post

Цар Петър I и разпадането на българското царство

Цар Петър I е български владетел от Първото българско царство, който властва в годините от 927 до 969-та. Неговото управление се характеризира като изключително слабо и трагично за българската държавност. Въпреки това, съвременната тенденция в официалната историография избягва да го категоризира като такова, а Българската православна църква го канонизира за светец.

Възкачването цар Петър I на престола

След смъртта на цар Симеон Велики на престола се възкачил вторият му син Петър. Този нов български владетел бил лишен от всякакви качества на държавник и последвалото управление довело България до ръба на катастрофата. Войните на неговия баща Симеон били донесли изтощение и умора на всички българи, но новият цар по никакъв начин не се опитал да стабилизира държавата.

Още с възкачването си на трона, цар Петър I получил могъща армия подготвена за окончателно изтласкване на византийците от Балканския полуостров. Българският владетел обаче не потърсил начин да се възползва от обстоятелствата, а сключил унизителен мирен договор, чрез който България се отказвала от всички завоювани територии след 913 година.

Цар Петър I отстъпил най-позорно дори и градовете Анхиало и Месембрия. Наградата, която получил царят на българите, било признаване на царската му титла и ръката на внучката на Роман Лакапин.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ