Дървесина се нарича биологичният материал, който съставя по-голямата част от стъблата, корените и клоните на дървесните растения (дърветата). Тя е хетерогенна по своя строеж и състав и притежава както сходни, така и разнообразни характеристики при различните видове. Изследваната под микроскоп дървесина се вижда, че е изградена от различни растителни тъкани и малки отличаващи се по вида си растителни клетки.

Характерни особености на клетките на дървесината е, че са се срастнали и притежават дебели клетъчни стени богати на целулоза, лигнин и хемицелулози. Много от тях са удължени и образуват дървесинни влакна.

Интензивното използване на дървесина е част от антропогенното влияние върху природата още от зората на човешкия вид. Днес тя намира приложение както в бита, така и в индустрията. Много продукти, които често се възприемат като даденост – хартията например, биха били немислими без познаването на строежа, свойствата и начините за преработка на дървесина.

Дървесина – анатомия

Дървесинната структура може да се раздели на две нива. Видимите с невъоръжено око структурни особености се определят като макроструктури. Всички останали, за които са необходими специални наблюдателни инструменти (микроскопи), се класифицират като микроструктури.

Макроструктура на дървесината

На макрониво при напречен разрез на дървеното стъбло, от центъра навън, то … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Цвят – генеративен орган при покритосеменните растения, благодарение на който те се размножават. Растителните видове с цветове се наричат още цветни растения.

Части на растителен цвят – морфология

Основните части на един растителен цвят са: цветна дръжка, цветно легло, прицветници, чашка, венче, плодник и тичинки.

Стерилни части на цвета

Цетната дръжка е скъсена клонка, която на върха си има цветно легло, а в основата ѝ се разполагат прицветниците (листа). Тя служи цветът да се захваща за растителното стъбло. Върху цветното легло отвън навътре се разполагат чашката, венчето, тичинките и плодникът. (забележка: всички части на растителния цвят могат да бъдат видяни на изображенията приложени по-долу в публикацията)

Чашката на цвета е изградена от зелени чашелистчета, които са подредени пръстеновидно в най-външната част на цветното легло. При някои растения чашка може да липсва изцяло, а при останалите видове, чашелистчетата са различни по форма, бройка и размери. Броят им е систeматичен белег, а функцията им е предимно опорно-защитна.

Венчето се състои от видоизменени листа наречени венчелистчета, които са обагрени в ярки краски. Техните форма, размери и бройка също могат да варират при различните цветни видове. Венчелистчетата на един цвят може да са се срастнали или да … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Растенията са организими със самостоен начин на хранене (автотрофно хранене) и са най-важното царство от живите обитатели на Земята. Без тях животът, такъв какъвто го познаваме, не би бил възможен.

Това, което прави всички растения различни от останалите „земляни“ е фактът, че те могат да усвояват енергия директно от слънчевата светлина, чрез процеса фотосинтеза. Тайната на това тяхно умение се крие в строежа и структурата на растителните организми.

Анатомия и морфология на растенията (АМР) са дялове от ботаниката, които изучават съответно вътрешния строеж и външното устройство на растенията.

Растителното тяло се състои от органи (листа, стъбла, корени и т.н.). Всеки орган е изграден от различни по вид тъкани. Независимо каква е тъканта, тя винаги е направена от самостоятелни малки структурни единици, всяка от които се нарича растителна клетка или само клетка.

Химичен състав на растенията

В химичния състав на една растителна клетка влизат множество химични елементи, но само около 20 са от особенно голямо значение. Тези от тях, които са със съдържание над 0.01% се наричат макроелементи, а онези, които са с по-малко съдържание, носят названието микроелементи. Най-важни от всички са въглеродът (С), кислородът (О), водородът (Н) и азотът (N). Това са органогенните елементи.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Храносмилане е процес, при който храната се преработва в храносмилателна система, чиято функция е да доставя на организма жизненонеобходимите му хранителни вещества, вода, витамини и соли. Храносмилателната система е изградена от храносмилателен тракт и допълнителни органи.

Отделните части на храносмилателната система действат синхронизирано при осъществяване на процеса храносмилане. При него се извършва механично и ензимно разграждане на поетата храна, придвижването ѝ в тракта, всмукване на някои вещества и изхвърляне на други заедно с твърдите несмлени остатъци.

Храносмилателен тракт – строеж и особености

Храносмилателният тракт (стомашно-чревен тракт) представлява нагъната тръбовидна структура с голяма дължина (около 9 м). Той включва устната кухина, фаринкса (глътка), хранопровода, стомаха, тънкото черво и дебелото черво.

Органите в храносмилателния тракт са отделени един от друг посредством пръстеновидни мускули наречени сфинктери. Сфинктерите могат да са в две алтернативни състояния – съкратени (стегнати) или отпуснати. Благодарение на тях, при храносмилане се контролира придвижването на хранителната маса.

По цялата  си дължина, стената на храносмилателния тракт се състои от четири пласта.

Устройство на стомашно-чревната лигавица

Най-вътрешно разположена към лумена на тракта е лигавицата (tunica mucosa). Този слой изпълнява много функции в храносмилателната система – защитна, секреторна, всмукваща. Секрецията на мукус се осъществява от чашковидните клетки, а … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Видът Млечнобяла планария е един от 13-те хиляди вида, които съставят тип Плоски червеи. Някои от представителите на типа са свободноживеещи, а други са ендопаразити, приспособени изключително към живот във вътрешността на чужди организми – гостоприемници. Формата на тялото на представителите на тип Плоски червеи варира от лентовидна до листовидна.

Устройството на тялото в зародишна форма е трислойно – ектодерма (екто – външен, дерма – кожа), мезодерма (мезо – междинен) и ендодерма (ендо – витрешен). От трите слоя се формират всички тъкани и органи на зрелия индивид.

От ектодермалните клетки се образуват външната обвивка на тялото и нервната система. От ендодермалните се обособяват повечето вътрешни органи, а от мезодермата – мускулите. При паразитните видове, от ектодермата се формира и най-външен слой  наречен кутикула, който има защитна функция.

Клас Ресничести (Turbellaria) – Планария

Представителите на клас Ресничести са около 4 500 предимно свободноживеещи видове, населяващи солени и сладки водоеми, а понякога и почвите. В България могат да се срещнат видовете Млечнобяла планария (Dendrocoelum lacteum) и Алпийска планария (Crenobia alpina).

Тялото на планариите е двустранносиметрично и е покрито с ресничест епител. Под него се намират три слоя мускулни клетки, които са разположени напречно, косо и надлъжно, а … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Лимфна система – представлява специална част от циркулаторната система на организма и регулира относителното постоянство на вътрешната течна среда. Към нея се отнасят лимфните съдове, лимфните възли, лимфната течност (лимфа), лимфните органи и дифузната лимфна тъкан.

Човешката лимфна система има важна роля за поддържане на нормалния обем на течността в кръвоносните съдове и междуклетъчното пространство. Участва и в осъществяването на имунната защита на тялото. Характерна нейна особеност е, че тя е от отворен тип. В отворените лимфни капиляри се дренира излишната междуклетъчна течност.

Лимфа – образуване, състав и свойства

Човешката лимфа е бистра течност с жълтеникав цвят. По своята същност тя е част от вътрешната течна среда и в частност от тъканната течност на тялото, произлизаща от кръвната плазма. По състав лимфата също се доближава до тъканната течност. Съдържанието ѝ варира в различните участъци на цялата лимфна система.

Например дренираната от тънкото черво лимфа е богата на липиди. В този случай тя се нарича хилус. Тази част от лимфата участва в абсорбирането на мастни киселини, попаднали с храната. Това е от особено значение, тъй като кръвоносните капиляри са непропускливи за повечето липидни комплекси. Чернодробната лимфа съдържа най-голямо количество протеини, а кожната лимфа – най-малко.

За … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ