Киселини и основи – електролити. Водороден показател pH

Posted on юни 6, 2018 by laconian

При разтварянето си много съединения се дисоциират на йони, в резултат на което образуват разтвори със специфични свойства. Наличието на водородни/хидроксилни йони в разтвора определя неговата киселинност/основност и количиствено това се представя от т. нар. водороден показател (pH) или съответно хидроксилен показател (pOH). Но дефинирането на понятията киселина и основа може да стане както в контекстта на теорията за електролитна дисоциация на Арениус, така и според протонната теория на Брьонстед – Лаури или електронната теория на Люис.

Киселини

Киселини, от гледна точка на теорията за електролитна дисоциация, са химически съединения, които във воден разтвор или стопилка се дисоциират на водородни катиони и киселинни аниони.

При дисоциацията химичната връзка между водородния атом и киселинния остатък се разкъсва. Броят молове водородни катиони (H⁺), които се образуват от един мол киселина определя нейната основност. Едноосновна киселина например е солната {1H⁺ + Cl^–}, а двуосновна е сярната киселина {2H⁺ + SO₄^2-}. При дву- и многоосновните киселини електролитната дисоциация протича на етапи.

Водните разтвори на киселините се различават по сила. Разредените киселини реагират с всички метали, които в Реда на относителната активност се намират преди водорода. Индикацията на … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Атмосфера – строеж и химичен състав на атмосферата

Posted on февруари 16, 2018 by laconian

Атмосфера се нарича най-външната обвивка на планетата Земя, състояща се предимно от газове. Нейната височина измерена от морското равнище е малко под 10 000 километра. В действителност 99% от масата на атмосферата е концентрирана в първите 40 километра, като това прави около 5,10.10¹⁵ тона. Атмосферата упражнява налягане, което на морското равнище е 101 325 Ра/cm² (1 atm) и се нарича атмосферно налягане.

Слоеве на земната атмосфера

Земната атмосфера се състои от 6 слоя. Най-близкият до земната повърхност е тропосферата, която достига на височина до 15-20 километра. В нея се формират климатичните особености на отделните земни региони.

Стратосфера се нарича вторият атмосферен слой, който започва от тропосферата и достига на височина до 50 километра. В него се намира озоновият слой и обикновено в стратосферата се пускат метеорологичните балони.

Мезосферата води началото си от стратосферата и достига на височина до 85 километра. В нея изгарят падащите метеорити.

Термосферата започва от мезосферата и достига на височина до 600 километра. В нея може да се наблюдават явленията Aurora borealis (северно сияние) и Aurora australis (южно сияние). В термосферата плават и изкуствените спътници на Земята (сателитите).

Йоносферата е слой, който се припокрива с мезосферата и тропосферата, но продължава на височина почти … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Арени. Бензен – бензеново ядро

Posted on януари 10, 2018 by laconian

Ароматните въглеводороди, чиито базов представител е органичното съединение бензен (C₆H₆), съдържат в молекулата си устойчиви пръстени съставени от 6 въглеродни атоми в sp² – хибридно състояние. Те носят общото название арени, а пръстените им се наричат бензенови ядра (Аr).

Бензен – строеж

Както вече споменахме, най-простият представител на арените е бензенът. Първата му структурна формула е предложена от немския химик Фридрих Кекуле. Тя правилно отразява количествения и качествения състав на бензена, но има съществени недостатъци.

Въпреки наличието на двойни връзки (пи-връзки, π) във формулата на Кекуле, на практика бензенът проявява стабилност близка до тази на наситените въглеводороди. Това ще рече, че той е устойчив на силни окислители. За да се обяснят различията между класическата структурна формула на бензена и действителните му химични свойства е създадена съвременна теория за неговия строеж.

В нея двойните химични връзки между въглеродните атоми са делокализирани в следствие на страничното припокриване на p-AO под и над равнината на въглеродния пръстен. Това означава, че те не принадлежат само на атомите, които ги образуват, а на цялата молекула. Формира се ароматно ядро (бензеново ядро) от електронната плътност на π-връзките.

Разстоянията между въглеродните атоми са еднакви, както … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Колоидно-дисперсни системи. Колоиди – зол, гел.

Posted on декември 10, 2017 by laconian

Колоиди (колоидно-дисперсни системи) – това са смеси (дисперсни системи) подобни на истинските разтвори, но се различават от тях по размерите на частиците на дисперсната фаза. Прието е големината им да е в порядъка от 1 до 1000 nm, т.е. те представляват или големи молекули, или молекулни агрегати (мицели). Според така зададените си размери, колоидно-дисперсните системи се нареждат между молекулно-дисперсните системи (разтвори) и грубодисперсните системи.

Видове колоиди (колоидно-дисперсни системи)

Колоидно-дисперсните системи са относително стабилни, но са и термодинамично неустойчиви. При диспергирането си в различни по своята природа дисперсни среди, едно вещество може да се разтваря и да се получава истински разтвор или да се формира колоидно-дисперсна система. Колоидното състояние е характерно за всички вещества.

Съществуват шест основни типа колоидно-дисперсни системи – зол, гел, емулсия, аерозол, твърд зол и пяна.

Зол – представлява течна дисперсна среда и твърда дисперсна фаза (вода/нишесте). Емулсия – това е смес от две несмесващи се течности, силно диспергирани една в друга (прясно мляко, масло/вода). Аерозолът е съставен от дисперсна среда газ и дисперсна фаза течност (мъгла) или твърди частици (дим). Пяната представлява дисперсна фаза газ в дисперсна среда течност (бита сметана) или твърдо вещество (лава,пемза). Гел – това е твърда дисперсна среда и течна … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

VIIА група (Седма главна подгрупа) – 17 група на ПС

Posted on ноември 15, 2017 by laconian

VIIА група (Седма главна подгрупа, 17 група) на Периодичната система включва елементите флуор (F), хлор (Cl), бром (Br), йод (I) и астатий (At). Всички те са известни под общото наименование халогенни елементи (солеобразуващи) и притежават неметален химичен характер.

Названието на флуора произлиза от от гръцкото „флуорос“ – разрушаващ. Имената на следващите 3 елемента означават както следва: хлорос – жълтозелен, бромос – зловоние, йод – виолетов. Названието на астатия, който е радиоактивен, означава нестабилен.

Флуор – VIIА група

Флуорът е най-електроотрицателният химичен елемент (при това не само в VIIА група а въобще), който проявява изключително агресивна химическа природа, по отношение на веществата, с които взаимодейства. Всъщност, само неонът и хелият не реагират с него. При обикновени условия, той е бледожълт газ с остра миризма и изключителна токсичност.

Флуорът може да се проявява само като окислител при химическите взаимодействия.

Химични свойства на флуора

В негово присъствие, натрият и калият се самозапалват. На въздух, желязото (под формата на желязна вълна) и флуора реагират с буйно изгаряне, но желязно блокче би следвало да се пасивира от новообразуващия се слой железен флуорид и реакцията да спре:

Na + F₂ → 2NaF (натриев флуорид)… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

VA група (Пета главна подгрупа) – 15 група на ПС

Posted on ноември 5, 2017 by laconian

VA група включва химичните елементи: азот (N), фосфор (P), арсен (As), антимон (Sb) и бисмут (Bi). Наименованието на азота произхожда от гръцки и означава „безжизнен“. Названието на фосфора също има гръцки произход и означава „носещ светлина“.

Името на арсеника се свързва както с персийското „зарник“ така и с гръцкото „арсеникос“ (ἀρσενικός). Антимонът е познат толкова отдавна, че има наименования на много древни езици. Названието антимон се датира някъде преди около 500 години. Бисмутът води наименованието си от немски (Wismut или Wiсsmuth) и означава бял метал.

Азот – VA група

При обикновени условия азотът е газ (N₂) без цвят и миризма, който съствалява 2/3 от атмосферата на нашата планета. Освен това е разпространен под формата на химични съединения (главно соли) в земната кора и във водоемите. Накрая, но не на последно място, азотните атоми са част от много органични молекули, като едни от най-важните са аминокиселините изграждащи живите организми на Земята и нуклеиновите киселини – носители на наследствената информация.

Химични свойства на азот

Химически азотът е типичен неметал, който образува киселинни оксиди и киселини. Той е отличен окислител, чиято електроотрицателност е трета по големина … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Отпушване на канали в бита с химикали

Posted on октомври 29, 2017 by laconian

За отпушване на канали в бита има различни възможности, но тук ще ви предложим най-лесните и възможно най-чистите подходи. Защото отпушване на канал с тел или с отпушвачка за тоалетна е добър, но много гнусен метод. При запушен канал далеч по-добър избор е да се използват химикалите натриева основа (сода каустик, натриев хидроксид) или солна киселина. Преди това обаче е редно да споменем някои мерки за безопасност.

Мерки за безопасност

При работата с химикали е желателно човек да е подсигурен с латексови ръкавици, защитни очила и някаква престилка. Тези мерки не са задължителни, но предпазливостта не е излишна. Солната киселина и натриевата основа имат силно разяждащ ефект. При попадане върху дрехите и кожата могат да нанесат сериозни поражения. Още по-опасно е тяхното поглъщане или пръсване в очите. Затова с тях трябва да се работи много внимателно!

При напръскване върху тялото, засегнатият участък веднага трябва да се измие обилно с хладка вода. Киселината се отмива лесно, но пък действа бързо и агресивно. За основата, която има бавно действие, е необходимо да се плакне докато изчезне усещането за осапунване. След попадение в очите или поглъщане трябва незабавно да се потърси спешна медицинска помощ. Неутрализирането на основата … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ