post

VIIА група (Седма главна подгрупа) – 17 група на ПС

VIIА група (Седма главна подгрупа, 17 група) на Периодичната система включва елементите флуор (F), хлор (Cl), бром (Br), йод (I) и астатий (At). Всички те са известни под общото наименование халогенни елементи (солеобразуващи) и притежават неметален химичен характер.

Названието на флуора произлиза от от гръцкото „флуорос“ – разрушаващ. Имената на следващите 3 елемента означават както следва: хлорос – жълтозелен, бромос – зловоние, йод – виолетов. Названието на астатия, който е радиоактивен, означава нестабилен.

Флуор – VIIА група

флуор, VIIA група, 17 група

втечнен флуор (VIIА група) в тръбичка в температурен интервал от  -188ºС до -196ºС

Флуорът е най-електроотрицателният химичен елемент (при това не само в VIIА група а въобще), който проявява изключително агресивна химическа природа, по отношение на веществата, с които взаимодейства. Всъщност, само  неонът и хелият не реагират с него. При обикновени условия, той е бледожълт газ с остра миризма и изключителна токсичност.

Флуорът може да се проявява само като окислител при химическите взаимодействия.

Химични свойства на флуора

В негово присъствие, натрият и калият се самозапалват. На въздух, желязото (под формата на желязна вълна) и флуора реагират с буйно изгаряне, но желязно блокче би следвало да се пасивира от новообразуващия се слой железен … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

VA група (Пета главна подгрупа) – 15 група на ПС

VA група включва химичните елементи: азот (N), фосфор (P), арсен (As), антимон (Sb) и бисмут (Bi). Наименованието на азота произхожда от гръцки и означава „безжизнен“. Названието на фосфора също има гръцки произход и означава „носещ светлина“.

Името на арсеника се свързва както с персийското „зарник“ така и с гръцкото „арсеникос“ (ἀρσενικός). Антимонът е познат толкова отдавна, че има наименования на много древни езици. Названието антимон се датира някъде преди около 500 години. Бисмутът води наименованието си от немски (Wismut или Wiсsmuth) и означава бял метал.

Азот – VA група

При обикновени условия азотът е газ (N2) без цвят и миризма, който съствалява 2/3 от атмосферата на нашата планета. Освен това е разпространен под формата на химични съединения (главно соли) в земната кора и във водоемите. Накрая, но не на последно място, азотните атоми са част от много органични молекули, като едни от най-важните са аминокиселините изграждащи живите организми на Земята и нуклеиновите киселини – носители на наследствената информация.

Химични свойства на азот

Химически азотът е типичен неметал, който образува киселинни оксиди и киселини. Той е отличен окислител, чиято електроотрицателност е трета по големина … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Отпушване на канали в бита с химикали

За отпушване на канали в бита има различни възможности, но тук ще ви предложим най-лесните и възможно най-чистите подходи. Защото отпушване на канал с тел или с отпушвачка за тоалетна е добър, но много гнусен метод. При запушен канал далеч по-добър избор е да се използват химикалите натриева основа (сода каустик, натриев хидроксид) или солна киселина. Преди това обаче е редно да споменем някои мерки за безопасност.

Мерки за безопасност

При работата с химикали е желателно човек да е подсигурен с латексови ръкавици, защитни очила и някаква престилка. Тези мерки не са задължителни, но предпазливостта не е излишна. Солната киселина и натриевата основа имат силно разяждащ ефект. При попадане върху дрехите и кожата могат да нанесат сериозни поражения. Още по-опасно е тяхното поглъщане или пръсване в очите. Затова с тях трябва да се работи много внимателно!

При напръскване върху тялото, засегнатият участък веднага трябва да се измие обилно с хладка вода. Киселината се отмива лесно, но пък действа бързо и агресивно. За основата, която има бавно действие, е необходимо да се плакне докато изчезне усещането за осапунване. След попадение в очите или поглъщане трябва незабавно да се потърси спешна медицинска помощ. Неутрализирането на основата става с … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Почва. Почвообразуване. Състав на почвата

Почва е повърхностният рохкав и плодороден слой на земната кора, който влиза в пряк контакт с атмосферата и биосферата. Неговите състав, физични, химични и биологични характеристики варират в зависимост от климатичните особености на средата и почвообразуващите фактори.

Почвообразуване

Процесите свързани с формирането на различните видове почва са продължителни, сравнително сложни и включват два основни етапа.

Изветряване на основните скали

Първият етап на почвообразуване включва изветряването на основните скали. Процесът представлява механично разрушаване и химическа трансформация на нестабилните скалообразуващите минерали. Факторите, които влияят на тези трансформации са слънчевата светлина, химически активните газове в атмосферата, водата, големите температурни амплитуди, движението на въздушните маси и дейността на растителните и животинските видове.

Като резултат от изветряването на скалите се формират нови минерали, често с по-малки размери и с различен химичен състав. Някои от тях в състава на почвата са гипс, калцит, доломит, халит и т.н. При разрушаването на алумосиликатите се образуват минералите изграждащи глините – алумохидросиликати. Измежду тях каолинитът и монтморийонитът се използват в производството на керамика. Първият се получава в кисела среда, а вторият в алкална.

Ca [Al2Si2O8] + 3H2O + 2CO2 → Al2Si2O5(OH)ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Мед и металургия на медта

Химичният елемент мед (Cu) съществува в природата под формата на просто вещество (метал) и химични съединения. За първи път в човешката история, метална мед е била обработена около 9000-та годинa преди новата ера в земите на днешен Ирак. Между петото и четвъртото хилядолетие пр.н.е. тя се е превърнала в металът определящ някои от цивилизационните насоки на развитие на човечеството. Затова този период е известен под названието Медна епоха (още каменно-медна, енеолит, халколит).

химичен елемент мед

химичен елемент мед (1Б група, 11 група на ПС)

Във варненския халколитен некропол, заедно с най-старото обработено злато в света, са намерени множество медни предмети от същата ера. До мумията на Йоци – леденият човек от Алпите също е открита медна брадва, която може да бъде датирана около 3350 пр.н.е.

Приблизително към 4500-та пр. Христа, хората за първи път са започнали да сплавят мед с калай, в резултат на което се е получила сплав наречена бронз. През второто и първото хилядолетие, широката употреба на бронза става причината периодът да бъде наречен Бронзова епоха.

Физични свойства

При стайна температура медта е в твърдо агрегатно състояние, като нейната твърдост превъзхожда тази на другите два метала от 1Б група на Периодичната система. Елементът се класифицира като преходен ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Керамика и производство на керамични изделия

Производството на керамика като цяло и в частност на отделните керамични изделия е древен занаят и същевременно модерна индустрия, които са от изключително значение за човека. Още в праисторически времемена, първите човеци са изнамерили за изключително полезни съдовете от печена глина. Днес продуктите на керамичните производства намират приложения както в бита и ежедневието, така и в промишлената и научно-изследователската дейност.

Керамика и по-известни керамични продукти

Керамика на глинена основа

керамика, грънци, фаянс, порцелан

грънци, фаянс, порцелан

  1. Тухли – плътни или кухи керамични блокове от печена глина, които се използват в строителството предимно при зидането на стени. Те са негорими, относително химически инертни, водоустойчиви и не се разяждат от биологически видове. Глината се изпича при 900-1000°С.
  2. Керемиди – керамични плочи от печена глина, които се употребяват при изграждането на покривите. Те са негорими, относително химически инертни, водоустойчиви и не се разяждат от биологически видове. Глината се изпича при 900-1000°С.
  3. Теракота – керамика и керамични изделия, които се изработват от финозърнеста червеникава глина и нямат глазура. Най-известният пример е теракотената армия в Китай. Глината се изпича при 900-1000°С.
  4. Грънци – грънчарството е древна занаятчийска технология, която днес в западните общества се е запазила под формата на изкуство. Грънците са глинени съдове, които са намирали приложение в
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ
post

Стъкло – производство на стъкло

Стъкло се наричат преохладените стопилки на натриево-калциеви силикати и силициев диоксид, както и тези на оксидите на бора, германия и др. Стъклото е инертен материал, което ще рече, че не взаимодейства с почти нищо и това го прави изключително подходящо за приложение в бита и индустрията. То е крехко и може да бъде както напълно прозрачно, така и оцветено. Суровините за производството му са в изобилие, а стъклените отпадъци не замърсяват химически или биологически природата. Много композитни материали използват стъклени ингредиенти.

Съставки използвани за производството на стъкло

фулгурит, стъкло от мълния

фулгурит

Кварцовият пясък (силициев диоксид SiO2) е основната стъклообразуваща суровина. Много често в природни условия, когато в пустинята или на плажа пясъкът бъде ударен от мълния, се наблюдава витрификация (встъкляване) и формиране на фулгурити. Това са кухи кореноподобни образувания от стопен силициев диоксид и други материали.

Промишлено произведеното стъкло за ежедневни цели, включва в състава си силициев диоксид, натриеви силикати (Na2SiO3) и калциевите силикати (CaSiO3). За получаването на стъкла със специални свойства или различно оцветяване, към изходните компоненти се добавят и други оксиди.

Например магнезиев оксид (MgO) и алуминиев оксид (Al2O3) се прибавят за … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ