post

Дрожди – видове, характеристики и приложение

Дрожди – едноклетъчни еукариотни организми, принадлежащи към царство Гъби.

Откриване и класификация

Пръв холандският учен и основоположник на микроскопията Антон ван Льовенхук през 1680 г. наблюдава дрожди под светлинен микроскоп. Той не осъзнава клетъчната природа и значимостта на откритието си. След дълъг период на колебания сред учените дали дрождите са гъби или водорасли, през 1837 г. германецът Теодор Шван установява принадлежността им към царство Гъби. В наши дни едва около 1% от видовете дрожди са познати и проучени.

Терминът дрожди не отговаря на конкретна таксономична единица, а обединява видови представители на различни типове: Ascomycota (торбести гъби) и Basidiomycota (базидиеви гъби).

Особености

Отделните видове дрожди се характеризират с най-различни форми (сферични, бухалковидни, лимоновидни и др.) и размери, но повечето от тях имат среден диаметър 3-4 µм. Дрождевите клетки притежават повечето характеристики на гъбните клетки.

Важна особеност е наличието на клетъчна стена, изградена от полизахарида хитин. Някои представители на дрождите образуват псевдохифи. Това са нишки от много пъпкуващи единични клетки, като отделните клетки се разделят от стеснени участъци. Псевдохифите не бива да се бъркат със същинския мицел, какъвто образуват повечето гъби. При него клетките в хифите се разделят от напречна преграда.

В природата дрождите обитават топли и влажни … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Домашен гълъб – клас Птици (разред Гълъбови)

Домашен гълъб (Columba livia domestica) е животински вид, който спада към надклас Четирикраки, клас Птици и разред Гълъбови.

Клас Птици

Характерно за целия клас Птици е, че предните им крайници са видоизменени и в процеса на еволюция са се превърнали в крила. Тялото е покрито с пера, които по крилата са подредени по специален начин. Тази подредба позволява на крилото да създава подемна сила и поради тази причина птиците могат да летят.

За да се улесни летенето, птичите кости са леки и кухи, телата им придобиват аеродинамична форма във въздуха, а някои органи като пикочен мехур въобще отсъстват в анатомията им. Подобно на всички четирикраки, те имат петопръстни крайници, а липсващите фаланги са вторично закърняли. Сърцето за първи път получава пълна камерна преграда, а представителите на класа притежават постоянна телесна температура.

При птиците размножаването става чрез яйца, което е наследено от техните предци динозаврите. Днес съществуващите видове наброяват почти 10 000.

Домашен гълъб – външно устройство

На главата са разположени зрителните, слуховите и обонятелните сетивни органи. Като цяло зрението и слуха са отлично развити и особено при някои грабливи птици. Вместо уста, гълъбът притежават клюн, който при различните представители на класа се е видоизменил съобразно начина … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Европейски зелен гущер – клас Влечуги

Видът Европейски зелен гущер (Lacerta viridis) е разпространен в централните и южните части на Западна и Източна Европа. Той спада към клас Влечуги, разред Люспести, подразред Гущери.

Клас Влечуги

Влечугите са еволюционно първите изцяло сухоземни животни, които днес наброяват над 10 000 съществуващи вида. В таксона са включени разредите Люспести (змии и гущери), Костенурки, Крокодили и Клюноглави.

Те притежават петопръстни крайници, които са характерни за целия надклас Четирикраки (змиите са ги загубили вторично). Дишат с бели дробове и се размножават без да се нуждаят от водоем за целта. Водата е част от вътретелесната течна среда, а яйцата им притежават кожеста обвивка, която ги предпазва от обезводняване. Съществуват и живораждащи видове.

Влечугите са студенокръвни животни. В процеса на еволюция, сърцето им се е сдобило с частична камерна преграда, която пречи на кръвта да се смесва в по-голямата си част. Наблюдават се два кръга на кръвобръщение. При влечугите за първи път се появява и гръбначен прешлен аксис. Всички тези характеристики на класа са отразени и в анатомията и физиологията на Европейския зелен гущер.

Подразред Гущери

Размерът и окраската при различните видове варират в зависимост от условията на средата. Комодският варан е най-големият жив гущер. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Нерв. Устройство на нервите – видове и функции

Нерв е сноп от аксони, който подобно на кабел пренася нервни импулси от сетивните органи към нервните центрове и обратно. Нервите в тялото изграждат Периферната нервна система (ПНС), която включва в себе си нервите на гръбначния мозък, черепномозъчните нерви и нервните възли (ганглии).

Устройство на нерв

Всеки нерв e изграден от епиневриум, кръвоносни съдове и множество нервни влакна. Външният епиневриум е обвивка от съединителна тъкан, която предпазва нерва от увреждане. Пластът, който изпълва нерва по дължината му и разграничава другите негови компоненти, се означава като вътрешен епиневриум.

Кръвоносните съдове в един нерв осигуряват на нервните клетки крайно необходимите им хранителни вещества, кислород и други важни молекули. Нервните влакна представляват аксоните на сетивни или двигателни неврони, като влакната са опаковани по няколко в тръбовиден сноп, наречен фасцикул. Всеки фасцикул е обгърнат от слой съединителна тъкан, наречен периневриум. Отделните нервни влакна са обвити в обвивка – ендоневриум и са потопени в ендоневриална течност. Тя подобно на цереброспиналната течност в централната нервна система (ЦНС) има защитна функция.

В зависимост от това дали аксоните са покрити с веществото миелин, нервните влакна се раделят на амиелинови и миелинови, като освен по устройство те се различават и по някои свойства.

Амиелиновите нервни ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Семе. Растителни семена – устройство и особености

Семе се нарича растителният зародиш, който се намира в летаргично състояние дотогава, докато не попадне в подходящи условия (почва и влага) и започне да се развива от него новото растение. Семената се образуват след оплождането на семепъпката и най-често се разполагат в плодовете. Известни са случаи, когато растително семе се формира апомиктно, т.е. без да е предхождано от оплождане.

Устройство на растително семе

Семенното устройство включва зародиш, резервни хранителни вещества и защитна обвивка.

Зародишът е същността на семето и той се формира след оплождането на яйцеклетката. При покритосеменните растения, зародишът може да има един или два семедела, което разделя растенията на едносемеделни (пшеница) и двусемеделни (фасул).

В зародишното устройство се наблюдават зародишно коренче, зародишно стъбло, зародишни листа и зародишна пъпка. От тях се развиват органите на възрастните растения.

Хранителните вещества в множество от семената са под формата на ендосперм – резервна енергийна тъкан от тънкостенни клетки със скорбелни, мастни или протеинови включения в цитоплазмата. Ендоспермът се формира преди оплождането при голосеменните растения (бор) и след оплождането при покритосеменните растения (дъб). Резервните хранителни вещества могат се намират и в семеделите на зародиша без да има ендосперм (фасул, грах).  Когато енергийните запаси са вън от зародишната торбичка (цвекло), тъканта с … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Растителен лист – Анатомия и морфология на растенията

Растителен лист – зелен вегетативен орган при кормусните растения, който е отговорен за фотосинтезата, транспирацията, газовата обмяна и понякога за складирането на резервни хранителни вещества.

Морфология на растителен лист

Основните морфологични части на един растителен лист са: листна петура, листна дръжка и прилистници.

Листната петура е плоската и широка зелена част, в която протичат по-голямата част от фотосинтетичните преобразувания. Тя при различните листа има различна форма.

Листната дръжка свързва листната петура със стъблото, като служи да провежда вещества от и към листа. В мястото на контакт тя леко се разширява и образува листна основа, до която при някои видове има малки листенца наречени прилистници. Съществуват растения, при които листната основа се разраства силно, като обгръща стъблото и образува листно влагалище. При други видове, листната дръжка отсъства напълно и петурата се захваща директно за стъблото.

Растителните листа се разделят на два основни вида в зависимост от броя на петурите върху една листна дръжка: прости и сложни листа.

Прости листа

Според формата на петурата на един растителен лист, простите листа се отличават с голямо разнообразие. Те могат да бъдат игловидни, продълговати, елипсовидни, яйцевидни, ромбични и много др.

Според очертанието на листната петура, видовете растителен лист биват: целокраен, напилен, назъбен, вълновиден, врязан ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Тъкан – устройство и функции. Видове животински тъкани

Основната структурна и функционална единица на живите организми е клетката. При многоклетъчните организми клетките са взаимосвързани структурно и функционално, образувайки тъкани. Органите на животните и растенията са изградени съответно от специализирани животински и растителни тъкани. При животните те са 4 основни типа: епителна, мускулна, нервна и съединителна. Всеки тип тъкан има подтипове, които се характеризират с различно устройство в зависимост от специфичните функции, които изпълняват.

Епителна тъкан

Характерно за епитела е плътният контакт между клетките и наличието на малко междуклетъчно вещество. Епителните клетки са полярни – имат апикална (връхна) част, която е ориентирана към околната среда и базална страна, контактуваща с подлежащите тъкани.

Епителната тъкан се разделя на покривен и жлезист епител. Основната роля на покривния епител е да защитава разположените под него тъкани от увреждане. Този вид епител покрива телесните повърхности и кухини.

Покривен епител

Според морфологията на клетките, които го изграждат, покривният епител може да бъде:

Плосък покривен епител – съставен е от плоски клетки, осигурява висока пропускливост на нискомолекулни вещества, поради което се среща в органите, където се извършва засилен обмен на вещества (капиляри, белодробни алвеоли).

Кубичен епител – клетките имат кубична форма с голямо сферично ядро, разположено в долната част на клетката. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ