Кирил и Методий – славянските апостоли

Posted on ноември 26, 2018 by laconian

Константин-Кирил и Методий са двама братя родом от Солун, които произхождат от знатен ромейски род. 12Те развиват засилена апостолска дейност през 9-ти век в полза на православното християнство и създават първата славянска азбука наречена Глаголица.

Ранни години и първи мисии

На 14 годишна възраст Константин (роден 827г.) заминал да учи в прочутата Магнаурска школа, където негов учител бил патриарх Фотий. Въпреки изключителните си познания и начетеност, Константин се отказал от светския живот и станал монах.

Изпървом той работел като библиотекар в църквата Света София, а по-късно и като преподавател в Магнаурската школа. Репутацията му на учен философ станала причина да бъде изпратен при багдатския халиф, за да участва в теологичен спор с ислямските богослови. След завършването на мисията си, той се оттеглил в манастир при планината Олимп, където живеел неговият брат монахът Методий (роден 815г.).

Уединението на двамата братя не траяло дълго. През 860-та година те били изпратени на мисия при хазарския каган. Там задачата им била отново да водят богословски спорове, като те завършили и това свое назначение успешно. Още по-голям успех на мисията им донесъл фактът, че докато Константин бил в град Херсон, той издирил и мощите на свети Климент … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Цар Иван Александър (1331 -1371г.)

Posted on август 16, 2017 by laconian

Цар Иван Александър е български владетел управлявал от 1331-ва до 1371г. през епохата на Второто българско царство. Властването му се отличава със значителен културен подем и частично стабилизиране на държавата. Краен резултат от управлението на този български самодържец обаче, е разкъсването на държавната територия и създаването на предпоставките за падането на България под турско робство.

Възкачване на престола на Иван Александър

През 1330 година се състояла биката при Велбъжд, в която сръбският крал Стефан Дечански победил българският цар Михаил III Шишман. Търновският самодържец бил ранен в сражението и три дни по-късно се споминал от раните си. Победителят се възползвал от това и насочил войските си срещу българските земи. Не минало много време и търновските боляри замолили за мир.

Като условие за мира, Стефан Дечански поискал племенникът му Иван Стефан да вземе българската корона. Предпоставките за тази претенция се базирали на факта, че последният бил син на Михаил III Шишман и стефановата сестра Ана Неда и съответно законен престолонаследник на българския трон. Болярите приели и мир се възцарил за близо година.

През 1331-ва ловешкият деспот Иван Александър предявил претенции за короната и със сила се домогнал до престола. Според някои източници той се явява рода с династиите на … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330)

Posted on август 6, 2017 by laconian

Михаил III Шишман Асен е български самодържец от Второто българско царство, който управлява от 1323-та до 1330 година. Той е първият владетел от династията на Шишмановците, който сяда на трона в Търнов. Загива от раните си след битката при Велбъжд.

Краткото управление на Георги II Тертер

След смъртта на цар Теодор Светослав Тертер, на престола в Търновград се възкачил неговият син Георги II Тертер през 1322 година. Той побързал да се възползва от конфликта между византийския император Андроник II и неговият внук и съимператор Андроник III, който се подвизавал из Тракия.

Българският цар навлязъл в тракийските земи с войска и скоро след това овладял Пловдив. Градът и местният гарнизон поверил на протостратора Иван (русина), след което се отправил към Адрианопол.

Българските войски били пресрещнати от тези на византийския император. Андроник III в поредица от сблъсъци съумял да изтласка българите. След решително сражение Георги II Тертер се намерил окончателно отхвърлен на север от Балкана. На следващата пролет младият цар се споминал ненадейно.

Възкачването на Михаил III Шишман на власт

Още по времето на Тертеровци във Видинското деспотство властвал деспот Шишман, чиито далечни корени могат да бъдат открити в знатните кумански родове. Той провел неуспешна военна кампания срещу … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Цар Теодор Светослав Тертер 1300 – 1322г.

Posted on юли 9, 2017 by laconian

Теодор Светослав Тертер (още Тодор Светослав) е български владетел (1300 – 1322) от епохата на Търновското царство. Той управлява държавата в период, в който силата и влиянието на Златната орда отслабва, а Византия се завръща като главен фактор във външната политика на България. Неговото властване има укрепващ за държавността характер.

Годините след Смилец

След смъртта на бездарния Смилец, властта в Търнов преминала в ръцете на неговата съпруга Смилцена, чието истинско име е непознато на историците. Тя управлявала от името на непълнолетния си син и престолонаследник цяла година, когато Теодор Светослав, син на стария цар Георги I Тертер, се завърнал в българските земи.

До това време той се подвизавал при татарите, за да не стане жертва на властовите амбиции на Смилец. През есента на 1299-та хан Ногай паднал убит в сражение против новия господар на Златната орда хан Токтай. Тези събития принудили ханския син Чака да замине за България, където смятал да предяви претенциите си за престола. С него отпътувал и българският престолонаследник.

Татаринът смятал, че короната се падала нему като зет на Георги Тертер. Теодор Светослав бил на друго мнение и с помощта на българските войници, той пленил и екзекутирал Чака. През година 1300 след … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Смилец 1292 – 1298г.

Posted on юни 17, 2017 by laconian

Цар Смилец е български владетел управлявал Търновското царство от 1292 до 1298 година. Той е цар само на думи, защото държавата в този период е крайно разпокъсана. Действителният владетел на българските земи тогава е хан Ногай – един от предводителите на Златната орда.

Възкачване на престола

Управлението на Георги I Тертер било катастрофално. Когато той загубил подкрепата на болярите и благоразположението на хан Ногай, низвергнатият цар се спасил с бягство. Тогава, ханът от Златната орда решил да коронова болярина Смилец. Никой не можел да се опълчи на волята на могъщия татарин и в Търнов посрещнали марионетния владетел.

Повишеният в длъжност болярин запазил добрите си отношения с Византия до края на управлението си. За това до голяма степен допринесъл фактът, че неговата съпруга била дъщеря на севастократор Константин Палеолог и внучка на император Андроник II Палеолог. Противно на казаното съществуват твърдения за кратък сблъсък с ромеите, който завършил фатално за Смилец и войските му. Ако това е вярно, може би поражението от тази битка допълнително е вдъхновило мирната му политика с византийците.

Управление на Смилец

Колкото до вътредържавното управление, такова не съществувало или пък граничело с пълно безразличие. Българският владетел не можел, нито пък търсел начин да възстанови целостта … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Климент Охридски и Наум Преславски

Posted on юни 14, 2017 by laconian

Климент Охридски и Наум Преславски са двамата най-значими за българската държава ученици на Кирил и Методий. Те са учителите, които стоят в основата на българската образователна традиция и създателите на азбуката Кирилица.

Учениците на Кирил и Методий

След смъртта на Методий през 885 година, негов заместник станал Горазд. Скоро подир това папските легати съумели напълно да ликвидират славянските служения и книги от църквите във Великоморавия. Интригите на латинските и в частност немските духовници убедили княз Светополк, че учениците на Кирил и Методий подготвяли буна против владетеля. Князът не закъснял с ответната реакция.

По-младите ученици на двамата Солунски братя попаднали продадени в робство на еврейски търговци. Само най-възрастните имали щастието да бъдат изгонени от Моравия. Съдбата на Горазд по-сетне е неясна, но мощите му са пренесени в българската област Кутмичевица. Съдбите на Сава и Лаврентий са също доста мъгляви.

Колкото до Климент, Наум и Ангеларий, те се добрали до Белград след големи премеждия. Българският боритаркан там ги посрещнал с нескрито внимание и побързал да ги изпрати на владетеля на България.

Пристигане на Климент, Наум и Ангеларий в България

По това време начело на българската държава властвал хан Борис – княз Михаил, а българският народ бил новопокръстен в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Иван Шишман и падането на България под турско робство

Posted on май 27, 2017 by Любомир Гутев

Цар Иван Шишман (1371-1395) е български владетел управлявал Второто българско царство през последните години от неговото съществуване. Той имал нелеката задача да съхрани българската държавност в условията на голяма външна заплаха, породена от настъплението на османските турци. Опасността се засилвала и вътрешнобългарските проблеми свързани с раздробеността и отслабването на централната власт. Чрез различни способи, владетелят успял да забави гибелта на дъжавата си, но не и да я предотврати.

Възкачването на престола

На 13 февруари 1371 година, управлявалият в продължение на четиридесет години цар Иван Александър починал. Престолът в Търновград бил наследен от неговия син Иван Шишман. Предаването на властта произтекло не съвсем в духа на българските монархически традиции.

През 1348 година цар Иван Александър отстранил законната си съпруга, за да се ожени повторно за покръстената еврейка Сара, която приела името Теодора. Вероятно воден от емоционални подбуди, той решил за престолонаследник да обяви първия си син.

За компенсация, царят дал на първородния си син Иван Срацимир право да владее над Видинската област, която по-късно получила статута на царство. От средата на 50-те години, Иван Срацимир започнал да се титулува като „цар на българи и гърци„. Тази титла до тогава била използвана само от владетелите в Търнов.

В … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ