post

Хидролиза и реакции между разтвори на електролити

Хидролиза е процесът на взаимодействие на йоните на солите в дисоциирано състояние с йоните на водата в разтвора. Той може да се разглежда като обратен на процеса неутрализация.

Неутрализацията от гледна точка на теорията на електролитната дисоциация е реакция между разтвори на електролити – киселина и основа, в резултат на която се получава сол и вода. И още по-кратко казано, взаимодействие между хидроксилните и водородните йони в разтвора.

Реакции между разтвори на електролити

За да се осъществи реакция между разтвори на електролити, необходимо условие е, като продукт да се образува поне един слаб електролит (утайка, газ или вода). Както вече споменахме по-горе, такъв вид реакция е неутрализацията. Тя може да се изрази чрез пълно йонно уравнение или с помощта на съкратено, което представя формирането на слабия електролит, който в случая е вода:

{H+ + Cl} + {Na+ + OH} → {Na+ + Cl} + H2O (пълно йонно уравнение)
H+ OH– → H2O (съкратено йонно уравнение)

Друг вид реакции между разтвори на електролити са тези, при които се получава неразтворима утайка при взаимодействието на йоните в разтвора.

{Ba2+ + 2Cl} … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Киселини и основи – електролити. Водороден показател pH

При разтварянето си много съединения се дисоциират на йони, в резултат на което образуват разтвори със специфични свойства. Наличието на водородни/хидроксилни йони в разтвора определя неговата киселинност/основност и количиствено това се представя от т. нар. водороден показател (pH) или съответно хидроксилен показател (pOH). Но дефинирането на понятията киселина и основа може да стане както в контекстта на теорията за електролитна дисоциация на Арениус, така и според протонната теория на Брьонстед – Лаури или електронната теория на Люис.

Киселини

Киселини, от гледна точка на теорията за електролитна дисоциация, са химически съединения, които във воден разтвор или стопилка се дисоциират на водородни катиони и киселинни аниони.

При дисоциацията химичната връзка между водородния атом и киселинния остатък се разкъсва. Броят молове водородни катиони (H+), които се образуват от един мол киселина определя нейната основност. Едноосновна киселина например е солната {1H+ + Cl}, а двуосновна е сярната киселина {2H+ + SO42-}. При дву- и многоосновните киселини електролитната дисоциация протича на етапи.

Водните разтвори на киселините се различават по сила. Разредените киселини реагират с всички метали, които в Реда на относителната активност се намират преди водорода. Индикацията на … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Атмосфера – строеж и химичен състав на атмосферата

Атмосфера се нарича най-външната обвивка на планетата Земя, състояща се предимно от газове. Нейната височина измерена от морското равнище е малко под 10 000 километра. В действителност 99% от масата на атмосферата е концентрирана в първите 40 километра, като това прави около 5,10.1015 тона. Атмосферата упражнява налягане, което на морското равнище е 101 325 Ра/cm2 (1 atm) и се нарича атмосферно налягане.

Слоеве на земната атмосфера

Земната атмосфера се състои от 6 слоя. Най-близкият до земната повърхност е тропосферата, която достига на височина до 15-20 километра. В нея се формират климатичните особености на отделните земни региони.

Стратосфера се нарича вторият атмосферен слой, който започва от тропосферата и достига на височина до 50 километра. В него се намира озоновият слой и обикновено в стратосферата се пускат метеорологичните балони.

Мезосферата води началото си от стратосферата и достига на височина до 85 километра. В нея изгарят падащите метеорити.

Термосферата започва от мезосферата и достига на височина до 600 километра. В нея може да се наблюдават явленията Aurora borealis (северно сияние) и Aurora australis (южно сияние). В термосферата плават и изкуствените спътници на Земята (сателитите).

Йоносферата е слой, който се припокрива с мезосферата и тропосферата, но продължава на височина почти … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Арени. Бензен – бензеново ядро

Ароматните въглеводороди, чиито базов представител е органичното съединение бензен (C6H6), съдържат в молекулата си устойчиви пръстени съставени от 6 въглеродни атоми в sp2 – хибридно състояние. Те носят общото название арени, а пръстените им се наричат бензенови ядра (Аr).

Бензен – строеж

Както вече споменахме, най-простият представител на арените е бензенът. Първата му структурна формула е предложена от немския химик Фридрих Кекуле. Тя правилно отразява количествения и качествения състав на бензена, но има съществени недостатъци.

Въпреки наличието на двойни връзки (пи-връзки, π) във формулата на Кекуле, на практика бензенът проявява стабилност близка до тази на наситените въглеводороди. Това ще рече, че той е устойчив на силни окислители. За да се обяснят различията между класическата структурна формула на бензена и действителните му химични свойства е създадена съвременна теория за неговия строеж.

В нея двойните химични връзки между въглеродните атоми са делокализирани в следствие на страничното припокриване на p-AO под и над равнината на въглеродния пръстен. Това означава, че те не принадлежат само на атомите, които ги образуват, а на цялата молекула. Формира се ароматно ядро (бензеново ядро) от електронната плътност на π-връзките.

Разстоянията между въглеродните атоми са еднакви, както … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Колоидно-дисперсни системи. Колоиди – зол, гел.

Колоиди (колоидно-дисперсни системи) – това са смеси (дисперсни системи) подобни на истинските разтвори, но се различават от тях по размерите на частиците на дисперсната фаза. Прието е големината им да е в порядъка от 1 до 1000 nm, т.е. те представляват или големи молекули, или молекулни агрегати (мицели). Според така зададените си размери, колоидно-дисперсните системи се нареждат между молекулно-дисперсните системи (разтвори) и грубодисперсните системи.

Видове колоиди (колоидно-дисперсни системи)

Колоидно-дисперсните системи са относително стабилни, но са и термодинамично неустойчиви. При диспергирането си в различни по своята природа дисперсни среди, едно вещество може да се разтваря и да се получава истински разтвор или да се формира колоидно-дисперсна система.  Колоидното състояние е характерно за всички вещества.

Съществуват шест основни типа колоидно-дисперсни системи – зол, гел, емулсия, аерозол, твърд зол и пяна.

Зол – представлява течна дисперсна среда и твърда дисперсна фаза (вода/нишесте). Емулсия – това е смес от две несмесващи се течности, силно диспергирани една в друга (прясно мляко, масло/вода). Аерозолът е съставен от дисперсна среда газ и дисперсна фаза течност (мъгла) или твърди частици (дим). Пяната представлява дисперсна фаза газ в дисперсна среда течност (бита сметана) или твърдо вещество (лава,пемза). Гел – това е твърда дисперсна среда и течна … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

VIIА група (Седма главна подгрупа) – 17 група на ПС

VIIА група (Седма главна подгрупа, 17 група) на Периодичната система включва елементите флуор (F), хлор (Cl), бром (Br), йод (I) и астатий (At). Всички те са известни под общото наименование халогенни елементи (солеобразуващи) и притежават неметален химичен характер.

Названието на флуора произлиза от от гръцкото „флуорос“ – разрушаващ. Имената на следващите 3 елемента означават както следва: хлорос – жълтозелен, бромос – зловоние, йод – виолетов. Названието на астатия, който е радиоактивен, означава нестабилен.

Флуор – VIIА група

Флуорът е най-електроотрицателният химичен елемент (при това не само в VIIА група а въобще), който проявява изключително агресивна химическа природа, по отношение на веществата, с които взаимодейства. Всъщност, само  неонът и хелият не реагират с него. При обикновени условия, той е бледожълт газ с остра миризма и изключителна токсичност.

Флуорът може да се проявява само като окислител при химическите взаимодействия.

Химични свойства на флуора

В негово присъствие, натрият и калият се самозапалват. На въздух, желязото (под формата на желязна вълна) и флуора реагират с буйно изгаряне, но желязно блокче би следвало да се пасивира от новообразуващия се слой железен флуорид и реакцията да спре:

Na + F2 → 2NaF (натриев флуорид)… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

VA група (Пета главна подгрупа) – 15 група на ПС

VA група включва химичните елементи: азот (N), фосфор (P), арсен (As), антимон (Sb) и бисмут (Bi). Наименованието на азота произхожда от гръцки и означава „безжизнен“. Названието на фосфора също има гръцки произход и означава „носещ светлина“.

Името на арсеника се свързва както с персийското „зарник“ така и с гръцкото „арсеникос“ (ἀρσενικός). Антимонът е познат толкова отдавна, че има наименования на много древни езици. Названието антимон се датира някъде преди около 500 години. Бисмутът води наименованието си от немски (Wismut или Wiсsmuth) и означава бял метал.

Азот – VA група

При обикновени условия азотът е газ (N2) без цвят и миризма, който съствалява 2/3 от атмосферата на нашата планета. Освен това е разпространен под формата на химични съединения (главно соли) в земната кора и във водоемите. Накрая, но не на последно място, азотните атоми са част от много органични молекули, като едни от най-важните са аминокиселините изграждащи живите организми на Земята и нуклеиновите киселини – носители на наследствената информация.

Химични свойства на азот

Химически азотът е типичен неметал, който образува киселинни оксиди и киселини. Той е отличен окислител, чиято електроотрицателност е трета по големина … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ