Надбъбречни жлези – представляват чифтен орган с вътрешна секреция (ендокринни жлези) и участват в хуморалната регулация. Намират се върху горната част на бъбреците, откъдето произлиза названието им. Всяка жлеза е изградена от кора (кортекс) и сърцевина (медула). Тези две техни части се различават по ембрионален произход, устройство и функции.

Структура и функции на надбъбречната кора

Кортексът или още кората на човешките надбъбречни жлези е мезодермално образувание. В нея се обособяват три отделни зони. Това са zona glomerulosa, zona fasciculata и zona reticularis. Zona glomerulosa се разполага в най-външната част на надбъбречната кора. Площта ѝ заема около 15% от общата площ на надбъбречната жлеза. В тази зона се синтезират минералкортикоидни хормони.

В междинната част на кортекса е най-обширната zona fasciculatа (до 50% от цялата жлеза). Zona reticularis се намира в най-вътрешния участък на кората. Zona fasciculatа и zona reticularis са отговорни за производството на глюкокортикоидните хормони (кортизол, кортикостерон) и половите стероиди (дехидроепиандростерон, андростендион) в надбъбречните жлези.

Хормони на надбъбречния кортекс

Всички хормони на кората на надбъбречните жлези са производни на холестерола. Основната част от прекурсорния холестерол постъпва в клетките от кръвта. След естерификацията му той се складира във везикули в цитоплазмата. При получаване на сигнал за производство на хормони, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Щитовидна жлеза е една от жлезите с вътрешна секреция (ендокринни). Намира се в областта на шията, пред трахеята под щитовидния хрущял на гръкляна. Формата ѝ наподобява особен тип древногръцки щит, което е причина за нейното название.

Щитовидните хормони са трийодтиронин (Т₃), тироксин (Т₄) и калцитонин. Хормоните на човешката щитовидна жлеза играят огромна роля в метаболитните процеси, растежа и развитието на организма. Калцитонинът в частност, участва в регулацията на калциевата хомеостаза.

Щитовидна жлеза – устройство

Тя има два дяла, свързвани посредством тесен провлак. Главната структурна и функционална единица на човешката щитовидна жлеза е фоликулът. Щитовидният фоликул е изграден от единичен слой епителни клетки с кубична форма. Фоликулните клетки заграждат малко пространство. Това пространство е изпълнено с желеподобно вещество – колоид.

Главната съставка на колоида е протеинът тиреоглобулин. Тиреоглобулинът е основен субстрат за производството на щитовидните хормони. Всеки щитовиден фоликул е заобиколен от гъста мрежа от капиляри. Във всяка щитовидна жлеза има и парафоликулни клетки. Тези клетки притежават по-големи размери и се разполагат между отделните фоликули.

Синтез на хормони от щитовидната жлеза

Трийодтиронинът и тироксинът се синтезират в щитовидните фоликули. Тези хормони са производни на аминокиселината тирозин. Тироксинът се произвежда в по-голямо количество, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Кръвоносни съдове – представляват тръбовидни структури, които се свързват помежду си и образуват сложна мрежа. Те заедно със сърцето съставят сърдечно-съдовата система. Тя осигурява цикличното движение на кръвта в цялото тяло – кръвообращение. Благодарение на сърдечно-съдовата система, до тъканите се доставят кислород, хранителни вещества, а от тях се отвеждат ненужните продукти на метаболизма.

Кръвоносни съдове – устройство

Стените на всички кръвоносни съдове са изградени от три слоя. Външният слой (tunica adventitia) е от съединителна тъкан. Главният протеинов компонент в този слой е колагенът. Средният пласт (tunica media) на стената е изграден от гладко-мускулна тъкан. Благодарение на съкращенията на гладката мускулатура кръвоносните съдове могат да променят размерите на лумена (отвора) си.

Най-вътрешната част (tunica intima) от стената на кръвоносните съдове е съставена от ендотел – вид епителни  клетки. Ендотелните клетки изпълняват много важни функции. Тези клетки служат като бариера между кръвта и тъканите, участват в процесите на кръвосъсирване и регенерация на кръвоносните съдове. Ендотелът покрива субендотелния пласт от тънка съединителна тъкан. Под субендотелния слой се разполага еластична мембрана.

Видове кръвоносни съдове

В състава на съдовата система влизат няколко вида кръвоносни съдове. Те се различават по своите размери, устройство и функции в кръвообращението.

Артериални съдове

Тромбоцити – те са част от формените елементи на кръвта. Наричат ги още „кръвни плочици”. Основната им роля в организма е свързана с кръвосъсирването. Те представляват дискове с овална форма и диаметър до 4 µм. Тромбоцитите са безядрени клетъчни фрагменти, които произлизат от гигантски полиплоидни клетки в костния мозък – мегакариоцити. От една мегакариоцитна клетка чрез фрагментация се получават до осем протромбоцита. Протромбоцитите се раздробяват до по-малките тромбоцити при преминаването им в периферните кръвоносни съдове.

Тромбоцити – устройство

При всички тромбоцити липсват ядра и следователно не притежават репродуктивни способности. Въпреки това те са функционално активни клетъчни елементи.  Тромбоцитите имат две структурно различни зони. Периферният участък е по-светъл и се означава като хиаломер. Централната по-тъмна зона се нарича грануломер. В тази зона са разположени т. нар. алфа-гранули и тромбоцитните органели. Някои от алфа-гранулите са богати на калциеви йони, серотонин, фосфати и АТФ. Други съдържат фибриноген, фирбонектин и други протеини, участващи в кръвосъсирването. ю

Органелите на тромбоцитите включват лизозоми, гликогенови везикули, фрагменти от ендоплазмен ретикулум (ЕПР) и апарат на Голджи. Частите от ЕПР и апарата на Голджи позволяват на тромбоцитите да складират калциеви йони и да произвеждат множество ензими. За изпълнението на тромбоцитните функции от голямо значение е … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ