post

Въстанието на Петър и Асен

Въстанието на Петър и Асен от 1185 – 86 година е добре организирана военна кампания, която е ръководена от двама братя български благородници. То има за цел извоюване освобождението на българския народ от византийска власт и възстановяването на българската държавническа традиция. Въстанието на Петър и Асен поставя началото на Второто българско царство и на династията на Асеневци.

Обстановката в ромейските и българските земи преди въстанието

След неуспехите на въстанията на Петър Делян и Георги Войтех, ситуацията за българското население в поробените от Византия (Източната Римска империя) земи продължила да се влошава. Династията на Комнините съумяла да стабилизира цялостния упадък в империята, но нещата не изглеждали никак розови.

Взаимоотношенията на Константинопол със западните сили постепенно изместили равновесието в тяхна полза. Венеция заедно с Норманското кралство в Южна Италия и Сицилия били сериозни конкуренти за надмощие в региона. Допълнително от северозапад Маджарското кралство (Унгария) се въздигало като нарастваща нова заплаха.

Нашествията на маджарите дали възможност на сърбите да отхвърлят властта на Византия и да възстановят своето кралство. От североизток пък налитали куманите чак до Дунав и отсам реката в Мизия (по това време името на тази провинция било възстановено). През 1180 година Мануил I Комнин починал, а престолът бил узурпиран от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Хан Омуртаг 814 – 831г.

Хан Омуртаг е син на хан Крум и български владетел от Първото българско царство, властвал в периода 814 – 831г.

България в началото на управлениято на Хан Омуртаг

В края на 814-та, почти година след кончината на хан Крум, на престола се възкачил неговият син  и нов хан Омуртаг (не е ясно дали е същата година). Той заварил една силна България, но същевременно с нов облик.

За да засилят монархическата си власт, владетелите преди него били позволили на славяните активно да участват в управлението на държавата. Тяхната роля в държавните дела вече била нарастнала до степен, при която всеки владетел се усещал зависим от славяните. Това важало особенно в случаи на размирици и междуособни войни. Така българският монарх се надявал да има опора в славянството, ако българската аристокрация направела опит да го свали с преврат.

И друго се било променило след войните водени от Крум. Многобройните пленници и роби, които били разселвани по българските земи донесли със себе си и своята религия – християнството. Невежеството на обикновенните хора и лошите условия, при които понякога живеели, ги правели лесно податливи към тази нова за тях вяра. Много скоро мнозина потърсили утеха от несгодите у християнските проповеди и се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ