post

Биткойн, Сатоши Накамото, блокверига и още нещо

Биткойн (bitcoin) е първата дигитална криптовалута, създадена от анонимен хакер с псевдонима Сатоши Накамото и пусната в Интернет в началото на 2009 година. Тя използва философия и криптографски методи разработени още преди 1991-ва, система с отворен код и блоквериги (блокчейн технология), изграждащи разпределен публичен регистър (леджър), на който се записват всички транзакции.

Биткойн е както названието на целия протокол, така и името на самата парична единица (биткойн), която често е наричана за кратко с архаичното название монета.

Кой е Сатоши Накамото?

Личността на създателя на първата криптовалута е обвита в мистерия и недоказани хипотези. Това, което се знае за него е, че името Сатоши Накамото е псевдоним, разработил е оригиналната версия на Биткойн и е написал Бялата книга (White paper – официалната публикация от октомври 2008-ма). През 2010 година Сатоши поверява проекта на Гавин Андрисън, а на следващата 2011-та се оттегля от разработването на Биткойн и не се появява никога повече.

Много са спекулациите относно личността на анонимния хакер. В публичното пространство през 2014-та се появява публикацията на Нюзуик, че възрастният инженер Дориан Сатоши Накамото от Темпъл сити (Калифорния) е легендарния създател на биткойн. Той отрича това, а и много … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Битката в Тевтобургската гора

Битката в Тевтобургската гора от началото на I-ви век след н.е. е сблъсък между две коренно различни цивилизации. От една страна римското урбанизирано общество на мултинационалната империя, а от друга страна дивите и свободолюбиви германски племена.

Унищожаването на римските легиони е тежка и съкрушителна загуба за римляните, която оставя трайни следи върху римската външна политика.

Раждането на легендата

В средата на Двадесети век нацистката пропагандна машина на Адолф Хитлер проповядвала радикален национализъм, като за целта търсела опора дори в легендите от историческото минало на Германия. Една от тези древни митични приказки всъщност е истинска и се използвала още от германските националисти през 19 век. Това е историята за Херман Германецът, който планирал, ръководил и спечелил сражението срещу римляните в Тевтобургската гора през деветата година от началoто на новата ера, по време на управлението на император Октавиан Август.

Херман не винаги бил известен с това си име. Още дете, той бил отведен от римляните като политически заложник, който трябвало да бъде романизиран и възпитан в цивилизованите порядки на римското общество под името Арминий.

Херман произхождал от племето херуски – съюзници на Рим и бил син на благородник. През юношеството си и ранната си младост постъпил на служба в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Целулоза

Целулоза (лат. cellula – клетка) е названието на най-разпространения в природата високомолекулен биополимер. Тя представлява голяма въглехидратна линейна (неразклонена) органична молекула с биологичен произход, която е съставена от повтарящи се по дължината ѝ градивни единици наречени мономери.

Целулозните вериги са основният структурен елемент на всяка клетъчна стена на всяка растителна клетка. Целулозното съдържание в дървесината на дървесните видове достига до 50%, а в размножителните приспособления на някои растения може да достигне почти до 100%, като например в пухчетата на тополите, на повета или в памука.

Целулоза – строеж

Мономерите, изграждащи молекулата на целулозата, се наричат монозахариди – съединения принадлежащи към групата на въглехидратите. Всички мономери са от един и същи тип: β-1,4-глюкоза и са под формата на пиранозни пръстени с циклична хексозна форма и един хетероатом кислород (β-D-глюкопиранозни остатъци). Еднообразието на мономерните градивни единици класифицира макромолекулите целулоза като хомополимери. Монозахаридите се произвеждат в зелените части на растенията, по време на процеса фотосинтеза.

Всеки два мономера се свързват помежду си чрез гликозидна връзка, формираща се в резултат на реакция на кондензация (обезводняване), при което се образува дизахаридът целобиоза. Свързването е от тип 1-4. Това означава, че единият монозахарид участва с гликозидната си хидроксилна група … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Гоце Делчев – живот и дело

Гоце Делчев е едно от най-значимите имена в новата история на България. Той е апостол на свободата в поробената българска Македония. Отличава се като човек с изключителна за времето си интелектуална и организационна подготовка.

Ранни години

Гоце Делчев или още Георги Делчев, както е рожденното му име, е роден в гр. Кукуш, Егейска Македония (дн. Гърция) на 23 януари 1872 г. в семейството на Никола и Султана Делчеви. Той е първото дете от многолюдната им челяд – има 4 братя и 5 сестри.

Кукуш в този период наброявал близо 6000 души население, преобладаващо българско, като турците и циганите са общо не повече от 300, концентрирани в една махала в покрайнините на града. В годините на неговото съзряване в Македония тлее революционен дух сред българите. Те са разочаровани от несправедливия Берлински договор, който разпокъсва българското землище и са готови да се борят за своето освобождение. Тази тенденция особено се засилва след Съедиението на Княжество България с Източна Румелия и успешно проведената му военна защита през 1885 г. Събитията вдъхновяват македонските българи.

Гоце Делчев завършва начално училище и прогимназия в родния си град. През 1888 г. той отива да учи в прочутата Солунска мъжка гимназия. Там заедно със свои будни връстници … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Вардарска Македония под българска власт

България става част от Тристранния пакт на 1 март 1941 г., натиск и под заплахата от многомилионната немска армия разположена по границите на Царството след като преди това на няколко пъти отказва да го стори и поддържа неутралитет. На 25 март Кралство Югославия също влиза в пакта, но два дни по-късно правителството е свалено чрез военен преврат. Адолф Хитлер преценява, че тази акция има антигерманска насоченост и организира военна операция срещу страната под кодовото наименование „Ауфмарш“, която успява в периода 6-17 април да заличи Кралство Югославия от европейската карта.

След успешния край на кампанията идва предложение към България да поеме определена административна отговорност в земите на бивша Югославия, където има преобладаващо българско население. Българските власти приемат и българските войски влизат във Вардарска Македония. Между българската и италианската административна власт на Балканите същетвува демаркационната линия в областта. Територията на царството в Македония е 23 807 км2 , а населението – 1 061 338 души.

На 24 април между България и Германия е сключено тайното споразумение Клодиус – Попов. То гарантира немските интереси във Вардарско – признава им се правото да експлоатират суровините и предимство при отдаване на концесии.

Организация на българското управление в областта

Мнозинството от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Освобождението на България от турско робство

Освобождението на България от турско робство е военен и политически акт, който е резултат от многовековните борби на българския народ, решителната намеса на Руската империя с военна сила и моралната подкрепа на повечето европейски народи.

В следствие на Руско-турската освободителна война, на 3 март 1878 г. или 19 февруари по стар стил, с подписания в предградието на Цариград – Сан Стефано мирен договор, е възстановена българската държавност, след близо петвековно османско владичество.

Българският въпрос в центъра на европейската дипломация

Връх на национално-освободителните борби на българите е Априлското въстание от 1876 г. То е слабо организирано, бунтовниците са зле въоръжени и затова е жестоко потушено от турските власти. Въпреки това, общественото мнение в Европа и света научава за българския героизъм и безкрайните страдания, на които са подложени християните от български произход във владените от османлиите земи.

Благодарение на множеството репортажи и кореспонденции, като тези на американския пътуващ журналист Януари Макгахан (Januarius Aloysius MacGahan) истината за османските зверства излиза на яве. Знакови за времето си имена, като френския интелектуалец Виктор Юго, английския политик Уилям Гладстоун, руските писатели Фьодор Достоевски, Иван Тургенев и Лев Толстой, хърватския епископ Йосип Щросмайер и много други надигат глас в защита … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Произход на човека – прачовеци

Темата „Произход на човека“ вълнува не само съвременните учени биолози и антрополози, но и всеки, който търси смисъла на живота. Произходът на човека заема централно място във всяка религия създадена от зората на цивилизацията до днес. През вековете са правени множество философски и псевдонаучни хипотези, за това от къде идваме и какво представляваме.

Единствената научнообоснована теория обаче, е резултат и неизменна част от Еволюционната теория, създадена от английският натуралист Чарлз Дарвин. В наши дни тя е осъвременена, разширена и подкрепена с милиони доказателства. Те са продукт на неуморния изследователски труд на хиляди учени от цял свят, работили в областта на антропогенезата през последните 150 години.

В продължение на целия си живот Дарвин се е опитвал да избягва въпроса относно произхода на човека. Това е така, тъй като е знаел, че ще е твърде противоречив за религиозното викторианско общество.

През 1856-та година в пещерата Фелдхофер, намираща се в долината Неандертал (Германия), са открити фосилни останки на праисторически човек, който обаче се различава твърде много от съвременните хора. Три години по-късно Дарвин започва да издава трудовете си, като в крайна сметка, през 1871-ва отпечатва и книгата си „Произход на човека и половия отбор„.

Много преди дарвиновите … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ