post

Народният съд в България

Народният съд е извънреден съдебен орган (трибунал), действал в България месеците след 9 септември 1944 година при управлението на Отечествения фронт. Той си поставя за цел да накаже виновниците за участието на Царство България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт.

Народният съд търси отговорност и за репресиите провеждани от режима на цар Борис III срещу представителите на комунистическата съпротива. Подобни поствоенни трибунали има и в другите европейски страни. Но жестокостта и съдебният произвол, с които се водят част от делата, дават основание за критика и разнопосочни мнения по отношение на процесите.

Причини и условия за създаването му

На 1 март 1941 година България официално става съюзник на страните от Оста Рим-Берлин-Токио. Това е еманация на прогерманската политика следвана от цар Борис III. Налице са смекчаващи вината обстоятелства за подобно решение.

Една от причините за присъединяването към оста, е заплахата от дивизиите на Вермахта, концентрирани на северната българска граница. Освен това от България не се очаква да участва активно в конфликта. Отсъствието на преки военни действия, както и възможността за частично решаване на Българския национален въпрос се оказват решителни аргументи.

Въпреки това обаче, коалицията в която участва България отива към катастрофална загуба на войната. Последиците … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Превратът от 19 май 1934 година

Превратът от 19 май 1934 година, който е осъществен от Военния съюз и Политическия кръг „Звено“, е резултат от множество вътрешни и външнополитически предпоставки.

Предпоставките

В началото на 30-те години на XX век, Царство България се намира в сложно вътрешно и външнополитическо положение. Както е известно, от 1929-та е налице световна икономическа криза, която въпреки действията на българските правителства за подкрепа на стопанското развитие и справяне със социалното напрежение, неминуемо се отразява на българската икономика.

Към това разбира се, трябва да се добавят традиционните проблеми на България във връзка с незавидното ѝ положение във Версайската система от договори и най-вече международната изолация на европейско и балканско ниво. На тази основа лежи подписаният на 9 февруари 1934г. в Атина Балкански пакт, между представителите на Гърция, Турция, Югославия и Румъния, който гарантира териториалното статукво на полуострова и има очевидна насоченост срещу България и Албания. Те единствени се стремят към ревизия.

Трудно скрепената управляваща коалиция между Демократическата партия, БЗНС – Врабча 1, Националлибералната партия и радикалдемократите е израз на сериозната партийна раздробеност в България по това време. Освен управляващите партии в 23-тото Народно събрание, представителство имат и следните политически групи Демократическия сговор, Работническата партия, Македонската група и Социалдемократическата партия.

Извън парламента съществуват … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ