post

Битката при Каталунските поля (битката при Шалон)

Битката при Каталунските поля (битката при Шалон) е титаничен сблъсък на цивилизации и един от последните опити Рим да задържи господството си над Западна Европа. Сражението се е състояло между римските легиони водени от Флавий Аеций (Флавий Етий) и хуните на Атила.

Бледо подобие на империя

В началото на пети век след н.е., Западната Римска империя била в упадък. След 425-та година на престола властвал цезарят Валентиниан III. Но той бил император само по титла, защото имперските провинции били разпокъсани, а по границите налитали варварски племена. Бъдещето вещаело мрачни времена за земята на цезарите.

Дори в тези злощастни години, в Рим все още се намирали достойни римляни и един от тях бил Флавий Аеций. Той е роден през 395-та година в Дуросторум (днешна Силистра, България) и на младини получил възможността да живее при хуните като заложник. Там се запознал с техните обичаи и начинът им на водене на бой.

В политическата си кариера Флавий Аеций имал шанса да се добере три пъти до позицията на консул (432, 437 и 446 г.). На бойното поле също се сдобил с множество успехи – срещу вестготите, германите, бургундите и пр. Но на него се паднал и тежкият жребий да се бие … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Как се прави бойна прашка – прашката на Давид

Използваната в Античността бойна прашка се различава от съвременната по устройството си и начина си на действие. Модерните прашки интегрират в инженерния си дизайн синтетични ластици и техните еластични свойства, за да складират потенциална енергия, която после се трансформира от силата на еластичност в кинетична енергия на снаряда. Древните бойни прашки са изградени от нееластични материали и разчитат изцяло на центробежната сила за изстрелването на снарядите им, които най-често са камъни.

Смята се, че прашката е изобретена още в началото на Новокаменната ера и бързо става популярна. Тя не е много точно стрелково оръжие дори сравнена с примитивен дървен лък. На практика се овладява с доста тренировки, но пък има няколко невероятни предимства.

Първо – нейната изработка е изключтелно евтина. Второ – прашката е много компактна, лека и лесна за пренос. Трето – снарядите за нея могат да се намерят почти навсякъде, независимо дали прашкарят ги търси на сушата или във водата.

В древни времена прашките придобили толкова широка употреба, че цели армейски отряди ги използвали в битките си по античните бойни полета. Най-известни станали балеарските и родоските прашкари, които можели да отблъснат всяка лека пехота с уменията си да стрелят организирано.

Названието бойна прашка произлиза точно … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Спарта и спартанците

Спарта (Лакадемон) е древен град създаден през 10-ти век преди новата ера в югоизточната част на полуостров Пелопонес и по-точно в областта Лакония до река Еврота. Според легендата имената му произхождат от брака на царица Спарта и цар Лакедемон. С течение на времето прераства в полис (град-държава) и става един от най-знаковите градове за древната елинистична цивилизация.

Възникване на Спарта

Спарта възниква като обединение на 5 селища, чиято основна стопанска дейност била експлоатацията на плодородните земи в областта. Самата равнина около река Еврота лежи в полите на планинските хребети Тайгет и Парнон. Те създават усещането за защитеност и изолираност от външния свят. При разрастването си, градът започнал да изпитва нужда от ресурси и спартанците потърсили решението на проблема в създаването на колонии. Колонизацията не дала окончателен отговор и тогава жителите на Спарта насочили вниманието си към своите съседи от Месения.

Стартирала военна експанзия, която довела до първата и втората месенска война, в края на които Месения била разгромена, а спартанците поробили местното население. Победените получили статут на „безправни“ (илоти), които били задължавани да плащат данък на спартанската държава в размер на половината си реколта. За да се държат в подчинение тези огромни робски маси, спартанското общество трябвало … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Гай Марий и неговите мулета, които превзеха Рим

Гай Марий е римски пълководец и политик, роден през 157 година пр.н.е. Той принадлежал към обществената прослойка на конниците. Тя представлявала онази част от населението, която можела да си позволи кон, за да служи в кавалерията. Неговата кариера започнала като обикновен войник и завършила като седемкратен консул на Рим. Сблъсъкът му с опозиционната политическа фракция довел до размирици и гражданска война в Републиката.

Войник при Сципион и поглед към върха

Макар и да не произхождал от знатен римски род на патриции, благодарение на качествата си Гай Марий съумял да се издигне до висините на политическия живот в Рим. В тази епоха, хората като него били наричани с определението novus homo, което ще рече „нов човек„. То въплъщавало в себе си едновременно възхищение и презрение.

Като млад войник, през 134 г. Марий се намирал под командването на Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански в Нумантия (дн. Испания). Победителят на Анибал Барка не пропуснал да забележи талантливия войник, който скоро след това станал един от любимците му.

През 120 година пр.н.е. амбициозният Марий се кандидатирал за трибун на плебса и спечелил тази свещенна позиция, която му позволявала  да защитава народа от своеволията на олигархията. В последвалата ранна негова политическа кариера … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Римските легионери

Изграждането на римския легион започвал с военния набор на легионери. През ранната Република римските граждани с подходящ имуществен ценз се събирали на Капитолийския хълм, където военните трибуни подбирали попълненията. След реформите на Гай Марий, имуществения ценз отпаднал и било достатъчно легионерът да бъде препоръчан от някой влиятелен или свързан с армията гражданин. Докато в ранната Република римските легионери трябвало сами да заплащат екипировката си и всичките си разходи, то след реформите подобни финансови тежести се поемали от легиона.

Обучение под знамената

Още с пристигането си в казармите, новобранецът полагал клетва и бивал зачислен към някоя центурия (стотна). Там той започвал интензивни тренировки и обучение. Три пъти месечно трябвало да изминава разстояния по-големи от 30 км в пълно бойно снаряжение. Всекидневните му тренировки включвали кратки походи съчетани с окопна и строителна дейност. Всеки опитен легионер – ветеран трябвало да може вечер да участва в изграждането на лагера с всичките му защитни съоръжения, а сутрин в неговото разрушаване без значение колко умора е натрупал през изминалия ден.

Освен общовоенни задължения, легионерът трябвало да може да готви, да пере, да поддържа екипировката си и санитарно-битовите условия в лагера. Обучението му включвало езда, стрелба, плуване и понякога дори катерене.

Най-важните неща, които трябвало … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ