По време на лабораторната практика и изследвания често се налага да се използва повишена температура за експериментите, което оказва влияние върху скоростта на химичните реакции. Повишаването на температурата става чрез различни методи за нагряване. Не са редки случаите, когато реактивите или продуктите трябва да се охлаждат, за което също има специфични методи. Понякога от твърдите и течните вещества трябва да се отстрани влагата, а това става чрез сушене. Темперирането е необходимо, когато пробите се теглят на аналитична везна.

Нагряване

Нагряването може да е директно на открит пламък или с топлинна радиация и индиректно с помощта на вещество топлинен буфер.

Директното нагряване на открит пламък се прилага най-често за неорганични вещества, които са незапалими. При него температурата се покачва рязко, трудно се контролира и средата става по-нестабилна. Директното нагряване се използва за катализиране на реакции, за разлагане на нестабилни вещества, за придизвикване на кипене и изпаряване, за стопяване и възпламеняване на вещества. Като нагревателни уреди се използват спиртни лампи и газови горелки.

Спиртна лампа

Спиртната лампа е просто устроен метален или стъклен съд. В съда се налива етилов спирт, а във връхната му част има втулка с тесен отвор, през който преминава фитил. В долния си край фитилът се потапя дълбоко … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Масообменни процеси се наричат тези, при които се наблюдава пренос на дадено количество вещество между две контактуващи среди и преминаването му от едната фаза в другата. Масопреносът се прилага в химическата индустрия, когато се разделят смеси от различни вещества. За целта се използват процесите на адсорбция, абсорбция и дифузия, дестилация и ректификация, екстракция и др.

Фазата е еднородна среда, която често се асоциира с агрегатните състояния, но не е задължително различните фази да са в различно агрегатно състояние. Например смес от вода и олио е течност, но с две отделни ясно отличими фази. Веществата, които съставят дадена фаза се наричат нейни компоненти.

Осъществяването на различните видове масообменни процеси често става с помощта на дифузия или осмоза. Дифузията предствалява самоволно движение на частиците от място с висока тяхна концентрация към място с ниска. Класически пример е наливането на солена вода в сладка, като при това йоните на солта се разпределят равномерно в целия обем на разтворителя.

Ако между солената и сладката вода обаче, се постави полупропусклива мембрана, тогава ще се наблюдава процесът осмоза. При него водните молекули от сладката вода се насочват през мембраната към соления разтвор, за да намалят концентрацията на разтворените частици. Осмотично налягане е … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Фосфорна киселина (ортофосфорна киселина, H₃PO₄) е химично съединение, което принадлежи към групата на оксокиселините. Тя е неорганична минерална киселина на безцветни кристали със слоест строеж. Температурата ѝ на топене е 42,5°С, а температурата ѝ на кипене е 158°С.

Строеж и свойства

Фосфорната киселина има молекулен строеж. Един централен фосфорен атом се свързва с четири кислородни атома. С първия фосфорът образува двойна връзка, а с останалите единични връзки. Те от своя страна се свързват с по един водороден атом.

Между молекулите на фосфорната киселина, в кристално състояние или стопилка, се образуват водородни връзки. В стопилката протичат процесите на автопротолиза и дехидратация, при което се получават сравнително високи концентрации на йоните:

3H₃PO₄ ⇌ H₄PO₄⁺ + H₂P₂O₇^2- + H₃O⁺

Водородните връзки се запазват и в концентрираните водни разтвори на фосфорна киселина, което им придава по-голям вискозитет.

Трите водородни атома в киселината са относително подвижни, от което следва, че тя е триосновна. Това означава, че от един мол фосфорна киселина, при дисоциация се отделят три мола водородни катиони. В разреден разтвор тя може да се дисоциира на три степени, но … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Химично равновесие се нарича състоянието, при което скоростта на правата реакция е равна на скоростта на обратната реакция. При химично равновесие концентрациите на реагентите и на продуктите остават постоянни в течение на времето и се наричат равновесни концентрации.

Обратимост на химичните реакции

Химична реакция е всяко изменение или взаимодействие на веществата и превръщането им от едно в друго. На теория всяка реакция е обратима, но практически съществуват огромен брой реакции, които са необратими по една или друга причина.

Необратима химична реакция е тази, която протича до край, като всички реагенти (изходни вещества) се превръщат изцяло в продукти (крайни вещества). Те се записват от ляво на дясно както следва: първо реагентите, еднопосочна стрелка сочеща на дясно и накрая реагентите:

CaCO₃ + 2HCl → CaCl₂ + CO₂ + H₂O

Обратима химична реакция е тази, при която реагентите не взаимодействат напълно помежду си, дори ако се намират в стехиометрични количества. Причината е, че продуктите също влизат във взаимодействие един с друг и се преобразуват обратно в изходните вещества.

Реакцията на реагентите се означава със стрелка на дясно (→) и се нарича права. Реакцията на продуктите се назовава обратна и се означава със стрелка на ляво (←). … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

При разтварянето си много съединения се дисоциират на йони, в резултат на което образуват разтвори със специфични свойства. Наличието на водородни/хидроксилни йони в разтвора определя неговата киселинност/основност и количиствено това се представя от т. нар. водороден показател (pH) или съответно хидроксилен показател (pOH). Но дефинирането на понятията киселина и основа може да стане както в контекстта на теорията за електролитна дисоциация на Арениус, така и според протонната теория на Брьонстед – Лаури или електронната теория на Люис.

Киселини

Киселини, от гледна точка на теорията за електролитна дисоциация, са химически съединения, които във воден разтвор или стопилка се дисоциират на водородни катиони и киселинни аниони.

При дисоциацията химичната връзка между водородния атом и киселинния остатък се разкъсва. Броят молове водородни катиони (H⁺), които се образуват от един мол киселина определя нейната основност. Едноосновна киселина например е солната {1H⁺ + Cl^–}, а двуосновна е сярната киселина {2H⁺ + SO₄^2-}. При дву- и многоосновните киселини електролитната дисоциация протича на етапи.

Водните разтвори на киселините се различават по сила. Разредените киселини реагират с всички метали, които в Реда на относителната активност се намират преди водорода. Индикацията на … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ