post

Корозия и защита на металите от корозия

Корозия е термин, който идва от латински (corrodere)  и означава разяждане. В природата и в урбанизираните райони под действието на корозията се разрушава почти всичко – почви, скали, сгради, съоръжения и пр. Тази публикация обаче е посветена само на корозионното разрушаване на металите.

Корозия на металите е физикохимичен процес на разрушаването им под въздействието на външни фактори. Подобни процеси са естествена част от кръговрата на веществата, но влияят негативно на стопанската дейност на човека. Според произхода и механизма си, металната корозия бива химична, електрохимична и биохимична.

Химична корозия на металите

При химичната корозия  разрушаването на металите става в следствие на химични реакции, при които няма електричен ток. Обикновено това са взаимодействия на метала с газове и течности – неелектролити.

Газовата корозия протича при високи температури и обикновено е резултат от наличието на кислород в газовете. Този тип корозионно въздействие е характерно за индустриалните структури с метален произход. Те често са изложени на ефектите на въглеродния диоксид, серния диоксид, азотните оксиди и други.

Степентта на разрушаване зависи от афинитета на съответния метал или сплав към кородиращия газ. Понякога се образува коричка от метален оксид, който действа пасивиращо и забавя или спира  корозионния процес. В други случаи образуваният покривен слой не … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Чугун и металургия на чугуна

Чугун – представлява сплав на желязото с 2 до 5% масови части въглерод. За неговото производство се използват железни руди (хематит, магнетит, лимонит и сидерит) и понякога манганови руди. Изискване към рудите необходими за направата на чугун е те да не съдържат сяра, цинк, фосфор и арсен. Тези химични елементи влошават физико-механичните свойства на получената сплав.

Видове чугун

Бял чугун

Въглеродът в белия чугун не е под формата на графит. Той е свързан с желязото и образува циментит, който от химична гледна точка представлява железен карбид Fe3C. За разлика от сивия чугун, белият съдържа повече манган и по-малко силиций. Той е крехък, липсва му ковкост и не може да се заварява. Главната му употреба е като суровина за получаването на стомана.

Сив чугун

Въглеродът в сивия чугун е под формата на люспи от свободен графит. Названието на сплавта идва от цвета на графита. Съдържанието на силиций в сивия чугун е по-голямо от това в белия. Той е най-произвежданият вид, въпреки че не може да се кове или обработва в топло или студено състояние. Тъй като се лее отлично, се използва в производството на радиатори, печки, машинни елементи, вани, инструменти и др. Силно устойчив е на натиск и … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Галваничен елемент

Галваничен елемент – представлява конструкция, в която протича електрохимична реакция, в резултат на което, химичната енергия се преобразува в електрична. На този процес може да се гледа като на обратен на електролизата, при която електричната енергия се трансформира в химична.

Конструкция на галваничен елемент

Галваничен елемент може да се конструира в един или два съда от инертен материал (стъкло, керамика, пластмаса). Ако съдът е само един, то тогава по средата се поставя пореста преграда, която го разделя на два полуелемента. Ако съдовете са два – съответно и полуелементите са два, между тях се използва солеви мост, който да ги свързва. Солевият мост е тръбичка изпълнена с разтвoрена сол – електролит (NaCl, KCl, NH4NO3). Електролитът не изтича, защото е ограничен с порести прегради или желатиноподобни вещества.

В полуелементите се налива разтвор на електролит. Един от примерите е галваничният елемент на Даниел-Якоби, наричан често само елемент на Даниел. При него, в единия полуелемент се потопява електрод от цинк (анод) в разтвор от цинков сулфат. Това е отрицателният полюс на галваничния елемент. В другия полуелемент електродът е от мед (катод) и се потопява в разтвор от меден сулфат. Той представлява … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Сапун и видове сапуни

Сапун – от химична гледна точка е сол на висшите карбоксилни киселини и някой метал (най-често алкален), а от физикохимична гледна точка е повърхностно активно вещество (ПАВ). Сапуните намират най-различна употреба както в промишлеността, така и в бита, но най-популярен е санитарният сапун, който се използва като миещо средство още от дълбока древност.

Производство на сапун в духа на древните традиции

Първите сапуни са датирани приблизително 3000 години преди Новата ера, но няма точен период, към който може да се причисли откриването на миещия сапун. Смята се, че е създаден в Древна Месопотамия от три основни съставки – вода, алкали и мазнини от растителен или животински произход. Тази рецепта се използва до днес в различни вариации.

Например нашите баби и дядовци са варили сапун от свинска мас и натриева основа (сода каустик). В Близкия изток от прастари времена се използва зехтин вместо животинска мазнина. Колкото до съвременните производства на сапуни, те разчитат предимно на синтетични висши карбоксилни киселини. Възниква въпросът, какво е общото между карбосилните  киселини и мазнините?

Отговорът е прост: при хидролиза на мазнините те се разпадат до глицерол и висши карбоксилни киселини:

Хидролизата с алкална основа се нарича осапунване и вместо карбоксилни киселини се получават техни алкални соли, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Елементарни частици – адрони, лептони и кварки

Елементарни частици са тези, които в микрокосмоса съставят материята и конкретно атомите и не могат да бъдат разпаднати на по-малки. В началото се е смятало, че атомът е тази универсална неделима частица и затова названието му в буквален превод от старогръцки означава „неделим„. Впоследствие обаче, учените-физици успели да го „разцепят“ на съставящите го елементарни частици.

Установено било, че протоните и неутроните изграждат атомните ядра, а електроните съставят атомната обвивка. Но оказва се, че дори ядрените частици също могат да бъдат изградени от съставящи ги такива. Заради развитието на ускорителите на частици в САЩ, Русия и най-известният в Швейцария (Големият адронен колайдер), днес са познати стотици различни елементарни частици. Те могат да съществуват в различно кратки периоди от време и да се преобразуват в друг вид чрез разпадане.

В природата, ако не влизат в взаимодействия, стабилни са само фотонът, електронът, неутриното и протонът. Те са способни да съществуват неограничено време за разлика от другите елементарни частици. Останалите, които са нестабилни се разпадат, т.е. изчезват, а на тяхно място се раждат други. Тъй като частиците от един и същи вид имат различна продължителност на съществуване, за тях е създадена усреднената велична – средно време на живот. Повечето … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Химично инженерство – въведение и понятия

Публикацията е на базата на лекционния материал на проф. И. Пенчев (ХТМУ – София). Измененията, допълненията и съкращенията са направени от ABRITVS.com с цел по-лесното възприемане на материала от читателите.

Химично инженерство е научна дисциплина, която използва систематизирани познания на базата на фундаменталните науки (математика, физика,  химия и биология), за проектиране и създаване на приложни химични системи и инсталации за производствени нужди с цел трансформиране на веществата. През 20-ти век химичните производства е трябвало само да бъдат икономически изгодни и относително безопасни за работещите и местното население. Днес за тях има далеч по-високи изисквания откъм безопасност и екологична устойчивост.

Всеки процес на трансформиране на веществата се състои от серия последователни елементарни процеси: химични или биохимични реакции, механично разделяне чрез утаяване, флокулация, филтруване, разделяне на крайния продукт чрез масообменни процеси между две фази (абсорбция, екстракция, ректификация, ултрафилтрация и др.).

На базата на това всеки процес на трансформация на веществата може да бъде разделен на елементарни операции наречени Основни процеси. Те могат да бъдат три главни вида

  1. Хидродинамични процеси: (транспорт на флуиди, разбъркване, смесване);
  2. Производство на топлина и на студ и топлопренасяне;
  3. Масообменни процеси:

а) Масопренасяне в системите газ-течност:

  • Изпаряване, кондензация;
  • Абсорбция, овлажняване
  • Дестилация, ректификация

б) Масопренасяне в системите твърдо тяло-флуид:

  • Кристализация,
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ
post

Термохимия – топлинен ефект

При протичането на химичните реакции се извършват процеси на освобождаване или поглъщане на енергия. Най-често тя е под формата на топлина, но може да има и друго естество. Отделянето или поглъщането на енергия под формата на топлина се нарича топлинни ефекти на химичните реакции. Те се отбелязват с латинската буква Q и се измерват в килоджаули (KJ).

Термохимия е дялът от химията, който изучава топлинните ефекти.

Топлинен ефект на екзотермична реакция и ендотермична реакция

Когато дадена химична реакция е съпроводена с отделяне на топлина, се нарича екзотермична и има положителен топлинен ефект ( + Q ). Следващата приложена е екзотермична реакция –  гасене на негасена вар (калциев оксид и вода), при която се  отделя достатъчно топлина, за да се сготви яйце:

CaO +  H2O → Ca(OH)2 + Q

Когато дадена химична реакция е съпроводена с поглъщане на топлина, се нарича ендотермична и има отрицателен топлинен ефект ( – Q ). Дадената за пример ендотермична реакция е между бариев хидроксид и амониев хлорид, като при нея температурата пада до -5°С (може да замразява вода):

Ba(OH)2 + 2NH4Cl → BaCl2 + 2NH3 + 2H2O – Q

Процесите на разтваряне също … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ