От битката при Термопилите до битката при Платея

Битката при Термопилите е историческо сражение, при което 7-8 000 гръцки войници се опълчват на огромна персийска армия, която нахлува от Мала Азия и е командвана на от царя на персите Ксеркс. Сблъсъкът завършва с героичната гибел на 300 спартански и 800 теспийски хоплити, които отказват да извършат тактическо отстъпление. Подвигът им вдъхновява останалите гърци и това довежда до решителната победа при Платея.

Амбициите на Ксеркс

Въпреки загубата при Маратонската равнина, персийските владетели не се отказали от намерението си да разгромят гръцките полиси. След Дарий I на престола се възкачил синът му Ксеркс през 485 г. пр.н.е. Той запазил амбицията на баща си и започнал да се подготвя за нова офанзива срещу разединената по това време Гърция.

В тези години на затишие, Атина преминала във военно-икономически възход. Един от изявените ѝ лидери – Темистокъл успял да прокара идеята за създаването на мощен флот от триери (бойни кораби с три реми – три реда гребци). Били изработени над 100 плавателни съда от този тип, което превърнало Атина в значителна морска сила.

Сблъсъкът с Персия бил неизбежен и затова през 481 г.пр.н.е. бил създаден съюз с център град Коринт. Командването на обединените сили било поверено на Спарта, въпреки военоморската … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Пелопонески войни в древна Елада

Борбата за хегемония в гръцкия свят довела до неизбежен сблъсък между Атина и Спарта и техните съюзници. Този период от историята на древна Елада е известен под наименованието Пелопонески войни и продължава в рамките на почти 3 десетилетия (431-404 г пр. н. е.).

След оттеглянето на персите и създаването на първия Атински морски съюз се изменило политическото съотношение на силите в Гърция. Атина заплашвала челната позиция на Пелопонеския съюз, който бил оглавяван от Спарта. Това довело до подновяване на старите вражди между двата водещи гръцки полиса. Като допълнителен фактор за разногласията между тях на преден план излезли икономически интереси свързани с разпределяне на пазари. Задълбочаването на кризата било засилено и от факта, че Атина давала убежище на противници на Спарта и обратното. Стигнало се до там Спарта, чрез намесата си в политическия живот на другите полиси, насърчавала олигархията и автократични форми на управление, а Атина подбуждала и насърчавала различни форми на демокрация. Не след дълго искрата между двата гръцки колоса пламнала и започнала първата от Пелопонеските войни – Архидамовата.

Архидамовата война – Пелопонески войни

През лятото на 431 пр. н. е. спартанският Цар Архидам настъпил в Атика и нанесъл големи поражения на реколтата. Той имал за цел да предизвика атиняните … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Атина – битката при Маратон

Битката при Маратон е ключово сражение за цялата западна цивилизация, при което младата атинска демокрация се озовава поставена на изпитание през 490 година преди Христа, в титаничен сблъсък за собственото си съществуване. В него, гръцките войски разгромяват персийските нашественици в края на август (днес 12 септември) и с това утвърждават новата си форма на държавно управление – демокрацията.

Прелюдия към битката при Маратон

През 493 г пр. н. е. Дарий I (владетелят на Персия) изпратил голяма войска начело със своя зет Мардоний към Хелеспонта. Целта била да се овладеят проливите между Мала Азия и Европа и същевременно да бъдат сразени гръцките полиси. Тази кампания приключила неуспешно както за персийския флот, така и за сухопътните сили на империята.

На следващата година владетелят на Персия изпроводил парламентьори до гръцките държави с искането за „земя и вода„, което трябвало да се тълкува като признание за върховната му власт над тях. Македония, Тесалия, Беотия, Аргос и Егина веднага се покорили на персийския архонт.

В Спарта емисарите на Дарий били пуснати в кладенец с думите: „Вземете си земя и вода колкото искате!„. В Атина пратениците намерили гибелта си изхвърлени от високите скали. Персийският владетел бил вбесен до такава степен, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ