България става част от Тристранния пакт на 1 март 1941 г., натиск и под заплахата от многомилионната немска армия разположена по границите на Царството след като преди това на няколко пъти отказва да го стори и поддържа неутралитет. На 25 март Кралство Югославия също влиза в пакта, но два дни по-късно правителството е свалено чрез военен преврат. Адолф Хитлер преценява, че тази акция има антигерманска насоченост и организира военна операция срещу страната под кодовото наименование „Ауфмарш“, която успява в периода 6-17 април да заличи Кралство Югославия от европейската карта.
След успешния край на кампанията идва предложение към България да поеме определена административна отговорност в земите на бивша Югославия, където има преобладаващо българско население. Българските власти приемат и българските войски влизат във Вардарска Македония. Между българската и италианската административна власт на Балканите същетвува демаркационната линия в областта. Територията на царството в Македония е 23 807 км2 , а населението – 1 061 338 души.
На 24 април между България и Германия е сключено тайното споразумение Клодиус – Попов. То гарантира немските интереси във Вардарско – признава им се правото да експлоатират суровините и предимство при отдаване на концесии.
Организация на българското управление в областта
Мнозинството от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ