post

Освобождението на България от турско робство

Освобождението на България от турско робство е военен и политически акт, който е резултат от многовековните борби на българския народ, решителната намеса на Руската империя с военна сила и моралната подкрепа на повечето европейски народи.

В следствие на Руско-турската освободителна война, на 3 март 1878 г. или 19 февруари по стар стил, с подписания в предградието на Цариград – Сан Стефано мирен договор, е възстановена българската държавност, след близо петвековно османско владичество.

Българският въпрос в центъра на европейската дипломация

Връх на национално-освободителните борби на българите е Априлското въстание от 1876 г. То е слабо организирано, бунтовниците са зле въоръжени и затова е жестоко потушено от турските власти. Въпреки това, общественото мнение в Европа и света научава за българския героизъм и безкрайните страдания, на които са подложени християните от български произход във владените от османлиите земи.

Благодарение на множеството репортажи и кореспонденции, като тези на американския пътуващ журналист Януари Макгахан (Januarius Aloysius MacGahan) истината за османските зверства излиза на яве. Знакови за времето си имена, като френския интелектуалец Виктор Юго, английския политик Уилям Гладстоун, руските писатели Фьодор Достоевски, Иван Тургенев и Лев Толстой, хърватския епископ Йосип Щросмайер и много други надигат глас в защита … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Произход на човека – прачовеци

Темата „Произход на човека“ вълнува не само съвременните учени биолози и антрополози, но и всеки, който търси смисъла на живота. Произходът на човека заема централно място във всяка религия създадена от зората на цивилизацията до днес. През вековете са правени множество философски и псевдонаучни хипотези, за това от къде идваме и какво представляваме.

Единствената научнообоснована теория обаче, е резултат и неизменна част от Еволюционната теория, създадена от английският натуралист Чарлз Дарвин. В наши дни тя е осъвременена, разширена и подкрепена с милиони доказателства. Те са продукт на неуморния изследователски труд на хиляди учени от цял свят, работили в областта на антропогенезата през последните 150 години.

В продължение на целия си живот Дарвин се е опитва да избягва въпроса относно произхода на човека. Това е така, тъй като е знаел, че ще е твърде противоречив за религиозното викторианско общество.

През 1856-та година в пещерата Фелдхофер, намираща се в долината Неандертал (Германия), са открити фосилни останки на праисторически човек, който обаче се различава твърде много от съвременните хора. Три години по-късно Дарвин започва да издава трудовете си, като в крайна сметка, през 1871-ва отпечатва и книгата „Произход на човека и половия отбор„.

Много преди дарвиновите писания, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Дървесина – структура на дървесината

Дървесина се нарича биологичният материал, който съставя по-голямата част от стъблата, корените и клоните на дървесните растения (дърветата). Тя е хетерогенна по своя строеж и състав и притежава както сходни, така и разнообразни характеристики при различните видове. Изследваната под микроскоп дървесина се вижда, че е изградена от различни растителни тъкани и малки отличаващи се по вида си растителни клетки.

Характерни особености на клетките на дървесината е, че са се срастнали и притежават дебели клетъчни стени богати на целулоза, лигнин и хемицелулози. Много от тях са удължени и образуват дървесинни влакна.

Интензивното използване на дървесина е част от анропогенната дейност още от зората на човешкия вид. Днес тя намира приложение както в бита, така и в индустрията. Много продукти, които често се възприемат като даденост – хартията например, биха били немислими без познаването на строежа, свойствата и начините за преработка на дървесина.

Дървесина – анатомия

Дървесинната структура може да се раздели на две нива. Видимите с невъоръжено око структурни особености се определят като макроструктури. Всички останали, за които са необходими специални наблюдателни инструменти (микроскопи), се класифицират като микроструктури.

Макроструктура на дървесината

На макрониво при напречен разрез на дървеното стъбло, от центъра навън, то може да … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Клетъчна стена

Клетъчна стена е основният компонент на клетъчната обвивка на растителните клетки. Тя представлява многослойна структура и определя формата на всяка растителна клетка. Изградена е от целулоза, хемицелулози, лигнин, пектинови вещества и се формира навън от цитоплазмената мембрана (плазмалема, клетъчна мембрана).

Изпълнява главно опорно-защитна и рекулаторна функция. Освен това, през пори в клетъчните стени се осъществява контактът между съседните клетки. Играе и ролята на физическа бариера, която спира някои микроорганизми в опитите им да атакуват растението.

Устройство на клетъчна стена

Целулозата необходима за изграждането на дадена клетъчна стена, се синтезира в ензимни целулозосинтезиращи комплекси. Те представляват розетки, съставени от 6 субединици.  Разполагат се в клетъчната мембрана, която на се намира в плътен контакт със стената.

Във времето на целулозен синтез, розетките се движат в равнината на плазмалемата и изнасят навън от клетката целулозните молекули.

Образуващите се полимерни вериги целулоза се вплитат под формата на микрофибрили, а те от своя страна, понякога образуват макрофибрили.

След това целулозните нишки напускат целулозосинтезиращите комплекси и се интегрират като структурни единици в намиращата се до цитоплазмената мембрана клетъчна стена.

В клетъчната обвивка на различните растения могат да се разграничат първична клетъчна стена и вторична клетъчна стена.

Първична клетъчна стена

Първичната клетъчна стенаПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Битката при Абритус и гибелта на император Траян Деций

Античният град Абритус (ABRITVS) е процъфтявал в североизточната част на Римската империя (сега България). Днес разкопките му се намират в местността Хисарлъка на около 2 километра от град Разград. Изпървом там е имало тракийско селище. Самият град обаче възникнал през първи век от новата ера, като в началото е бил укрепен римски форт.

По това време доста от градовете се образували по подобен начин, а някои и до днес съществуват под формата на европейски столици и мегаполиси. Абритус прерастнал във важен градски център в римската провинция Moesia Inferior (дн. Мизия). В града през втори век се е разполагала втора кохорта на ХI Клавдиев легион, лагеруващ в Дуросторум (дн. Силистра), имащ за задача да охранява северната граница на Римската империя.

ABRITVS станал свидетел на една от най-трагичните за Рим битки. В средата на трети век след Христа (251г.), нашествие на готи в Мизия създало сериозни проблеми на империята. Това били смутни времена, в които на императорския трон владетелите се сменяли на всеки две години. За около век, близо петдесет души станали носители на скиптъра на цезаря. Епохата останала известна като ерата на войнишките императори.

В средата на трети век сл.н.е. на власт бил император Траян Деций, чието царуване … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Фотосинтеза. Хлоропласти и хлорофил. Цикъл на Калвин

Фотосинтеза се нарича процесът на самостойно хранене (автотрофно), при който организми наречени автотрофи (растения, водорасли и някои бактерии), съдържащи в клетките си хлоропласти с хлорофил, усвояват слънчевата енергия директно от слънцето, превръщат я в химическа, като произвеждат от неорганични вещества органични съединения.

Пластиди

Пластидите са органели, които се срещат в цитоплазмата на фотосинтезиращите организми. В зависимост от цвета си носят различни наименования.

Левкопластите са безцветни органели и в тях се складират запаси от резервни хранителни вещества. Хромопластите са пластиди оцветени най-често в жълто, червено и оранжево, заради съдържащите се в тях каротиноиди. Хлоропластите са зелени на цвят.

Трите вида пластиди са двумембранни органели, които притежават сходни структури. Затова те са способни да се трансформират един в друг. Наример когато картофите се оставят на пряка слънчева светлина, левкопластите се превръщат в хлоропласти. А като зреят зелените плодове, хлоропластите се преобразуват хромопласти.

Хлоропласти

Размерите на един хлоропласт варират между 2 и 10 микрометра (μm) в дължина. Зеленият цвят на всички хлоропласти е резултат от съдържащото се в тях зелено пигментно вещество хлорофил. Благодарение на него автотрофите поглъщат светлинната енергия и в процеса на фотосинтеза я трансформират в химическа.

Един хлоропласт много наподобява по форма на леко удължено и леко сплескано зърно. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Нуклеотиди – АТФ, ацетилкоензим А, НАД, ФАД

Нуклеотиди се наричат веществата, които са продукт на кондензация на някои хетероциклени органични съединения и монозахариди съдържащи фосфорна киселина в молекулата си.

Най-важните от биологична гледна точка са онези нуклеотиди, които служат като мономери, т.е. структурни единици, за големите молекули на нуклеиновите киселини (ДНК и РНК). Не им отстъпват по важност и съединения като аденозинтрифосфат и ацетилкоензим А, на които строежът също включва нуклеотиди.

Състав на нуклеотидите

Всеки нуклеотид се състои от три главни структурни елемента: азотна база, пентоза и фосфорна киселина.

1.) Азотната база се нарича още основа (проявява основни свойства) и представлява пуриново, пиримидиново или друго хетероциклено съединение. В структурата на азотната база има един или повече азотсъдържащи органични пръстени. Тя е свързана с монозахаридния остатък, който в случая е пентоза.

2.) Пентозата представлява монозахарид (въглехидратна молекула), който при рибонукленовата киселина (РНК) е рибоза (β-D-рибофураноза), а при дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) е дезоксирибоза (β-D-2-дезоксирибофураноза). Двата монозахарида се различават само по една функционална група – хидроксилната, която при дезоксирибозата отсъства на втора позиция и е заменена от водород. Оттук идва и представката дезокси- в названието на съединението, заради липсата на кислороден атом.

Свързването става, като азотната база замества хидроксилната група на позиция 1′ в молекулата на … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ