post

Ензими и ензимна катализа

Ензими се наричат катализаторите от биологичен произход, които представляват макромолекули с белтъчна природа. Ензимите участват в почти всички биологични преобразувания, като ускоряват биохимичните реакции при меки и контролирани условия, без това да нанася вреди на биологичните единици. Ензими има в катализата както на анаболитните, така и на катаболитните процеси. Техните специфични свойства ги правят изключително подходящи за биотехнологичните производства.

Ензими – кофактор: простетична група и коензим

Една от функциите на белтъците е да участват като катализатори в биохимичните реакции под формата на ензими. Те осигуряват сравнително голямата скорост на процесите в организмите. Всички ензими могат да са едно-, дву- или многокомпонентни в зависимост от това дали в строежа им участва небелтъчна част.

Небелтъчната част на ензима носи общото название кофактор. По своята природа кофакторът може да бъде както неорганичен йон, така и нискомолекулно органично вещество. Когато той е свързан със здрави химични връзки за белтъчната част се нарича простетична група. Когато връзката е слаба, кофакторът се назовава коензим. Един и същи коензим може да бъде небелтъчна компонента на множество ензими със сходно каталитично действие.

Характеристики

Подобно на неорганичните катализатори, ензимите могат да ускоряват само възможни реакции. Те не могат да принудят невъзможна реакция да протече.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Аминокиселини (алфа)

Въведение

При нагряване някои органични вещества преминават от течно в твърдо (коагулация) състояние, а не обратното. През 1777 година Пиер Жозеф Маке нарекъл всички вещества, които коагулират „белтъчини“. През 1893 година Герардус Йоханес Мулдер мислел, че е открил обща химична формула за тези вещества и я нарекъл протеин (от гръцкото „първичен“, думата става синоним на белтък). Скоро става ясно, че белтъците са с по-голямо биологично значение дори и от въглехидратите. През 1820 година при разграждане на желатин, Анри Браконо успял да изолира и първата аминокиселина-глицин. Малко след това при нагряване на мускулна тъкан открива и левцина. С времето химиците откриват и други аминокиселини, като по този начин се разбира, че те са градивните блокове (мономерите) на белтъците.

Към края на 19 век учените са наясно, че протеините са гигантски молекули, в които са свързани не един вид, а няколко вида аминокиселини. През 1901 година Емил Фишер осъществил първата кондензация на две молекули глицин, при което се образувала пептидна връзка и се отделила вода. Наименованието на връзката произлиза от факта, че Фишер нарекъл синтезираните от него вериги пептиди, а връзките, образуващи се между аминогрупата и карбоксилната група-пептидни. В началото на 20 век, количественото и качественото съдържание на аминокиселините в природните белтъци … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Протеини (белтъци) – белтъчни структури

С развитието на химичните и биологичните науки, учените попадат на група вещества, които коагулират при нагряване и са с особено голямо значение за живота. През 1777 година французинът Пиер Жозеф Макс ги обединява под общото название „белтъци„. След около малко повече от 60 години холандецът Герард Йоханес Мулдер ги наименова „протеини„. Белтъците се оказват една от двете най-важни групи органични съединения за живота на Земята и стават важен обект за научни изследваня.

Протеините са огромни макромолекули изградени от множество различни мономери наречени алфа-аминокиселини. За да се образува белтъчната молекула е необходимо да се създаде пептидна връзка между всеки две съседни аминокиселини във веригата. Тя се формира при реакция между карбоксилната група  (-СООН) на едната АК с аминогрупата (-NH2) на другата АК.

Процесът на свързване на мономерите в дълга белтъчна верига с пептидни връзки се нарича полимеризация и така се образува завършения протеин. Синтезирането на една полипептидна верига от няколкостотин аминокиселинни остатъци протича за няколко минути.

Клетките в живите организми непрекъснато синтезират белтъци. Всяка клетка синтезира свои протеини, които могат да бъдат както строго специфични за нейните нужди, така и общо необходими за целия организъм. Всички белтъци се синтезират в цитоплазмата чрез последователно свързване … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ