолист, който се отваря отгоре надолу (ралица).
  2. Боб – един плодолист, който се отваря двустранно (грах, фасул).
  3. Шушулка – два плодолиста с ципеста преграда, на която се намират семената. Отваря се двустранно (рапица, зеле).
  4. Кутийка – два или
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ
post

Растителен лист – Анатомия и морфология на растенията

Растителен лист – зелен вегетативен орган при кормусните растения, който е отговорен за фотосинтезата, транспирацията, газовата обмяна и понякога за складирането на резервни хранителни вещества.

Морфология на растителен лист

Основните морфологични части на един растителен лист са: листна петура, листна дръжка и прилистници.

Листната петура е плоската и широка зелена част, в която протичат по-голямата част от фотосинтетичните преобразувания. Тя при различните листа има различна форма.

Листната дръжка свързва листната петура със стъблото, като служи да провежда вещества от и към листа. В мястото на контакт тя леко се разширява и образува листна основа, до която при някои видове има малки листенца наречени прилистници. Съществуват растения, при които листната основа се разраства силно, като обгръща стъблото и образува листно влагалище. При други видове, листната дръжка отсъства напълно и петурата се захваща директно за стъблото.

Растителните листа се разделят на два основни вида в зависимост от броя на петурите върху една листна дръжка: прости и сложни листа.

Прости листа

Според формата на петурата на един растителен лист, простите листа се отличават с голямо разнообразие. Те могат да бъдат игловидни, продълговати, елипсовидни, яйцевидни, ромбични и много др.

Според очертанието на листната петура, видовете растителен лист биват: целокраен, напилен, назъбен, вълновиден, врязан ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Стъбло – растителни органи

Растително стъбло (стебло) – вегетативен орган, който служи за пренасяне на хранителни вещества от корена до листата и обратно. Освен това то придава устойчивост на растенията, а в някои случаи служи за вегетативно размножаване или за натрупване на запасни хранителни вещества.

Друга роля на растителното стъбло е да ориентира листата по посока на светлината с цел по-ефективна фотосинтеза. Съществуват и стъбла, които могат да участват в самите фотосинтетични процеси.

Морфология на растително стъбло

Клонките са млади неразклонени стъбла, по които се развиват пъпки, листа и цветове. Морфологично те се разделят на два участъка – възли и междувъзлия. Във възлите са прикрепени листата, а междувъзлията могат да бъдат дълги или къси – оттам и клонките биват съответно удължени и скъсени.

Пъпки

Пъпките представляват силно скъсени клонки в относителен покой. Всяка пъпка има вегетационен връх, зачатъци на странични разклонения и листа, обхванати от покривни люспи, които представляват видоизменени листа. В зависимост от месторазположението си, пъпките биват връхни и странични.

Връхните пъпки се формират на върха на клонките, а страничните се разполагат в пазвите на листата. От страничните пъпки се образуват клонките през пролетта, а от връхната пъпка растителното стъбло нараства по дължина. Понякога, когато страничните пъпки не се развиват, те … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ