post

Целулоза

Целулоза (лат. cellula – клетка) е названието на най-разпространения в природата високомолекулен биополимер. Тя представлява голяма въглехидратна линейна (неразклонена) органична молекула с биологичен произход, която е съставена от повтарящи се по дължината ѝ градивни единици наречени мономери.

Целулозните вериги са основният структурен елемент на всяка клетъчна стена на всяка растителна клетка. Целулозното съдържание в дървесината на дървесните видове достига до 50%, а в размножителните приспособления на някои растения може да достигне почти до 100%, като например в пухчетата на тополите, на повета или в памука.

Целулоза – строеж

Мономерите, изграждащи молекулата на целулозата, се наричат монозахариди – съединения принадлежащи към групата на въглехидратите. Всички мономери са от един и същи тип: β-1,4-глюкоза и са под формата на пиранозни пръстени с циклична хексозна форма и един хетероатом кислород (β-D-глюкопиранозни остатъци). Еднообразието на мономерните градивни единици класифицира макромолекулите целулоза като хомополимери. Монозахаридите се произвеждат в зелените части на растенията, по време на процеса фотосинтеза.

Всеки два мономера се свързват помежду си чрез гликозидна връзка, формираща се в резултат на реакция на кондензация (обезводняване), при което се образува дизахаридът целобиоза. Свързването е от тип 1-4. Това означава, че единият монозахарид участва с гликозидната си хидроксилна група … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Гоце Делчев – живот и дело

Гоце Делчев е едно от най-значимите имена в новата история на България. Той е апостол на свободата в поробената българска Македония. Отличава се като човек с изключителна за времето си интелектуална и организационна подготовка.

Ранни години

Гоце Делчев или още Георги Делчев, както е рожденното му име, е роден в гр. Кукуш, Егейска Македония (дн. Гърция) на 23 януари 1872 г. в семейството на Никола и Султана Делчеви. Той е първото дете от многолюдната им челяд – има 4 братя и 5 сестри.

Кукуш в този период наброявал близо 6000 души население, преобладаващо българско, като турците и циганите са общо не повече от 300, концентрирани в една махала в покрайнините на града. В годините на неговото съзряване в Македония тлее революционен дух сред българите. Те са разочаровани от несправедливия Берлински договор, който разпокъсва българското землище и са готови да се борят за своето освобождение. Тази тенденция особено се засилва след Съедиението на Княжество България с Източна Румелия и успешно проведената му военна защита през 1885 г. Събитията вдъхновяват македонските българи.

Гоце Делчев завършва начално училище и прогимназия в родния си град. През 1888 г. той отива да учи в прочутата Солунска мъжка гимназия. Там заедно със свои будни връстници … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Вардарска Македония под българска власт

България става част от Тристранния пакт на 1 март 1941 г., натиск и под заплахата от многомилионната немска армия разположена по границите на Царството след като преди това на няколко пъти отказва да го стори и поддържа неутралитет. На 25 март Кралство Югославия също влиза в пакта, но два дни по-късно правителството е свалено чрез военен преврат. Адолф Хитлер преценява, че тази акция има антигерманска насоченост и организира военна операция срещу страната под кодовото наименование „Ауфмарш“, която успява в периода 6-17 април да заличи Кралство Югославия от европейската карта.

След успешния край на кампанията идва предложение към България да поеме определена административна отговорност в земите на бивша Югославия, където има преобладаващо българско население. Българските власти приемат и българските войски влизат във Вардарска Македония. Между българската и италианската административна власт на Балканите същетвува демаркационната линия в областта. Територията на царството в Македония е 23 807 км2 , а населението – 1 061 338 души.

На 24 април между България и Германия е сключено тайното споразумение Клодиус – Попов. То гарантира немските интереси във Вардарско – признава им се правото да експлоатират суровините и предимство при отдаване на концесии.

Организация на българското управление в областта

Мнозинството от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Освобождението на България от турско робство

Освобождението на България от турско робство е военен и политически акт, който е резултат от многовековните борби на българския народ, решителната намеса на Руската империя с военна сила и моралната подкрепа на повечето европейски народи.

В следствие на Руско-турската освободителна война, на 3 март 1878 г. или 19 февруари по стар стил, с подписания в предградието на Цариград – Сан Стефано мирен договор, е възстановена българската държавност, след близо петвековно османско владичество.

Българският въпрос в центъра на европейската дипломация

Връх на национално-освободителните борби на българите е Априлското въстание от 1876 г. То е слабо организирано, бунтовниците са зле въоръжени и затова е жестоко потушено от турските власти. Въпреки това, общественото мнение в Европа и света научава за българския героизъм и безкрайните страдания, на които са подложени християните от български произход във владените от османлиите земи.

Благодарение на множеството репортажи и кореспонденции, като тези на американския пътуващ журналист Януари Макгахан (Januarius Aloysius MacGahan) истината за османските зверства излиза на яве. Знакови за времето си имена, като френския интелектуалец Виктор Юго, английския политик Уилям Гладстоун, руските писатели Фьодор Достоевски, Иван Тургенев и Лев Толстой, хърватския епископ Йосип Щросмайер и много други надигат глас в защита … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Произход на човека – прачовеци

Темата „Произход на човека“ вълнува не само съвременните учени биолози и антрополози, но и всеки, който търси смисъла на живота. Произходът на човека заема централно място във всяка религия създадена от зората на цивилизацията до днес. През вековете са правени множество философски и псевдонаучни хипотези, за това от къде идваме и какво представляваме.

Единствената научнообоснована теория обаче, е резултат и неизменна част от Еволюционната теория, създадена от английският натуралист Чарлз Дарвин. В наши дни тя е осъвременена, разширена и подкрепена с милиони доказателства. Те са продукт на неуморния изследователски труд на хиляди учени от цял свят, работили в областта на антропогенезата през последните 150 години.

В продължение на целия си живот Дарвин се е опитвал да избягва въпроса относно произхода на човека. Това е така, тъй като е знаел, че ще е твърде противоречив за религиозното викторианско общество.

През 1856-та година в пещерата Фелдхофер, намираща се в долината Неандертал (Германия), са открити фосилни останки на праисторически човек, който обаче се различава твърде много от съвременните хора. Три години по-късно Дарвин започва да издава трудовете си, като в крайна сметка, през 1871-ва отпечатва и книгата си „Произход на човека и половия отбор„.

Много преди дарвиновите … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Дървесина – структура на дървесината

Дървесина се нарича биологичният материал, който съставя по-голямата част от стъблата, корените и клоните на дървесните растения (дърветата). Тя е хетерогенна по своя строеж и състав и притежава както сходни, така и разнообразни характеристики при различните видове. Изследваната под микроскоп дървесина се вижда, че е изградена от различни растителни тъкани и малки отличаващи се по вида си растителни клетки.

Характерни особености на клетките на дървесината е, че са се срастнали и притежават дебели клетъчни стени богати на целулоза, лигнин и хемицелулози. Много от тях са удължени и образуват дървесинни влакна.

Интензивното използване на дървесина е част от анропогенната дейност още от зората на човешкия вид. Днес тя намира приложение както в бита, така и в индустрията. Много продукти, които често се възприемат като даденост – хартията например, биха били немислими без познаването на строежа, свойствата и начините за преработка на дървесина.

Дървесина – анатомия

Дървесинната структура може да се раздели на две нива. Видимите с невъоръжено око структурни особености се определят като макроструктури. Всички останали, за които са необходими специални наблюдателни инструменти (микроскопи), се класифицират като микроструктури.

Макроструктура на дървесината

На макрониво при напречен разрез на дървеното стъбло, от центъра навън, то може да … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Клетъчна стена

Клетъчна стена е основният компонент на клетъчната обвивка на растителните клетки. Тя представлява многослойна структура и определя формата на всяка растителна клетка. Изградена е от целулоза, хемицелулози, лигнин, пектинови вещества и се формира навън от цитоплазмената мембрана (плазмалема, клетъчна мембрана).

Изпълнява главно опорно-защитна и рекулаторна функция. Освен това, през пори в клетъчните стени се осъществява контактът между съседните клетки. Играе и ролята на физическа бариера, която спира някои микроорганизми в опитите им да атакуват растението.

Устройство на клетъчна стена

Целулозата необходима за изграждането на дадена клетъчна стена, се синтезира в ензимни целулозосинтезиращи комплекси. Те представляват розетки, съставени от 6 субединици.  Разполагат се в клетъчната мембрана, която на се намира в плътен контакт със стената.

Във времето на целулозен синтез, розетките се движат в равнината на плазмалемата и изнасят навън от клетката целулозните молекули.

Образуващите се полимерни вериги целулоза се вплитат под формата на микрофибрили, а те от своя страна, понякога образуват макрофибрили.

След това целулозните нишки напускат целулозосинтезиращите комплекси и се интегрират като структурни единици в намиращата се до цитоплазмената мембрана клетъчна стена.

В клетъчната обвивка на различните растения могат да се разграничат първична клетъчна стена и вторична клетъчна стена.

Първична клетъчна стена

Първичната клетъчна стенаПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ