post

Растителни тъкани – видове и функции – АМР

Тъкан е съвкупност от клетки с еднакъв строеж, които изпълняват една и съща функция в живия организъм и имат общ произход. При растенията има два основни вида растителни тъкани – меристемни и трайни.

Меристемни растителни тъкани

Меристемните растителни тъкани имат способността да се делят неограничено и благодарение на тях растението нараства. Клетките на меристемната тъкан са малки с големи ядра и са плътно разположени една до друга, като клетъчната обвивка е много тънка. Различават се според произхода си два вида меристемни тъкани – първична и вторична.

Първичните меристемни клетки водят началото си от зародиша на растението. Те се срещат във всички негови части и участват в нарастването му. Те биват връхна, странична и вмъкната първична меристема. Връхната меристема изгражда вегетационния връх и кореновия връх.

Страничната меристема са цилиндри от делящи се клетки разположени периферно в стъблото и корена между кореновия и вегетационния връх. Такива растителни тъкани са прокамбият, перицикълът и снопчестият камбий. Вмъкнатата (интеркаларна) меристема се среща и в междувъзлията и листните влагалища.

Вторичните меристемни клетки са такива клетки на трайните тъкани, които вторично са придобили способността да се делят и са отговорни за надебеляването на растението. Вторичните меристеми са камбий, фелоген и ранева меристема.

Камбият произлиза от прокамбия … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Слухова сетивна система – устройство на ухо

Звуковата информация от заобикалящата ни среда индивидите възприемат и обработват чрез слухова сетивна система. Тя е сложен апарат, чиито органи са способни да преобразуват уловените звукови сигнали в нервни импулси, на които реагира мозъкът.

Устройство на слухова сетивна система

Слухова сетивна система – тя включва външното, средното и вътрешното ухо, както и съответните слухови центрове за обработка на информацията в централната нервна система.

Външно ухо

Към него спадат ушната мида и външният слухов проход. Това са слуховите органи, които улавят звуците, събират ги и ги насочват навътре към средното ухо. Тъпанчевата мембрана се явява границата между външното и средното ухо. Когато звуковите вълни достигнат тъпанчевата мебрана, предизвикват нейното трептене.

Средно ухо

Средното ухо се състои от три костни образувания, наречени чукче, наковалня и стреме. Чукчето контактува с тъпанчевата мембрана и улавя нейните трептения, предизвикани от звуковата енергия. Чукчето предава вибрациите нататък по наковалнята и стремето към вътрешното ухо.

Главната функция на трите костици в средното ухо е засилване на звуковите трептения, което се постига чрез лостовия принцип на предаване на звуковите вибрации и поради повишеното налягане, което се създава на границата с вътрешното ухо. Средното ухо се свързва с носоглътката чрез Евстахиевата тръба – канал, който отговаря за изравняване … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Нерв. Устройство на нервите – видове и функции

Нерв е сноп от аксони, който подобно на кабел пренася нервни импулси от сетивните органи към нервните центрове и обратно. Нервите в тялото изграждат Периферната нервна система (ПНС), която включва в себе си нервите на гръбначния мозък, черепномозъчните нерви и нервните възли (ганглии).

Устройство на нерв

Всеки нерв e изграден от епиневриум, кръвоносни съдове и множество нервни влакна. Външният епиневриум е обвивка от съединителна тъкан, която предпазва нерва от увреждане. Пластът, който изпълва нерва по дължината му и разграничава другите негови компоненти, се означава като вътрешен епиневриум.

Кръвоносните съдове в един нерв осигуряват на нервните клетки крайно необходимите им хранителни вещества, кислород и други важни молекули. Нервните влакна представляват аксоните на сетивни или двигателни неврони, като влакната са опаковани по няколко в тръбовиден сноп, наречен фасцикул. Всеки фасцикул е обгърнат от слой съединителна тъкан, наречен периневриум. Отделните нервни влакна са обвити в обвивка – ендоневриум и са потопени в ендоневриална течност. Тя подобно на цереброспиналната течност в централната нервна система (ЦНС) има защитна функция.

В зависимост от това дали аксоните са покрити с веществото миелин, нервните влакна се раделят на амиелинови и миелинови, като освен по устройство те се различават и по някои свойства.

Амиелиновите нервни ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Нервни клетки в централната нервна система

Нервната система е изградена от нервни клетки и осигурява координираното функциониране на всички части на тялото. Благодарение на нея организмите получават и обработват информацията, реагират на дразненията идващи от околната среда, което е необходимо за приспособяването към промените и оцеляването на индивидите.

Видове нервна система и нервни клетки

Нервната система се разделя на два типа – периферна и централна. Периферна нервна система включва гръбначномозъчните и черепномозъчните нерви и ганглии, а централна нервна система (ЦНС), съставена от главния и гръбначния мозък. Всички нервни клетки, които изграждат ЦНС се делят на два основни вида: неврони и глиални клетки, като всеки тип обединява няколко морфологично и функционално различни клетъчни представители.

Основната функция на невроните е получаването и предаването на информация от и към други клетки. Този информационен обмен става в местата на контакт между клетките, наречени синапси. Според начина на предаване на информацията синапсите се делят на електрически и химически. При електрически синапс сигналът се предава директно от една нервна клетка на друга. При химически синапс участва молекула – посредник (невротрансмитер), наречена медиатор (например ацетилхолин).

Неврон – устройство

Общото устройство на неврона включва тяло, дълъг израстък, наречен аксон, и различен брой къси израстъци – дендрити. В клетъчното … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Мускули и мускулно съкращение

Активната част на опорно-двигателната система се състои от множество мускули, които освен това участват в изграждането на стените на вътрешните органи и сърцето. Процесът, чрез който те осъществяват своите функции, се нарича мускулно съкращение. Благодарение на съкращенията на мускулите сърцето изпомпва кръвта, тялото се придвижва в пространството, извършва фини движения, осъществява дишане и храносмилане. Този процес е възможен заради свойствата на мускулната тъкан възбудимост, проводимост и съкратимост.

Устройство на скелетни мускули

Мускулите са изградени от мускулни снопове, представляващи групи от многоядрени клетки наречени мускулни влакна (миоцити). Миоцитите се формират още при ембриогенезата и са изключително богати на митохондрии (до 20% от общия обем на клетката) заради огромните си енергийни нужди. Вътре по протежението на мускулните влакна се разполагат множество (4 – 20бр.) сложни нишковидни белтъчни комплекси наречени миофибрили.

Отвън всяко мускулно влакно е обвито с двуслойна обвивка наречена сарколема. Външният ѝ слой е съставен от полизахариди, а вътрешният е двойнолипидна цитоплазмена мембрана. Мембраната е електрично поляризирана и на нея се дължат възбудимостта и проводимостта на мускулната тъкан. Вътрешността на клетката е изпълнена със саркоплазма (цитозол), сред която сноповидно се разполагат миофибрилите обгърнати от саркоплазмения ретикулум (ЕПР). В цистерните на ретикулума има запас от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Тъкан – устройство и функции. Видове животински тъкани

Основната структурна и функционална единица на живите организми е клетката. При многоклетъчните организми клетките са взаимосвързани структурно и функционално, образувайки тъкани. Органите на животните и растенията са изградени съответно от специализирани животински и растителни тъкани. При животните те са 4 основни типа: епителна, мускулна, нервна и съединителна. Всеки тип тъкан има подтипове, които се характеризират с различно устройство в зависимост от специфичните функции, които изпълняват.

Епителна тъкан

Характерно за епитела е плътният контакт между клетките и наличието на малко междуклетъчно вещество. Епителните клетки са полярни – имат апикална (връхна) част, която е ориентирана към околната среда и базална страна, контактуваща с подлежащите тъкани.

Епителната тъкан се разделя на покривен и жлезист епител. Основната роля на покривния епител е да защитава разположените под него тъкани от увреждане. Този вид епител покрива телесните повърхности и кухини.

Покривен епител

Според морфологията на клетките, които го изграждат, покривният епител може да бъде:

Плосък покривен епител – съставен е от плоски клетки, осигурява висока пропускливост на нискомолекулни вещества, поради което се среща в органите, където се извършва засилен обмен на вещества (капиляри, белодробни алвеоли).

Кубичен епител – клетките имат кубична форма с голямо сферично ядро, разположено в долната част на клетката. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ