post

Чугун и металургия на чугуна

Чугун – представлява сплав на желязото с 2 до 5% масови части въглерод. За неговото производство се използват железни руди (хематит, магнетит, лимонит и сидерит) и понякога манганови руди. Изискване към рудите необходими за направата на чугун е те да не съдържат сяра, цинк, фосфор и арсен. Тези химични елементи влошават физико-механичните свойства на получената сплав.

Видове чугун

Бял чугун

Въглеродът в белия чугун не е под формата на графит. Той е свързан с желязото и образува циментит, който от химична гледна точка представлява железен карбид Fe3C. За разлика от сивия чугун, белият съдържа повече манган и по-малко силиций. Той е крехък, липсва му ковкост и не може да се заварява. Главната му употреба е като суровина за получаването на стомана.

Сив чугун

Въглеродът в сивия чугун е под формата на люспи от свободен графит. Названието на сплавта идва от цвета на графита. Съдържанието на силиций в сивия чугун е по-голямо от това в белия. Той е най-произвежданият вид, въпреки че не може да се кове или обработва в топло или студено състояние. Тъй като се лее отлично, се използва в производството на радиатори, печки, машинни елементи, вани, инструменти и др. Силно устойчив е на натиск и … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

II Б група (Втора вторична подгрупа) – 12 група на ПС

II Б група (12 група) включва химичните елементи цинк (Zn), кадмий (Cd), живак (Hg) и коперниций (Cn). При всички представители на групата, се запълва d-подслоя на предпоследния електронен слой и имат два електрона в s-подслоя на последния си слой (обща електронна формула [предходен благороден газ]nd10s2). Eлементи са метали от втора валентност.

Коперниций (Z=112) е изкуствено създаден радиоактивен елемент от II Б група, който отсъства в късопериодната Менделеева таблица на сайта, но може да бъде видян в дългопериодната. Най-стабилният му изотоп има период на полуразпад 30 секунди и засега няма никакво приложение.

Цинк – II Б група

Цинкът е сребристобял метал и притежава метален блясък. При стайна температура и с техническа чистота е относително крехък и се покрива с оксидна коричка. При температури между 100 – 150ºС той става пластичен, изтеглив и може да се валцова. По-слабо електропроводим е от повечето метали. При 200ºС става много крехък и може да стрива на прах.

Тъй като на въздуха цинка се пасивира, за да реагира изцяло той се нагрява, при което изгаря със синьозелен пламък и се образува цинков оксид:

Zn + O2 → 2ZnO

В присъствие … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Галваничен елемент

Галваничен елемент – представлява конструкция, в която протича електрохимична реакция, в резултат на което, химичната енергия се преобразува в електрична. На този процес може да се гледа като на обратен на електролизата, при която електричната енергия се трансформира в химична.

Конструкция на галваничен елемент

Галваничен елемент може да се конструира в един или два съда от инертен материал (стъкло, керамика, пластмаса). Ако съдът е само един, то тогава по средата се поставя пореста преграда, която го разделя на два полуелемента. Ако съдовете са два – съответно и полуелементите са два, между тях се използва солеви мост, който да ги свързва. Солевият мост е тръбичка изпълнена с разтвoрена сол – електролит (NaCl, KCl, NH4NO3). Електролитът не изтича, защото е ограничен с порести прегради или желатиноподобни вещества.

В полуелементите се налива разтвор на електролит. Един от примерите е галваничният елемент на Даниел-Якоби, наричан често само елемент на Даниел. При него, в единия полуелемент се потопява електрод от цинк (анод) в разтвор от цинков сулфат. Това е отрицателният полюс на галваничния елемент. В другия полуелемент електродът е от мед (катод) и се потопява в разтвор от меден сулфат. Той представлява … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Методи за получаване на метали

Три са общите методи за получаване на метали: пирометалургичен метод, електрохимичен метод и биотехнологичен метод.

Изходният материал за получаване на металите са рудите. Рудата е суровина, която е съставена от два основни компонента  – метална част и примеси. Металната част са химичните съединения на металите, които след химична преработка дават чистия метал. Такива вещества най-често са карбонатите, оксидите, хлоридите, сулфидите, сулфатите, комплексните съединения и др. Примесите обикновенно са скален компонент, глина, пясък, различни онечиствания и др.

Окислително-редукционните процеси стоят и зад трите вида методи за получаване на метали. Преди да започне извличането, рудата се обогатява, като част от примесите и инертните материали се отстраняват.

Пирометалургичен метод за получаване на метали

Пирометалургичният метод за получаване на метали е един от най-древните и е познат още от зората на човечеството – преди повече от 5000 години. Той поставят началото на металургията. При него получаването става в следствие на редукцията на металната част на рудата при високи температури.

В ролята на редуктор може да се използва кокс, водород, въглероден оксид, друг по-активен метал и пр. За да се използва въглерод, то той не трябва да реагира с метала. А ако ли това е допустим сценарий, тогава получените карбиди следва да бъдат нетрайни … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

IБ група (Първа вторична подгрупа) – 11 група на ПС

IБ група (11 група) на Периодичната система (Менделеевата таблица) включва химичните елементи мед (Cu), сребро (Ag), злато (Au) и рентгений (Rg). При всички тях, се запълва d-подслоя на предпоследния електронен слой и имат един електрон в s-подслоя на последния си слой (обща електронна формула [предходен благороден газ]nd10s1).

Рентгений (Z=111) е изкуствено създаден радиоактивен елемент от IБ група, който отсъства в късопериодната Менделеева таблица на сайта, но може да бъде видян в дългопериодната. Той засега няма никакво приложение или значение за човека и природата, затова няма да бъде разглеждан тук.

Благородни метали от  IБ група

Златото е благороден метал, наситено жълто на цвят с метален блясък и изключително слаба реактивоспособност. Отличава се с много добра топло- и лектропроводимост, ковкост, изтегливост, както и с пълна корозионна устойчивост. То не реагира с кислорода във въздуха.

Съществуват няколко смеси от киселини, които могат да разтварят злато, но най-подходящата от всички е царската вода (азотна киселина + солна киселина  в съотношение 1:3):

Au + 4HCl +HNO3 → NO + 2H2O + H[AuCl4]

Златото на Земята е разсеян елемент, който има изключителна стойност за човека … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

VIA група (Шеста главна подгрупа) – 16 група

VIA група на Периодичната система включва елементите: кислород (О), сяра (S), селен (Se), телур (Te) и полоний (Ро). Всички те са известни под названието халкогенни елементи.

Наименованието на кислорода идва от гръцки (оксис, оксигенао) и е свързано с неговото участие в киселините и буквално значи киселина образуващ. Името на сярата е с латински произход в английския език, с гръцки в съединията си (тио-), а в българския (руския) идва от санскрит и означава „светложълт“. Тя е сравнително добре разпространен елемент. Селенът носи названието си от гръцката богиня на Луната – Селена, а телурът от латинската дума за земя – tellus. Последният в групата е полоният, който е кръстен на Полша – родината на откривателката му Мария Кюри. Първите химични елементи в групата проявяват ясно изразени неметални химични свойства, а последните два и предимно полоният имат химични свойства с метален характер.

Кислород – VIA група

Той се среща в свободно състояние под формата на молекулен кислород2) – безцветен газ, който дишаме заедно с въздуха, а също и като молекулен озон (О3), най-вече в защитния озонов слой. Съединенията на кислорода се наричат оксиди и са … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Периодична система и Периодичен закон

Периодична система е понятие, което за да се обясни, първо трябва да се разгледа едно друго и предхождащо го понятие – Периодичен закон.

Периодичен закон

Всички химични елементи могат да се подредят в естествен ред, в който атомите на всеки следващ елемент притежават един протон повече в ядрото си от тези на предхождащият го елемент. Така например първи е водородът с един протон, втори е хелият с два протона, трети е литият с три протона и т.н. Тъй като атомите на химичните елементи са неутрални частици, зарядът на всеки протон в ядрото се компенсира от един електрон в атомната обвивка. В този ред на подреждане, се наблюдава периодични закономерности и подобия в свойствата на елементите, които водят до следния извод:

Свойствата на всички химични елементи са в периодична зависимост от броя на протоните в ядрата на атомите им и съответно от строежа на електронната им обвивка, както и от броя на електроните в нея. Тази дефиниция се нарича Периодичен закон.

Подобието в химичните им свойства се дължи най-често на сходство в строежа на външните два слоя от електронните им обвивки.

Периодична система

Въз основа на Периодичния закон и свойствата на елементите, Д.И. Менделеев създава Периодичната система, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ