post

Хан Персиан (хан Пресиян) (836 – 852)

Хан Персиан (хан Пресиян) е български владетел, който властвал в Първотото българско царство в периода 836 – 852г.

При хан Персиан (837г.) настъпил краят на противославянската реакция. Подобно на Крум той осъзнал, че да просъществува българската държава, необходимо било властта да се опре на славянското население, което от своя страна се очертавало като преобладаващата етническа съставка на ханството.

Сблъсъци на хан Персиан с ромеите в Македония

Тогавашните събития в македонските земи потвърждават тази политическа линия. Византия правела невъзможното, за да засили натиска върху тамошните славяни. Местното славянско население, от своя страна противодействало дръзко и решително в очакване на помощ от българския владетел.

Заради тази им дързост, василевсът изпроводил една армия да нанесе съкрушаващ удар върху непокорните славянски родове. Ала хан Персиан също не пропуснал да изпрати натам войските си,  начело на които застанал старият и велемощен кавхан Исбул.

До сблъсък не се стигнало, защото през 838 година Империята била нападната от изток и ромеите побързали да си изтеглят войските от Македония. Но Византия не останала длъжна на хан Персиан. Тя продължила враждебните си действия, но с помощта на външнополитически игри. В процеса на непрекъснати международни интриги, Източната Римска империя създала несъзнателно и една нова държава, която щяла да се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Хан Кардам (777-803) – укрепване на България

В края на осми век България била започнала да излиза от тежката политическа криза, в която държавата се намирала, когато на престола се възкачил хан Кардам (777-803).

Пред него стояла нелеката задача да стабилизира политически страната, която вече била преживяла смъртната опастност благодарение на предшественика му хан Телериг. Въпреки трудността на предстоящото предприятие, външнополитическата обстановка го облекчавала в голяма степен.

Вътрешнополитическа обстановка в българската държава

Наследникът на Константин V Копроним въобще не смятал да продължава политиката на войни с България. Това помогнало на българския хан да се концентрира върху вътрешнодържавните дела. От друга страна, дългите междуособици в ханския двор били редуцирали до голяма степен броя на българските боили. Заради това, аристокрацията трябвало да се примири със загубата на неограничената си власт над българския владетел.

Пред хан Кардам се откривала възможността да търси пътища към абсолютната власт. За тази мисия щели да му помогнат и славяните, чиято роля в държавата била нарастнала значително. Тя се оказала особенно решителна в мрачните дни на политическата криза, когато благодарение на тях, Стара Планина се превърнала в непреодолима преграда за византийските нашественици. Вътрешнополитическото влияние на славянството, вече можело да служи като опора на българския владетел, в случай на разногласия между него и българската аристокрация.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Георги I Тертер

Георги I Тертер е български монарх, който е заема трона във времена на голям упадък на Второто българско царство. Той е свидетел на господството на Златната орда над Балканите и васал на татарските ханове. Поставя началото на Тертеровата династия в Търнов.

Предпоставките

През 1280 година България се намирала в невиждана политическа, икономическа и духовна разруха. Цар Ивайло правел отчаени опити да отблъсне татарските орди на хан Ногай отвъд Дунав. В това време престолът бил зает от узурпаторът Иван Асен III. От ситуацията се възползвал боляринът Георги Тертер, който успял сам да седне на трона, опирайки се на българското и куманското болярство. Ивайло паднал коварно убит по време на преговори с Ногай, а Иван Асен III се завърнал да служи на своя господар – императорът на ромеите Михаил VIII Палеолог.

Управлението на Георги I Тертер

През 1281 година, неаполитанския крал Карл I Анжуйски подготвил настъпление срещу византийските сили. Но на територията на днешна Албания, католическата армия претърпяла поражение от ромеите при град Берат. За да отмъсти на Михаил VIII Палеолог той започнал да заговорничи с всички ромейски врагове, като в това число влизало и българското царство. Георги I Тертер се подготвил за офанзивата, но тя така и не се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Златният век на цар Симеон Велики

Цар Симеон Велики (Симеон I) е български владетел (893 – 927 г.) от Първото българско царство. Неговото управление е наречено от историците Златният век на България. Причините за това са голямото териториално разширение на държавата, разцветът на българската книжовност и въздигането на монарха в царско достойнство (император).

Кесаревото кесарю, божието богу

След като Владимир – Расате бил свален от българския престол, старият княз Борис – Михаил отново поел контрола върху властта в България. Той трябвало да посочи нов престолонаследник, чиято власт да бъде легитимна в лицето на боилите и народа.

Свикан бил народен събор, на който трона получил третият от синовете му Симеон, на комуто дотогава била отредена съдбата на духовник. На събора Симеон бил освободен от духовния си сан и от църковните си задължения, а в замяна се сдобил с държавническия скиптър.

Какви други въпроси са били разисквани там не е много ясно и може само да се гадае, но с идването на власт на новия владетел, за първи път от създаването на Дунавска България била променена столицата, като за новопрестолен град бил избран Преслав.

Историческата ирония около това събитие се криела във факта, че „Преславният дворец“ на река Тича, построен от защитника на … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Упадъкът на Търновското царство

След смъртта на Йоан Асен II през 1241 година, царският венец се стоварил върху главата на неговия син от втората му съпруга унгарката Ана – Коломан I Асен (известен и под името Калиман), който все още бил дете. Той и регентският му съвет не били в състояние да противодействат на нито една от опасностите, които надвиснали над България.

Мрачни облаци над политическия небосклон

От север ордите на Чингис Хан притиснали куманите. Част от тях се присъединили към свирепия монгол още по времето на Йоан Асен, но много потърсили убежище при десетилетните си български съюзници.

През 1243 година, по долното поречие на река Волга била основана Златната орда на татаро-монголския хан Бату. Тя се нахвърлила над западните земи, като започнала от Южна Русия и стигнала до Полша, Унгария, Сърбия и България. Новият цар в Търнов се принудил да плаща ежегодна дан на татарите, за да спрат набезите си над Мизия.

От юг пък Йоан Ватаци – никейският император, започнал мащабна офанзива за възстановяване на Византийската империя. Повечето български териториални завоевания от времето на Йоан Асен II преминали във властта на ромееца. През 1246-та, едва 12 – годишен, Коломан се споминал, вероятно отровен от Ирина – третата съпруга на Йоан … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Могъществото на България при цар Йоан Асен II

Цар Йоан Асен II е български средновековен владетел (1218 – 1241г.) от Второто българско царство. Той управлява страната умело, което довежда до период на разцвет и териториално разширение. Царското му достойнство е окончателно скрепено с голямата победа в битката при Клокотница.

България след управлението на Ромеоубиеца

След смъртта на цар Калоян (1207г.), който нямал наследник, престолът по право се падал на братовия му син Йоан Асен. Княз Борил обаче узурпирал короната и престолонаследникът се принудил да избяга на север от Дунава в руските земи. Новият владетел в Търнов се отличавал с особенна бездарност и българските територии били разцепени между него и още двама владетели – Слав в Родопа планина и Стрез в Македония.

Опитите на Борил да се справи с латините не само били също безплодни, но те им дали възможността да се посъвземат от победите на цар Калоян. Накрая търновският самодържец и императорът на Латинската империя – Анри се съюзили.

Това не облекчило въобще вътрешно-политическото напрежение в България. Поддръжниците на Борил измежду новопоявилите се боляри, безчинствали и грабели народа, който пък търсел упование в еретически учения като богомилството. Това тревожно и тежко положение се задържало до смъртта на латинския император през 1216-та. Още на следващата година към … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Цар Калоян – победителят на латините

Цар Калоян е български владетел (1197 – 1207г.) от Второто българско царство. Неговото управление възвръща отминалата слава на българската държава и я утвърждава като политически и военен фактор в Европа. Серията от победи над Латинската империя го превръщат в безспорен хегемон на Балканския полуостров.

Възкачване на трона

Смъртта на братята Петър и Асен трябвала да създаде властови вакуум в новоосвободената българска държава и същевременно да я дестабилизира. Но това не се случило, защото в следващото десетилетие за престола се венчал един от най-великите български царе, а именно Калоян.

Той бил най-малкият от тримата братя основоположници на династията на Асеневци и в историческите извори се среща под името Йоан. За кратко се подвизавал като заложник в Константинопол, гарантирайки с живота си за мира между българи и ромеи.

Смята се, че към 1190 година съумял да избяга и да се завърне при батьовците си на родна земя. След предателските покушения срещу Асен и после срещу Петър, тежестта на царския венец паднала върху него в годината 1197-ма.

Калоян се отличавал с изключителна държавническа енергия, но в началото на своето управление трябвало да действа политически по-умерено. Освен византийската заплаха, срещу българския владетел висяла угрозата от разделение и липсата на вътрешно единство.

Политическата обстановка

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ