post

II Б група (Втора вторична подгрупа) – 12 група на ПС

II Б група (12 група) включва химичните елементи цинк (Zn), кадмий (Cd), живак (Hg) и коперниций (Cn). При всички представители на групата, се запълва d-подслоя на предпоследния електронен слой и имат два електрона в s-подслоя на последния си слой (обща електронна формула [предходен благороден газ]nd10s2). Eлементи са метали от втора валентност.

Коперниций (Z=112) е изкуствено създаден радиоактивен елемент от II Б група, който отсъства в късопериодната Менделеева таблица на сайта, но може да бъде видян в дългопериодната. Най-стабилният му изотоп има период на полуразпад 30 секунди и засега няма никакво приложение.

Цинк – II Б група

цинк, II Б група

цинк – II Б група; източник на изображението Уикипедия; лиценз: Free Art License 1.3;

Цинкът е сребристобял метал и притежава метален блясък. При стайна температура и с техническа чистота е относително крехък и се покрива с оксидна коричка. При температури между 100 – 150ºС той става пластичен, изтеглив и може да се валцова. По-слабо електропроводим е от повечето метали. При 200ºС става много крехък и може да стрива на прах.

Тъй като на въздуха цинка се пасивира, за да реагира изцяло той се нагрява, при което изгаря със синьозелен пламък и се образува цинков оксид:

Zn + O2 → 2ZnO

В присъствие на водни пари взаимодейства с хлора, а със сярата при нагряване се възпламенява:

 Zn + S → ZnS

Цинкът не взаимодейства с вода, защото се покрива с коричка от неразтворим цинков хидроксид и реакцията спира. С цинк реагират както разредени, така и концентрирани киселини:

Zn + {H2+ + SO42-} → {Zn2+ + SO42-} + H2

Zn + 2H2 SO4 → ZnSO4 + SO2  + (S+ HSH) + H2O

Цинкът реагира и с алкални основи, което се дължи на амфотерният му характер. При взаимодействието се получават съединения наречени цинкати:

NaOH + Zn → Na2ZnO2+ H2

Цинковите оксиди и хидроксиди също проявяват двойствен характер.

В природа цинк се среща под формата на минералите сфалерит (ZnS) и смитсонит (ZnCO3),  а понякога и като вюрцит, който е разновидност на сфалерита. Металният цинк се използва като съставка в различни сплави или като покритие за металните продукти от въглеродна стомана и желязо. Тяхното поцинковане ги предпазва от корозия. Цинковите съединения намират приложение в дерматологичните препарати, боите и др.

Кадмий – II Б група

кадмий, II Б група

кадмий – II Б група;  източник на изображението Уикипедия; лиценз: Free Art License 1.3;

Кадмият е вторият представител на II Б група и е получил названието си от своите откриватели на базата на рудите, които го съдържат. В чисто състояние е ковък и изтеглив и се окислява на въздуха. Образува оксидно покритие и се пасивира – окислението спира. При нормална температура не взаимодейства с вода освен ако не е в прахообразно състояние.

При нагряване кадмият реагира директно с елементите от 6 и 7 А групи, както и с фосфора. Също така взаимодейства с разредени и концентрирани киселини. Металът се добива от минерала гринокит и е силно токсичен. Използва се за покритие на метали, в батерии и др.

Живак – II Б група

живак, II Б група

живак – II Б група;

Живакът е третият представител на II Б група, като най-характерното за него е, че той е единственият метал, който е течен при стайна температура. Добива се от кървавочервеният минерал цинобър. Самият метал е сивобял с метален блясък. Названието му произлиза от латински Hydrargyrum и буквално означава „сребърна вода“. Живачните изпарения са изключително токсични.

Живакът проявява първа и втора степен на окисление в съединенията си. При обикновена температура на сух въздух не се окислява, а на влажен се покрива със слой диживачен оксид.

В реда на стандартните потенциали, живакът е след водорода, което не му позволява да реагира със слаби или разредени киселини. Реактивоспособността му спрямо киселините много наподобява тази на благородните метали:

Hg + 4HNO3 → Hg(NO3) + 2NO2 + 2H2O

Живакът образува особена група сплави наречени амалгами. Те се отличават от останалите по това, че се стапят при относително ниски температури. Условието метал да участва в амалгама с него е той да може да се мокри от живака. Стритата сяра лесно влиза във  взаимодействие с живак при обикновена температура. Този факт и способността му да образува амалгама с медта, могат да се използват при събирането на живак от счупен термометър.

При по-големи количества разлят метал, задължително е да се обърне внимание на Гражданска защита за инцидента. Отравяне с живак е изключително опасно и пострадалите се третират медицински с челация.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *