Стъкло се наричат преохладените стопилки на натриево-калциеви силикати и силициев диоксид, както и тези на оксидите на бора, германия и др. Стъклото е инертен материал, което ще рече, че не взаимодейства с почти нищо и това го прави изключително подходящо за приложение в бита и индустрията. То е крехко и може да бъде както напълно прозрачно, така и оцветено. Суровините за производството му са в изобилие, а стъклените отпадъци не замърсяват химически или биологически природата. Много композитни материали използват стъклени ингредиенти.

Съставки използвани за производството на стъкло

Кварцовият пясък (силициев диоксид SiO₂) е основната стъклообразуваща суровина. Много често в природни условия, когато в пустинята или на плажа пясъкът бъде ударен от мълния, се наблюдава витрификация (встъкляване) и формиране на фулгурити. Това са кухи кореноподобни образувания от стопен силициев диоксид и други материали.

Промишлено произведеното стъкло за ежедневни цели, включва в състава си силициев диоксид, натриеви силикати (Na₂SiO₃) и калциевите силикати (CaSiO₃). За получаването на стъкла със специални свойства или различно оцветяване, към изходните компоненти се добавят и други оксиди.

Например магнезиев оксид (MgO) и алуминиев оксид (Al₂O₃) се прибавят за по-добра … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Закон на Бернули е физична закономерност дефинирана от швейцарския физик Даниел Бернули през 18 век, която се изразява математически с уравнението на Бернули.

Теоретична постановка

Като начало ще съставим теоретична постановка, на базата на която, ще изведем уравнението на Бернули.

В стационарен поток на идеален флуид може мислено да се отдели произволна токова тръба. Между две нейни различни сечения S₁ и S₂, на разстояние l едно от друго, има затворен обем течност. За безкрайно малко време dt, флуидът ще се придвижи по посока на токовите линии. При това негово движение, горното му сечение ще се премести на безкрайно малко разстояние dl₁, а долното – на dl₂.

Идеалният флуид е несвиваем, от което следва, че освободеният обем V в горната част на тръбата, е равен на новозапълнения обем V в долната част.

Силите, които действат върху сечението на флуида могат да са насочени в различни посоки. Затова всяка една от тях може да се представи като сума от нормална сила (перпендикулярна на сечението) и тангенциална сила (допирателна към сечението). Към движението на идеален флуид отношение имат нормалните сили на натиск, които създават външното налягане и силата на тежестта.

Уравнение на Бернули

Общата … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Цимент – вид прахообразен строителен материал със свързващи свойства, който в строителството се използва за направата на бетон.

Видове строителни материали

В строителството се използват два вида материали – инертни материали (тухли, пясък, камъни, дърво, метал и др.) и свързващи вещества (глина, вар, гипс, цимент и др.).

Инертните материали са същността на строителната конструкция и я изграждат изцяло. Те определят тежестта на постройката, специфичните ѝ характеристики и нейната устойчивост на външни въздействия. Инертните материали се спояват от свързващите в едно цяло и по този начин постройките се превръщат в стабилни и безопасни инженерни съоръжения.

Свързващите вещества представляват прахообразни материали, които се смесват с вода и образуват пластична маса, която от своя страна, след определен период от време се втвърдява. Те могат да се смесват с пълнители (агрегат от пясък, чакъл и др.) и вода, като по този начин се получават различни строителни смеси. При втвърдяването на строителната смес, частиците на свързващото вещество и тези на агрегата се спояват и се получава материал с добри якостни качества.

Въздушно свързващи и хидравлично свързващи вещества

Свързващите вещества се делят на две големи групи: въздушно свъзващи и водно свързващи (хидравлично свързващи). Въздушно свързващи вещества са хоросанът (вар), строителният гипс и др.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Съществуват различни видове двигатели, но най-разпространеният от всички е двигателят с вътрешно горене. Той се използва от почти всички видове наземен транспорт. Двигателите с вътрешно горене (ДВГ) са два основни типа – бензинов и дизелов. Бензиновите ползват леки горива (бензин, керосин, газ и др.), а дизеловите работят с тежки горива (нафта).

Бензинов двигател с вътрешно горене

При бензиновите двигатели с вътрешно горене основната част са цилиндрите, в които протича горивният процес. В цилиндъра се намира метална чаша, носеща названието бутало. С помощта на бутален болт то е свързано с мотовилка, която предава движението на коляновия вал. Самото бутало се задвижва от налягането, създадено от образувалите се при изгарянето на горивото газове.

Всеки цилиндър има в горния си край два канала, затварящи се с клапани. През първия канал се подава горивната смес, а през втория излизат изгорелите газове. На върха на цилиндъра се разполага свещта, която е устройство, възпламеняващо горивната смес в цилиндъра чрез искра. Обикновенно бензиновия двигател с вътрешно горене работи в четири такта – пълнене, сгъстяване, работен ход и изпускане.

При пълненето смукателния клапан се отваря, буталото при движението си надолу смуква горивна смес в цилиндъра. По време на сгъстяването… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ