Тъкан е съвкупност от клетки с еднакъв строеж, които изпълняват една и съща функция в живия организъм и имат общ произход. При растенията има два основни вида растителни тъкани – меристемни и трайни.

Меристемни растителни тъкани

Меристемните растителни тъкани имат способността да се делят неограничено и благодарение на тях растението нараства. Клетките на меристемната тъкан са малки с големи ядра и са плътно разположени една до друга, като клетъчната обвивка е много тънка. Различават се според произхода си два вида меристемни тъкани – първична и вторична.

Първичните меристемни клетки водят началото си от зародиша на растението. Те се срещат във всички негови части и участват в нарастването му. Те биват връхна, странична и вмъкната първична меристема. Връхната меристема изгражда вегетационния връх и кореновия връх.

Страничната меристема са цилиндри от делящи се клетки разположени периферно в стъблото и корена между кореновия и вегетационния връх. Такива растителни тъкани са прокамбият, перицикълът и снопчестият камбий. Вмъкнатата (интеркаларна) меристема се среща и в междувъзлията и листните влагалища.

Вторичните меристемни клетки са такива клетки на трайните тъкани, които вторично са придобили способността да се делят и са отговорни за надебеляването на растението. Вторичните меристеми са камбий, фелоген и ранева меристема.

Камбият произлиза от прокамбия … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Звуковата информация от заобикалящата ни среда индивидите възприемат и обработват чрез слухова сетивна система. Тя е сложен апарат, чиито органи са способни да преобразуват уловените звукови сигнали в нервни импулси, на които реагира мозъкът.

Устройство на слухова сетивна система

Слухова сетивна система – тя включва външното, средното и вътрешното ухо, както и съответните слухови центрове за обработка на информацията в централната нервна система.

Външно ухо

Към него спадат ушната мида и външният слухов проход. Това са слуховите органи, които улавят звуците, събират ги и ги насочват навътре към средното ухо. Тъпанчевата мембрана се явява границата между външното и средното ухо. Когато звуковите вълни достигнат тъпанчевата мебрана, предизвикват нейното трептене.

Средно ухо

Средното ухо се състои от три костни образувания, наречени чукче, наковалня и стреме. Чукчето контактува с тъпанчевата мембрана и улавя нейните трептения, предизвикани от звуковата енергия. Чукчето предава вибрациите нататък по наковалнята и стремето към вътрешното ухо.

Главната функция на трите костици в средното ухо е засилване на звуковите трептения, което се постига чрез лостовия принцип на предаване на звуковите вибрации и поради повишеното налягане, което се създава на границата с вътрешното ухо. Средното ухо се свързва с носоглътката чрез Евстахиевата тръба – канал, който отговаря за изравняване … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Нерв е сноп от аксони, който подобно на кабел пренася нервни импулси от сетивните органи към нервните центрове и обратно. Нервите в тялото изграждат Периферната нервна система (ПНС), която включва в себе си нервите на гръбначния мозък, черепномозъчните нерви и нервните възли (ганглии).

Устройство на нерв

Всеки нерв e изграден от епиневриум, кръвоносни съдове и множество нервни влакна. Външният епиневриум е обвивка от съединителна тъкан, която предпазва нерва от увреждане. Пластът, който изпълва нерва по дължината му и разграничава другите негови компоненти, се означава като вътрешен епиневриум.

Кръвоносните съдове в един нерв осигуряват на нервните клетки крайно необходимите им хранителни вещества, кислород и други важни молекули. Нервните влакна представляват аксоните на сетивни или двигателни неврони, като влакната са опаковани по няколко в тръбовиден сноп, наречен фасцикул. Всеки фасцикул е обгърнат от слой съединителна тъкан, наречен периневриум. Отделните нервни влакна са обвити в обвивка – ендоневриум и са потопени в ендоневриална течност. Тя подобно на цереброспиналната течност в централната нервна система (ЦНС) има защитна функция.

В зависимост от това дали аксоните са покрити с веществото миелин, нервните влакна се раделят на амиелинови и миелинови, като освен по устройство те се различават и по някои свойства.

Амиелиновите нервни … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ