post

Балканските войни – пътят на България към сблъсъка

Участието на България в балканските войни е продиктувано от стремежа за реализацията на националния идеал за освобождаване на поробените сънародници в Македония и Одринско.

Предпоставките

След Берлинският договор, който безскрупулно разделя българското етническо землище на части, възстановяването на справедливостта се превръща в същностна цел за всеки съвестен българин. Без значение от коя страна на границата са го поставили превратностите на съдбата.

Сред българският политически елит се постига консенсус във външната политика. Всички са съгласни, че България трябва да се стреми към ревизия по отношение на териториите, населени с българи, които са останали в пределите на Османската империя. В противен случай, страната сама би се поставила в изолация на Балканите, а тя има нужда от подкрепата на своите съседи, за да се справи с Турция.

През 1885 г., с провъзгласяването на Съединението идва първият сериозен успех в това отношение. В последващите години, до края на XIX век, българските управници следват политиката на добри отношения с Османската империя и отстояване правата на българите по дипломатически път.

С началото на новото столетие българо-турските отношения се влошават, най–вече заради активността на ВМОРО и Върховния комитет. Кулминацията по тази линия са Горноджумайското (1902 г.) и Илинденско-преображенското въстание (1903 г.). България откровено започва да … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ