Химичният елемент мед (Cu) съществува в природата под формата на просто вещество (метал) и химични съединения. За първи път в човешката история, метална мед е била обработена около 9000-та годинa преди новата ера в земите на днешен Ирак. Между петото и четвъртото хилядолетие пр.н.е. тя се е превърнала в металът определящ някои от цивилизационните насоки на развитие на човечеството. Затова този период е известен под названието Медна епоха (още каменно-медна, енеолит, халколит).

Във варненския халколитен некропол, заедно с най-старото обработено злато в света, са намерени множество медни предмети от същата ера. До мумията на Йоци – леденият човек от Алпите също е открита медна брадва, която може да бъде датирана около 3350 пр.н.е.

Приблизително към 4500-та пр. Христа, хората за първи път са започнали да сплавят мед с калай, в резултат на което се е получила сплав наречена бронз. През второто и първото хилядолетие, широката употреба на бронза става причината периодът да бъде наречен Бронзова епоха.

Физични свойства

При стайна температура медта е в твърдо агрегатно състояние, като нейната твърдост превъзхожда тази на другите два метала от 1Б група на Периодичната система. Елементът се класифицира като преходен метал (d-елемент) и простото му вещество се отличава с … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Производството на керамика като цяло и в частност на отделните керамични изделия е древен занаят и същевременно модерна индустрия, които са от изключително значение за човека. Още в праисторически времемена, първите човеци са изнамерили за изключително полезни съдовете от печена глина. Днес продуктите на керамичните производства намират приложения както в бита и ежедневието, така и в промишлената и научно-изследователската дейност.

Керамика и по-известни керамични продукти

Керамика на глинена основа

1. Тухли – плътни или кухи керамични блокове от печена глина, които се използват в строителството предимно при зидането на стени. Те са негорими, относително химически инертни, водоустойчиви и не се разяждат от биологически видове. Глината се изпича при 900-1000°С.
2. Керемиди – керамични плочи от печена глина, които се употребяват при изграждането на покривите. Те са негорими, относително химически инертни, водоустойчиви и не се разяждат от биологически видове. Глината се изпича при 900-1000°С.
3. Теракота – керамика и керамични изделия, които се изработват от финозърнеста червеникава глина и нямат глазура. Най-известният пример е теракотената армия в Китай. Глината се изпича при 900-1000°С.
4. Грънци – грънчарството е древна занаятчийска технология, която днес в западните общества се е запазила под формата на изкуство. Грънците са глинени съдове, които са намирали приложение в домакинството и в

Стъкло се наричат преохладените стопилки на натриево-калциеви силикати и силициев диоксид, както и тези на оксидите на бора, германия и др. Стъклото е инертен материал, което ще рече, че не взаимодейства с почти нищо и това го прави изключително подходящо за приложение в бита и индустрията. То е крехко и може да бъде както напълно прозрачно, така и оцветено. Суровините за производството му са в изобилие, а стъклените отпадъци не замърсяват химически или биологически природата. Много композитни материали използват стъклени ингредиенти.

Съставки използвани за производството на стъкло

Кварцовият пясък (силициев диоксид SiO₂) е основната стъклообразуваща суровина. Много често в природни условия, когато в пустинята или на плажа пясъкът бъде ударен от мълния, се наблюдава витрификация (встъкляване) и формиране на фулгурити. Това са кухи кореноподобни образувания от стопен силициев диоксид и други материали.

Промишлено произведеното стъкло за ежедневни цели, включва в състава си силициев диоксид, натриеви силикати (Na₂SiO₃) и калциевите силикати (CaSiO₃). За получаването на стъкла със специални свойства или различно оцветяване, към изходните компоненти се добавят и други оксиди.

Например магнезиев оксид (MgO) и алуминиев оксид (Al₂O₃) се прибавят за по-добра … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ